Минути за лична поезия

[pomiqrat]

След 1989

Привет от държавата на педерасите
излезте и ги вижте хора от терасите.
Парите, колите, големите пишки
знам, че обичате тези неща всички!
Заповядайте, господа депутати
изкарайте от наркотрафик заплати;
отсядайте в петзвездни хотели,
докато ние се бъхтим като умрели;
вечеряйте в луксозни ресторанти,
ние ще пестим като не светваме лампи!
Возите се в Мерцедеси и BMW-та,
докато някой ходи бос по цимента.
Парламента шибан тука да го духа
Всички вие тъпаци сте за боклука
Оставихте ни родина без роднина
Цял един народ от тук си замина.
Но такава е съдбата на един народ
примерен с жалкия си начин на живот


БОЛКА

Излязъл обвит в пламъци от дълбините на Ада;
дошъл е момента от оковите вековни момчето да избяга.
Години самотни прекарани в дни обвити от страдание;
дума не изрекъл, като че ли дал е обет за мълчание.
Душата му черна, сърцето му изпълнено със злоба,
по пътя си мачка, готов е да зарови всеки го в гроба.
Време е да вдигне глава и да продължи нагоре.
От съдбата белязан, от Господ ръкопомазан той е.
Незнаеше какво го очаква когато стъпи на земята,
ще успее ли да си пробие път през тъмнината?
Няма връщане назад. Какво ли горе го очакваше?
За любов, приятелство и радост се надяваше.
Престъпи крачка напред и се озова на повърхността,
а там не го очакваше нито любов, нито пък светлина.
Като че ли хората бяха създадени от лед и камък,
сякаш бяха готови да убиват за единия къс залък.
Действителността с очакванията му не се оправдаха,
хора безсърдечни и нечовечни пред него стояха.
Земята бе в кръв пропита, кръвта като река течеше,
дете на улицата, захвърлено мъртво лежеше.
Навсякъде около него нещастно протегнати ръце,
които се молят болката най – накрая да спре.
Във въздуха се усещаше смръдта на смъртта,
гарвани кръжаха, за да вкусят от черните сърца,
Дявола си беше устроил сред хората царство,
а те убиваха и грабеха в знак на благодарство.
Продължи пътя си изпълнен с болка и страдание:
земята бе покрита от омраза, гняв и отчаяние.
Около него беше пълно със зверове по - лошо - хора,
а те не живееха с въздух, вода и храна, а със злоба!
Видя какво се случва и сърцето му се погуби.
Частицата надежда за щастие в него се изгуби.
На земята имаше светлина, но обградена от тъмнина.
Какво става? Те бяха захвърлили радостта на страна!
Господи, помогни ми. Кажи ми, как с живота да се справя?
Как, Господи път през окървавената пътека да си поправя?
Господи, прости им, те не знаят какво вършат!
Бяха мъртви преди живота им да свърши.
Имаха всичкото време и облаги на света,
не го осъзнаваха и го проиляваха с лека ръка.
Подяволите, какво наоколо става? – се запита
Отговор не получи . Това бе загадка в мистерия обвита.



Отмъщение

Всеки път когато на земята падам,
на пук на теб гордо ще се изправям
Без капка свян напред ще продължа,
твоите слова всеки ден ще руша
Искаш да съм вечно твой смирен роб?
Забрави, ще съм за тебе твоя Бог.
Какво си мислиш, драги, ми кажи
цяла вечност ще управляваш с лъжи!
Очакваше да съм душа смирена,
от милосърдната ти ръка склонена;
очакваше молба за милосърдие,
но остана само с моето безмълвие
За прошка вече няма да те моля
оттук нататък аз ще беся аз ще коля,
защото в твоите ръце закона
е като за мен Бургота икона
Какво? Усещам недоволство!
Не си доволен от моето упорство!
Едната буза искаш да ми шибнеш,
после главата гордо да си вдигнеш;
добре и другата смирено ще ти дам,
ризата ще си смъкна как не те е срам
Не вдигайте към небето ръце
Господ нищо нивга не ще ви даде


