Партизан-Цървена Звезда

[LIMASSOL]

Поне е сигурно че трибуните ще са пълни,за разлика от нашето дерби

[samocskasamo]

Grobari - пратениците на Ада
Адската атмосфера на Южната трибуна на стадион "ЮНА" стряска всяка гостуваща агитка или отбор.
Мястото е стадион "ЮНА", домът на тима. Годината е 1976, а на таблото е изписано "Партизан" – "Хайдук" (Сплит) 1:6. Въпреки това песните на черно-белите огласят трибуните, а при всяка атака на домакините стадионът настръхва като вулкан. Дълго след края на срещата играчите и привържениците на "Партизан" не искат да се разделят. Така един от най-тежките моменти в историята на клуба ражда най-силната и неразривна връзка футболисти - привърженици, съществувала някога на Балканите.
От този момент насетне славата на Grobari като фанатично верни на отбора се разнася из цяла Европа.
Появата на Grobari, подобно на много други организации, става по възможно най-естествения начин. Някъде около средата на 50-те момчета от районите на Белград Раковица, Сеняк, Чукарица и Топчидер (които стоят в основата на движението) започват да се събират редовно на северната трибуна на "ЮНА". На отсрещния южен сектор пък се обособяват групички от останалите белградски квартали.
60-те години на миналия век в Югославия се характеризират с навлизането на западните тенденции – появяват се първите ръчни знамена, а групите се събират преди мачове на определени места.
Най-естественият завършек на тези процеси се случва през 1970 година с обединението на групите в многочислена организация. Избрано е името Grobari (не само поради преобладаващия черен цвят на екипите), изработени са първите големи знамена, запяват се първите песни за лоялността към отбора и клуба. Още при първите организирани посещения в Сплит, Загреб, Ниш, Нови Сад и Любляна, те дават да се разбере, че на футболния хоризонт се е родила зловеща фенска организация.
Някъде в началото на 80-те младото поколение „гробари” започва да търси конфронтации с противниковите привърженици при всяка визита извън Белград. В сблъсъците те си извоюват славата на непоколебими и енергични, но преди всичко - на напълно откачени. По това време се появява и слоганът "Do groba uz Partizan" (С "Партизан" до гроба), който „гробарите” защитават ревностно при всяка напечена ситуация.
Лудостта е най-точното определение за поколението „гробари” от 80-те. Тяхното невъздържано поведение се разкрива и по трибуните, но най-вече извън стадиона. Погромът над привържениците на "Хайдук" през 1981, опустошаването на градовете Винковци (Източна Хърватия) през сезон 1982/1983 и Шид (в провинцията Войводина) през 1985 г., погромът на стадион "Максимир" в Загреб през 1990... Това са само част от дългия списък с прояви на „гробарите”, които раждат девиза "Mi smo Grobari, najjaki smo, najjaki! (Ние сме Grobari, ние сме най-силни).
Поколението на 80-те е най-славното в историята на организацията. Тези момчета завинаги оставят диря в историята на футболното хулиганство, но все пак и светлия пример за най-вярна подкрепа в най-тежките мигове на терена.
Осемдесетте в югославския футбол минават под мотото „Само Grobari могат да правят това!”. Всеизвестна е легендата, че един от лидерите на организацията - Заре е изнасилил водача на Torcida ( фракцията на "Хайдук") - Парангал... И всичко това върху гроба на убит при футболни побоища другар "гробар". Наистина само „гробари” могат да направят това!
„Любовта” към хърватските опоненти "Динамо" и "Хайдук" често надминава границите на нормалното, както става ясно и от гореспоменатия факт. По време на войната, подобно на съперничеството между Torcida (Хайдук), Kohorta (Oсиек), Armada (Риека) и Bad Blue Boys (Динамо), и тази между Grobari и Delije (Цървена звезда) е загърбена. Напред излиза съперничеството Сърбия – Хърватия.
Може би повечето от вас си спомнят и че по време на квалификациите за Световното първенство в Германия „гробарите” от страховитата фракция Alcatraz се биха рамо до рамо с родните фенове в схватките с хърватските ултраси в Загреб, а след това подкрепиха своите стари познайници от агитката на ЦСКА в сектор "Г" на "Васил Левски" в двубоя на националния ни отбор и "шахматистите".
"Гробари" наистина страдат след разпада на Югославия. Сега единственият враг остават поддръжниците на "Звезда" от Delije. Представителите на двете организации се преследват навсякъде, като основни арени освен футболните срещи си остават и баскетболните мачове, хандбалът и дори водната топка. Враждата се прехвърля и на гръцка сцена, където Grobari и Delije се сливат със своите побратими от Gate 4 (ПАОК) и Gate 7 (Олимпиакос) и започвар масови побоища.
Икономическата криза в сръбския футбол в средата на 90-те и занижаването на нивото отблъскват голяма част от редовите привърженици на черно-белите. Въпреки това Grobari са неизменно до отбора, а многочислеността на организацията нараства многократно.
И макар трибуните на "ЮНА" често да остават полупразни, 90-те са годините, в които Grobari се превръщат и в една от най-страховитите баскетболни публики на континента. Ако срещата с "Хайдук" през 1976 е библията на футболната подкрепа, то баскетболното домакинство срещу "Макаби" е другият учебник за това как трябва да се подкрепя любимия клуб. При загуба с над 20 точки, сръбските навиячи огласят залата в продължение на половин час след края на срещата. Баскетболистите на "Партизан" на два пъти излизат от съблекалнята, за да се преклонят пред предаността на своите Grobari.
Краят на 90-те бележи най-черният период в историята на фракцията. Многократните опити на ръководството на "Партизан" да разедини привържениците, за да може да отслаби влиянието им в клубните дела, дават резултат. През 1999-а по-младите „гробари” се отцепват в отделна фракция Juzni Front. Те считат, че трябва да се сложи край на връзките между ръководството на клуба и привържениците. По-старото поколение, сред които и легендите на движението, пък вярват, че добрите времена за клуба предстоят и няма нужда от подобни катаклизми.
Момчетата от Juzni Front обявяват бойкот и успяват да увлекат голяма част от поддръжниците. Съществуването на Grobari е поставено на карта. Едва три години по-късно отцепниците застават отново до своите братя, за да върнат гробарския дух на "ЮНА". Въпреки това конфронтациите с некадърното ръководство на клуба продължават.
Управителите на футболния клуб забраняват на Grobari да използват знамена с логото на организацията, както и всякакви пиротехнически средства по време на домакинствата на отбора. Grobari преглъщат и това, но напрежението нараства. Най-трудното решение е взето – бойкот на всички мачове на футболния тим до смяна на ръководството. Могъщата Южна трибуна остава безмълвна, а протестите извън стадиона са неспирни.
В момента Grobari са отново навсякъде с отбора, независимо от конфликтите с ръководството. Целта е ясна - трябва да се отстояват принципите и да се защитава религията -"Mi smo Grobari, najjaki smo, najjaki!"