Защо

Защо когато някой се катери нагоре
друг по пътя му трябва да го спре?
Защо сме народ като стадо овце
чакащо овчар на паш да го изведе?
Защо сме към живота безразлични
хора лъжливи, бездушни, цинични?
Защо чакаме с лъжичка да ни нахранят?
Вместо нас за работа да се захванат.
Защо гледаме на другия да му е зле,
а не се грижим на нас да ни е добре?
Защо когато заживяхме в демокрация
хората изпаднаха в невиждана екзелтация?
Защо никой не се запита от тук нататък накъде
и чакахме щастието само да падне в нашите ръце?
Защо държавата от вътре всекедневно се изяжда;
всеки срещу друг компромат изважда?
Защо не можем или не искаме да се обичаме?
Или трудно ни е с мили думи да се наричаме.
Защо всичко около нас е мрачно и черно?
Псуваме, обвиняваме света ежедневно.
Защо сме такива нещастни и безразлични?
Само за пари, за това плямпаме всички.
Защо обичаме всичко да ни е на вересия?
Народ сме алчен с тежка орисия.
Защо не започнем пътя си сами да градим
всебе си духът на победител да съживим?

Краят на дните

Момчето няма сили да продължи,
проклина то черните си дни.
Животът му премина неусетно
всичко му се струваше така нелепо.
До него нямаше ни жена, ни деца,
два се крепеше на своите крака.
Погледна се в огледалото... Що да види?
Той беше старец останал без сили.
Къде е пропилял своите дни?
Къде останаха неговите мечти?
Къде е този мъж така силен и голям?
Къде е? И аз питам, но не знам!



Катастрофа

Пролетта проби си път през натрупалия сняг;
животът за всички на чисто започваше пак;
слънцето погали всички с нежните си лъчи;
животът започна отново с пълни сили да кипи;
усещаше се уханието на разцъфнали цветя
мечките пробудиха се в близката планина.
Хората излязоха да се радват на хубавия ден
светът към ново светло време беше устремен.
Две деца безгрижни, на воля играеха навред
Докато пред тях не се появи един тъмен силует
Човекът беше снажен, умислен, грубоват;
заговри ги и върху тях стовари се целият свят.
Децата стояха безмълвни, угрижени, вкаменени;
мислите им напълно бяха от главите отлетели
Мъжът с треперещ глас историята им разказа
Малкото момче не издържа и с глас проплака
Сестричката му го прегърна и го утеши.
Господи защо децата и от баща им ги лиши!
Сълзите капеха неуморимо по неговото лице
Този път болката едвали някога щеше да спре.
Те бяха загубили и майка си през есента
а сега оставяха и без своя мил, любящ баща.
Той бързаше вкъщи при тях да се прибере,
но пътят му на друго място щеше да го отведе.
Смъртта почука днес на неговата врата
глупака отвори и тя посече неговата глава.
Той лежеше на земята безпомощен окървавен,
зачуди се на кого оставя децата си в този ден.
На кому беше нужно с такава скорост да лети,
Не обрича ли на мъка така две човешки съдби?

...............................................................................

Две деца отписали живота преди да се родят
едва успяваха на краката си да се задържат,.
живееха без майка и баща и проклинаха света.
колко тежка им се струваше тяхната съдба.
Две деца са там където майка и баща лежат
съзерцявайки пръстта без дума да промълвят
Те бяха застинали също като тези два гроба,
но очите им огряха щом погледнаха небосвода.
Преди минути навън валеше като изведро.
и те се бяха скрили от дъжда под едно дърво.
Сега небето е обляно от палитра цветове
Дали тази радост нов живот щеше да им донесе?



Борба

Господ ме попита през смях. Готов ли си момче?За какво да съм готов? - отвърнах му наивно аз.
Как за какво? Не знаеш ли? Краят ти настъпи вече. Невъзможно. Животът е пред мен – казах без глас.
Пътят ти беше до днес. От тук на сетне си само мой. Всяка нощ се молеше да се изправим очи в очи,
Нима забрави този неистов, силен призив свой?Бъдещето ти единствено на милостта ми ти се крепи.
Кажи какво толкова силно от години те терзае? Ако реша, че е редно ще ти отговоря то се знае
Ти. Време да си платиш за всичко дошло е. Душата ми от кръвта ти черна силно се нуждае.
Посегнах към сърцето му със скрития нож зад гърба ми да го промуша и всичко да приключи,
Ала той взе го, усмихна се и през смях ми рече. Планът ти дребно човече не сполучи
Урок ще ти дам, който няма нивга да забравиш.. Цяла вечност душата и тялото ти на земята да бродят.
Ще разбереш що е мъка, що е правда. Накрая когато ядрата на земята се разстресат и се отворят,
на всички мои рожби прошка ще и им дам, а ти чедо мое ще си останеш тук невидим и вечно сам.
Останах тук и през вековете бродих. Като Сатана , Луцифер или Дявол, а Бог на небето от себе си обладан
Не разбра, че грешка стори и, че той без поклоници започна да остава, докото моите се множаха.
Не спираха кръв да проливат, да лъжат, крадат и убиват. Така всички пред мен се кълняха
Господ реши никога чедата си при себе си да прибира, а при мен да ги остави
За него те бяха мръсни и явно някогашнита слова за прошка ги забрави



Колко

Колко пъти оставах сам?
Колко ли пъти не знам?
Колко дълго се борех?
Колко дълго се молех?
Колко търсех любовта?
Колко търсех изгрева?
Колко тънех в самота?
Колко тънех в нещеита?
Колко чаках светлина?
Колко чаках любовта?
Колко разбити мечти?
Колко разбити съдби?
Колко исках да живея?
Колко исках да се смея?
Колко много омраза?
Колко много мразя?
Колко се молех на Бога?
Колко се молех да е в гроба?

[unist_gp]

кой сега е номер 5 Написана на : 2007-04-15 13:14:16

От MartBoy84, от topsport.bg

Зная аз един рефрен и любим е той за мен.

Пролог

Полет каца от Монако,
намирисва ни на ако.
Връща се евробоеца,
май че сдрали му г..еца.
Пита митничар напет:
ВИЙ НЕ СТЕ ЛИ НОМЕР ПЕТ?

Завръзка

Пръв е Йешич - «генерала»:
«Играли смо супер! Хвала!
Футбалери били славни,
али п..ер - судья главни.
Но йе веке све наред:
ДОБИЛИ СМО НУМЕР ПЕТ!

Стиви О - диджей модерен,
като винаги наперен:
Сигурен съм, че с Каубоя
отървали бяхме боя.
Пък и тези монегаски,
пренавити като «каски»,
темпо вихрено налагат -
бързо ходят, почти бягат!
Да поседнеха за малко,
нямаше да паднем. Жалко!
Но да гледаме напред
ГОРД СЪМ, НИЙ СМЕ НОМЕР ПЕТ.

Айде бе, тюфлеци! Варда! -
Янев с трима бодигарда:
Няма веч гювеч, драскачи -
ни за «Спорта», ни за «Мача»!
Чартър няма занапред
ЗА ОТБОРИ НОМЕР ПЕТ.

Ей го Вели Скакауеца,
газила го Баба Меца:
Чувствам се ужасно странно,
аз за дузпа днес не паднах.
Футболът не бил балет,
ТА ЗАТУЙ СМЕ НОМЕР ПЕТ?

Да да, футболът това е -
Данчо Тодоров се кае -
Дважди центъра минахме,
но уви веднъж вкарахме.
Със и без Хидиуед
ВЕЧНО СМЕ СИ НОМЕР ПЕТ!

Изрусената девойка
май е Сакалиев Стойко:
Случи се голяма пакост.
Всичко беше кат в «Спартакус» -
секси пичове безчет –
АЗ РЕЗЕРВА НОМЕР ПЕТ!?

Рахньо Битълса от село
с петолъчката на чело,
гений с тъмни очила,
музата му пак дошла:
Ще напиша аз памфлет
«НАЙ-ВЕЛИК Е НОМЕР ПЕТ»

Виноват врагът е класов -
гъгне Георги Атанасов -
Явно ЦРУ помага
пак на Славия от Прага.
Незабавно със декрет
ЛЕВСКИ ДА Е НОМЕР ПЕТ!

Идва край на репортажа.
Само Черепа да каже:
Давам незабавно жалба -
куп съмнителни печалби
от залози в Спортингбет:
«КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ»?

Епилог

Редови цеденевисти,
изпокрити като глисти,
тъжно, тъжно ближат рани,
че и гащите нас..ни
във пералня чакат ред
ПО ПРОГРАМА НОМЕР ПЕТ

Сините си гледат кефа
група стягат за УЕФА.
Не им пука, че чорбата
присвоила е правата,
шампион да е подред,
А В ЕВРОПА - НОМЕР ПЕТ!

Послеслов

Празниците наближават,
плъзва радостна гълчава.
Най са весели децата,
дар очакват под елхата.

Вчера в детската градина
в Коледната викторина
имало въпроси трудни,
също и награди чудни.

Мирно е било и тихо –
госпожите съобщиха –
докато в един момент
не възникнал инцидент.

Щом един въпрос задали,
всички дружно закрещяли,
без да чакат своя ред:
цСка Е НОМЕР ПЕТ!!!

Номерата им у нас минават
но в Европа ги ебават!
бой след бой, пердах безчет-
КОЙ СЕГА Е НОМЕР 5?

Колко жалка е свинята
със забоден k*p в устата!
Всички питат се навред
КОЙ СЕГА Е НОМЕР 5?
Щом чорбата ти обичаш,
Бързо към стадиона тичаш.
30 лева за билет!
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?

Ах, трагедия голяма!
Стана тя каквато стана!
Свине грухат пак навред:
"КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?"

Генералът сълзи рони,
Че остана без пагони.
Питат фенове безчет:
"КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?"

И със Смешич и с Кютуци
Пак червени сте б****ци.
Бързо в кофата за смет!
"КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?"

Зная аз един рефрен
И любим е той за мен.
С него свършва тоз куплет:
"КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?"

Журналя или тифози
със чорбарски мироглед,
Въпросът ми към вас е този:
"КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?"
Като край на Петилетка
Партията прави сметка
точка първа в дневен ред
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ.

Планът кой така обърка,
генералът плахо мърка:
немали смо ний късмет
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ.

Председател стон отрони:
Май ще късаме пагони
наказания наред
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ.

И звездата зачервена,
от провала засрамена
няма вид така напет
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ.

Плахо кима командир
Всичките сме за Сибир
Западът да е проклет
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ.

в кочина сме ний родени
и за тва сме тъй засмени
чакаме за коледата ред
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ

Жалка турската пасмИна
със самолета си замина
гледайки един човешки силует,
държащ надпис...
КОЙ СЕГА Е НОМЕР 5!

Мизерно влачейки краката
чорбата отпадна от уефА-та
велика България крещи навред
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ!?

А червени хулигани
пак прибраха се на...ни
гредите режат за късмет
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?

Много злоба, много нерви
в генералските резерви
пита всеки млад кадет
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?

[RED MAGIC]

Само да вметна, че ЦСКА завърши на 4-то място в групата, а не на пето, ама какво значение има това за теб.
Иначе си много жалък. Защо не напишеш за Лефски една ода? Защо се занимаваш с ЦСКА? Нали обичаш Лефски? На това му викам обич!
Може да напишеш освен за мача с Монако, някои римички и за Ливърпул, Тулуза, Милан...ей така от обич към Лефски.

[slavia_forever]

Играли сме е я таз' игра:
"Има муза - няма муза"
ту иска ми се - ту не ща!
Не! От това не страдам аз -
но от това ми страда туза!
Вместо да пристига в нас,
мацката навлича пета блуза
обажда се и казва: "5 мин, идвам!"
и така 5-ти път за този кръгъл час.
Е, добре, кажете ми де хора,
нормално ли е т'ва?
Бях приготвил ароматни свещи,
чаши две и бутилка вино руйно,
а сега в тях кучето се блещи -
като вълк ги гледа лунно.
Уви, нямаме със теб късмет!
Дай ми лапа, завърти опашка!
Днешният ми ден е клет...
хм, какво ще кажеш...
да ударим ли със теб по чашка!?

...

Мадам, заковахте ме за стола!
Чета, чета и препрочитам,
явно на романтиката гола
не трябва изобщо да разчитам.
Объркахте ми всичките представи,
досега въобразявах си, че
тя твърде много ви се нрави.
Ха, илюзия било е дръзка,
държали сте единствено на нея,
колкото на дамската превръзка.
Трябва ви веднъж на месец,
и докато изкачвате наклон,
днес даже може и без нея,
науката отдавна замени я
Простете, как беше думичката ?
Ах, да, сетих се: "Тампон".
Не отиват на добре нещата
живеем в много странен век,
но да не се отчайваме безкрайно,
казват хората, че и жената е човек.



...

Не разбирам логиката ваша,
не, че искам да ви плаша,
но 'романтика' и 'цици',
заедно вървят идеално, както
вървят 'шкембе-чорба' и 'пици'.
Защо да гледаме на тях под лупа?
Романтикът като ренген е:
вижда всичко, без много да се лута.
Със вятъра усеща нежните бедра
гали с поглед деколтето...
И нима това не е така,
нима Ви се струва туй предвзето?
Дефинирайте ми "Романтик"!
Какви звезди той сваля
и защо го мислят за велик?



Нека обобщим тогава:
Романтикът бил творец,
и към деколтета не посягал,
не хвъркал по цветята
и на чудо се надявал:
да срещне я самичка
без да търси във рояка.
Но как ще срещне тази птичка,
ако навън не показва си главата,
ако не пробва от сладкия медец,
както повелява Мечо Пух.
Романтик да бъдеш, казва той,
това не означава:
да си сляп, ням или пък глух.
Живей живота си, търси момата,
ала откриеш ли я, не пропускай ти
да я сграбчиш нежно за бедрата!
...



Не ми е нужна опитна жена,
това не е житейската ми цел.
Да я науча аз - не е беда,
в това твърдя, че съм умел.
За жалост проблемът ми е друг:
тя или е проклета или има си съпруг.
Не, не - аз не мисля да рева!
Животът ме отрака здраво,
юмрук, шамар ще понеса -
не бях дете болнаво.
Казваш ми да не избирам 'кучки',
ала, как да ги разграничим?
Гледаш я жена прилична,
добре облечена - със грим,
насреща усмихва ти се нежно
и гали нежно твойта длан,
ала в сърцето й е снежно,
не минава много време...
и те изнасилва на диван.
Говориш й за романтика, цветя,
а тя, самодоволно, само кима със глава.
Е да, но всичко е една фасада,
и се свежда до една игра...
Жената, казват драга
е подобна на змия.
Ако й свириш ти - ще слуша,
и ще танцува своят танц,
ако ли не - студен е душа!
вярно е - блести,
но това е просто гланц.

...

Всичко е така измамно мила,
опитът - коварен дар,
а да преоткриеш нова сила,
да продължиш, е винаги товар.
Уморен съм от всякакви игри
и не ми е никак харно.
Умора тегне в двете ми глави.
Добре де, не е вярно...
Ти там долу, трай и си мълчи!
Но как да замълчи горкия,
когато с рими го омайва...
съблазнителна фурия?
Не виждам начин, няма как...
жената, ми натвърдва той...
е последният ти враг!
Пусни ме и вземи се във ръце,
огледай се наоколо и действай,
само не прибързвай, не й прави дете!
За всичко има си идеално време.
Млади двамата сме с теб и не е нужно,
да превръщаме семето във бреме!

[kartago]

Направо "избихте рибата", "къртите мивки", "строшихте ми главата", "удавихте пиленцето", и т.н.
Просто не е истина!!!! Сега очаквам да пуснете и един нотен лист и в някоя партитура с ноти да почнете да се изразявате!.............Това ме разби буквално!!!

[slavia_forever]

Направо "избихте рибата", "къртите мивки", "строшихте ми главата", "удавихте пиленцето", и т.н.
Просто не е истина!!!! Сега очаквам да пуснете и един нотен лист и в някоя партитура с ноти да почнете да се изразявате!.............Това ме разби буквално!!!

Ти сега напиши музиката! Виж какви "текстове" подготвихме!

[unist_gp]

ето нещо и за червените фенове да се посмеят, пак ще цитирам неизвестен автор, гепил тайните дневници на мъри!!!!!! ако авторът е от този форум да ми пише на лична или скайп



"из записките на Мъри

...Ставами в 7 стринтъ - следва лекъ закуска от овес, фий и малко люцерна за тонизирани. Изкарвам ги на паша, уф пърдон - то неска нема паша, неска ши играйми мачъ с Барсъ (уф само дан на набарсъкът много, чи Наску пак шма бий). Малку мъй страх, щот Наску каза, чи аку падним с повичи от 5:0 нямалу кък у нашти медии да съ изкара кът пубеда и щели да ни съ присмивът. Изгонихъ нъ и ут Камп Ноу, щот Ангилув и Тилкиев почнаха да пасът настилкътъ. И Куприварув съ упитъ, ама му пречът зъбити - вечи съ му ду кулината. Ся ко да прайм, кат и из паркувити ни нъ пускът, щот дан пасът мойте хора... Наску и Бай Ганю (бат Баткув) нъ пратиха у хутелъ да гледъми късети на Барсъ, ма съ указа, че Кулувати бил уткраднъл видиуту, кът замина зъ Ипония,- кош прайм ся? Стана обядну времи и запладних групътъ прид хутелъ. Наску каза неска дън им давам апчита, щот можилу да им зъмат проби. Станъ четер след обед - вечи многу мъ и страх. Ни щъ да мъ убличът у кустум, ни съ чувствъм дубре у негу. Сигур пак шъ мъ зъплашват с къпани ако ни искам да гу убликъ! Сичките зеха да са притисняват вечи. Тилкиев иска да бяга, ма ни знай пътя. Дубре чи ни знаят и изик, пък и Наску им събра пърити кату тръгвахме ут пудуяни. Сичките многу нъ и страх дан нъ насерът и имами придстартува стреска с ръзтройству. Томашич си укензъ калцити и щут няма ризервни, ся ги пире на чишмътъ. Никиту си изгуби пирукътъ и ся ни ще дъ излиза ни тирена. Убади съ нъ бъща си, мъ и Бобиту нищял дъ му заеми негувъта си, щот му била трябала. Излъгъхми гу, че и многу готен биз куса и той са фана - каза щял да излези. Тука имъ ногу черни хора и пу ино време при хутела изгубихми Емил Ангилув, Ричърд и Венгер, тъй де Вагнир. Кът съ угледъх пу ино време- охоууу, то сичките църни и грозни - вър разбери куи съ нашти!!!Дубре, чи Наску носил банани у жоба ... Пак имами прублем - Тилкиев гу пумислиха ини хоръ зъ избягалу ут зоопаркъ маймунчи и искат да гу зъмат с тях - брях, ам ся! Чаками директуръ да доди и дан гу разпузнай, чи дъ гу пуснът за мачъ.
Разгеле доди директуръ и са указа разбран чиляк - каза чи тяхнуту маймунчи ни било тъй грозну и пуснаха Тилкиев, пъ той завалията са разсърди, щот съ беши навил да устава у испанску. Били му убещали клеткъ с тувулетна и хамак ... След икиндия седнъхми с Наску дъ бистрим тактикътъ. Зор мама му стара! Аз придложих дъ излезим с с 11 защитникъ, ама са указъ, чи нямами толкоз. Наску придложи дън излизами въупще, ама бай Ганю каза, чи многу пъри бил изарчил за път и ядини, пък и у България щялу да съ чуй и дъ ни са смеят сичкити джурналисти. Спорим за тактикътъ и плющим семки у артиени фунийки. Идин чичу ни съ скара, ама Наску му са урепчи и оня си заминъ. Почвъми да ставъми курназ и придубивами кураш - дъ излезим с вратар, девет зъщитникъ и идин халф - ша излъжим Тилкиев чи ши гу устайм след мачъ тукъ, ако излези дъ играй. Наску искъ дъ съ убади нъ Рийкард и да гу зъмоли дън нъ плющът кът маче у дирек, ма ни му знай тилифонъ. Мисли аку гу намери, дъ му кажи че и кръсник на Коци Маци и съ пузнава с жинъта на Гьорги Илиев и чи има Мерцедес. Смятъ, чи туй шъ фани дикиш,шъ пумогни и шъ пустигнът спуръзумение зъ 3:0 саму, щоту у нас джурналистити му убищали да гу изкарът туй кът равин с тиндеция зъ пубедъ.
Лошъ рапта - Наску утиди с трулея ду стъдионъ и намерил Рийкард, мъ оня ни гу пузнал и му турил 10 евро у ръцети и гу путупъл сучивствину пу гърбъ. Дажи зъ Коци Маци ни успял дъ му кажи. Наску съ върна многу угрижин - гледъл малку тринировкътъ на Барсъ. Каза чи сигур нещу глъвътъ гуй забуляла, щот му съ струвалу, чи унез бягали се ино кат привъртъш на видиуту. Питъ му Тупузакув дъли шъ издържи питнайси минути без да направи дуспъ и аз му убищах, че ши гу пумола, нищу чи от питнайси гудини играй с дуспи. Многу мъй яд на нашти хора - у нас съ многу йербапи, пък тука кът припикани мушката - триперът им краката и им съ нъсълзиха учити. Пъпчивуту Валери саму пуфтаря - "Майко, майко, искам у къщи!". А вър върши рабутъ с таквизи хоръ - а върви пубиждавай Барсъ, а де! Ришихми дъ пичелим времи, кат лижим пу 4 минути на фал, с викуви "Въх майко, убихъ мъ!". В напечинити мументи пу 6 души шъ зъставът на вратата, кат върху тях шъ съ качват ощи 4 и шъ я запушвът цялатъ. "

[Blue World Order]

Колко

Колко пъти оставах сам?
Колко ли пъти не знам?
Колко дълго се борех?
Колко дълго се молех?
Колко търсех любовта?
Колко търсех изгрева?
Колко тънех в самота?
Колко тънех в нещеита?
Колко чаках светлина?
Колко чаках любовта?
Колко разбити мечти?
Колко разбити съдби?
Колко исках да живея?
Колко исках да се смея?
Колко много омраза?
Колко много мразя?
Колко се молех на Бога?
Колко се молех да е в гроба?

много добро
подобни въпроси съм си задавал и аз

[slavia_forever]

Библейски несгоди

Още не съм си допил сабахлен ракията и ме награкаха едни бабички от България – палят свещи в черквата и се молят: дай – казва – Господи – на детето късмет и пари. Ами сега?! Хеле една – много проклета бабичка – по цял ден крета по мен с бастунчето и нарежда: дай, та дай на детето. Гледам я – живи мощи – едва влачи кокалите си – и мрънка за пари, все едно черквата е „Про кредит банк”. И то да е дете като дете, да кажеш – бива; пари пак няма да му дам, но поне малко акъл ще му налея, та сам да се оправя, а той – коджа лунгурин на средна възраст – барем сто и двайсет кила, як като бивол, ама акълът му като на канарче; само за футбол говори и от нищо друго не отбира; мисли си, че е много умен и не ще да го учат. Тя – казва – науката е за прости хора, аз вече съм се изучил. И по цял ден кисне в Еврофутбол, играе белот с другите пройдохи и реди числата на тотото, та белким уцели джакпота. На майка му пенсията отива за тото и за скитане по мачовете. Ама аз на такива хора по принцип нивгаш не помагам; явявал му съм се на сън и му говоря бащински: виж к`во, бе момче, отивай да бачкаш; аз числата от тотото – така или иначе – няма да ти кажа; само бачкането му е майката. Ама не взема от дума – то пълен гьон; и като е така – яж си ушите. Жена му го трая, трая и си намери любовник, щото и тя душа носи – сиромашката – а като няма кой да я сайдисва, що да стори; тя оная пущина сърби. Те и онези мушмороци – поповете – лъжат като дърти цигани и ми вменяват разни щуротии, дето нивгаш и на сън не съм си помислял. Не прелюбодействай – казва хитрецът, уж така съм бил разпоредил в седмата заповед, а самият той посяга на чуждите булки, хеле ако са по-млади и току виж някоя неочаквано надула корема. Та как няма да прелюбодейства, като онзи я зарязал и хукнал по кръчмите и стадионите и реве след ритнитопковците или клечи край някой гьол за риба, а тя умира от скука и се чуди как да се разгологъзи повече, белким привлече вниманието му; накрая току виж легнала на някой друг, дето и казал две сладки приказки; тя и свинката – обикновен хайван, но като я почешеш – ляга, та камо ли жената; те такива са божиите твари; обичат почесването.
Ако трябва да си говорим откровено, анджак те – поповете са за катрана, не толкова щото прелюбодействат – аз си затварям очите за подобни дребни нарушения – а щото лъжат. То прелюбодействието си е човещинка – не можеш да се отървеш от мераците – ама лъжата хем ме дразни, хем ме отегчава, все едно не са мои сътрудници, а депутати от управляващата коалиция.
- Какво искаш, ма дъще, защо пак си ревнала? – викам на едно засукано маце с голо задниче – току що цъфнало и напълнило пазвата; пали свещи и се моли.
- Ми какво да правя, Господи, искам го тоя Тодорчо. Той да ми е.
- Че като го искаш, вземи го, какъв е проблемът?
- Как да го взема – казва – като той – будалата – все за футбол ми говори. Чакам да ми каже, че ме обича, че ме иска и чак съм се подмокрила, пък той ми разправя колко велики били Манчестер Юнайтед и какви страшни голове вкарвал Бербатов. Излекувай го, Господи, от тая краста.
- Ох, миличка, само това недей да искаш от мен! Тук и аз съм безсилен. Искай ми нещо друго: рицар на бял кон поискай – давам го, от политик честност поискай – ще потърсим такъв случай из архивите, от поп сълза поискай, от доктор съчувствие поискай, от търговец – романтика, от банкер – лирика, от евнух любов – все нещо ще измислим; можеш да поискаш дори трезвен поет, но от футболен запалянко разум недей да искаш. Когато раздавах от този продукт, запалянковците бяха на мач.
Общо взето – тъжна история. Чак ми се доплака за това клето девойче, ако не бях такъв Свети дух и аз бих го сайдисал – сиромашкото. Но само колегата Зевс можеше нявгаш да ги прави тия работи; аз не мога.
- Не се тревожи, синко – утешавам едно откровено идиотче с жълта риза и печална мутра – ридаещо пред амвона – любимата ти скоро ще оздравее и ще те възнагради с отроче от мъжки пол – честито!
- Остави я – казва – сега любимата, Господи, ами Ботев е в опасната зона и може да се случи най-лошото.
- Спокойно, спокойно, драги, за това ли си се загрижил. Ботев е сега при мен – до дясното ми коляно и реди хвалебствени стихове за тържеството на България.
- Не онзи Ботев, Господи, не онзи. Аз се тревожа за футболния отбор Ботев; мамицата му на тоя вагабонтин Христолов, дето съсипа канарчетата – милите ми канарчета...
- Какво, какво – футболния отбор ли – ревнах аз с цяло гърло в своя божествен гняв – как смееш ти да ме занимаваш с подобни щуротии, марш навън от храма, копеле тъпо, мамицата ти недодялана, докато не съм пратил попа да те трясне с кандилницата в тиквата!?
Изпсувах накрая и аз, ей Богу; то се не трае. То все бива, все може гълфотия, но това хич на нищо не прилича. Явно нещо съм го объркал проекта „Хомо”; пиян ли съм бил, що ли? До гуша ми дойде; ще взема да абдикирам от престола и ще го пратя онзи – лукавия – да им налива акъл в празните кратуни.
- Ами вие защо сте се домъкнали тук, бре? – зъбя се на едни разпасани отрепки – пияни и дрогирани се намъкнаха в черквата с всичката си цигания.
- Дошли сме – кай – Господи, да те цаним за президент на Локото, щото старият ни президент – онзи хубавия – го гръмнаха неговите опоненти от конкуренцията и Локото осиротя; сега се е домъкнала една хубавица с минижуп, дето само за секс мисли и хич пари не дава на играчите; то така футбол се не прави...
- Пак ли с тоя футбол ме занимавате, бре – марш навън, марш!..
- Чакай малко, трай сега, дядка, – надигна се един брадат индивидум от вида хомо сапиенс с кръвясали очи, пиян като талпа. – Дошли сме при тебе съвсем легитимно и правим официално предложение...
- Марш навън, марш – пичове недни!..
- Ама стига сега де; не се гневи толкова, холан! Имаме и нарочно изготвен пропуск – официален документ – парафиран и подпечатан от председателя на фен клуба.
- Документ ли, какъв е тоя документ, джанъм; тук да не е служба за социално подпомагане!
- Документ като документ – ето го. Разполагаме и с копие от още един документ – изготвен от настоящият собственик в присъствието и с одобрението лично на доцент Янев. Можеш да си стягаш багажа и да идваш направо на Лаута.* Преговорите са приключени, сделката е финализирана; ще ти трябват само някакви си четири – пет милиона евро. Честито!

Р


* Парк Лаута в Пловдив, където се намира стадионът и администрацията на Локото.

http://shtyrkel.eu/forum/index.php?act= ... 3&id=15138

[pomiqrat]

Това за Мъри изби рибата