Визитка

Име: Grobari
Рождена дата: 1970 г.
Дом: стадион "ЮНА", Южна трибуна
Приятели: Gate 4 (ПАОК), ЦСКА (София)
Врагове: Delije (Цървена звезда), Torcida (Хайдук), Bad Blue Boys (Динамо), Gate 7 (Олимпиакос)

[DelijePlovdiv]

Можеш да впишеш и Lauta Army !

[samocskasamo]

Можеш да впишеш и Lauta Army !

Кои пък в Сърбия е чувал за вас бре

[DelijePlovdiv]

От Сърбия идваха 3000 човека, но имаше само 500 билета и ги върнаха на границата


А, да и забравих... Иван е в затвора

[samocskasamo]

От Сърбия идваха 3000 човека, но имаше само 500 билета и ги върнаха на границата


А, да и забравих... Иван е в затвора

Кефиш ме,ха,ха.С тия 5мача за 10г в Европа скоро няма да ви знаят.Може да сте добра публика,но за трибуна Бесика срещу нас,Левски-даже и Ботев ви ги няма.А от нащте и в момента има 20души на ЮНА да подкрепят Партизан,жалко че аз нямаше как да отида,но съм ходил 5пъти досега.Дано биете Левски или да вземете купата и да излезете в Европа,защото наистина е смешно да се гледат публиките на Лудогорец.Литекс или Локо сф,Черно М в Европа,докато вие и Ботев Пд,които наистина имате добри агитки да ги показвате само в БГ.Аиде и успех утре

[samocskasamo]

ЕТО НЕЩО И ЗА ТЕБ-DELIJE - Кръвожадните отряди на Аркан
Ултрасите на Цървена звезда се раждат в богатите квартали

Спортният клуб „Цървена звезда” е основан на 4 март 1945 г., когато белградски младежи решават да посветят свободно си време на спортни дейности. Приятелите на всеки от основателите и спортистите в клуба започват още същата година да се събират и групово да посещават проявите им. Дори при гостувания бройката не пада под 100 души.
Това са напористи и активни младежи. За разлика от ВВВ Динамо (Загреб) и Grobari (Партизан) обаче, първите червено-бели привърженици са представители на белградската буржоазия от кварталите Сеняк, Топчидер, Хил, Дединйе. Тези младежи са лицето, гордостта и бъдещето на сръбската столица.
През 50-те постепенно става пресявка и недостойните са пренебрегвани – с времето остават бохемите и лудите глави, към тях се присъединяват и деца на работници от по-долните социални слоеве. Обединява ги ненависта към югославската армия, милицията и комунистическата система.
Краят на 50-те е истински рай за звездашите. Появява се техния кумир Драгослав Шекуларац, който със своя дух и борбеност се превръща в новия символ на "Звезда". Наред с това отваря врати един от най-големите стадиони в Европа – Мала Маракана. Най-преданите привърженици веднага окупират северната трибуна, за да се задържат там повече от 50 години.
През 60-те червено-белите навиячи започват да се събират пред емблематичното заведение „Белият град” на Зеления пазар – тук се раждат първите песни, както и неразривни и до ден днешен връзки между привържениците. „Белият град” е техният втори дом. Първият? Естествено северната трибуна на Маракана, на входовете на която се появяват и първите графити – „Епицентър на яростта – Лудият Север”.
През 70-те „Цървена звезда” е вече истинско страшилище за европейските грандове, а звездашите са следвани от вярната си публика навсякъде – Ливърпул, Гладбах, Мадрид.
Броят на поддръжниците на "Звезда" нараства лавинообразно още в края на 60-те.
През 80-те, предвид бума на футболни фракции, се появяват и първите групировки – ULTRAS и RED DEVILS. Фракцията ULTRAS е силно повлияна от италианския стил – дълги мелодични песни, хореографии, пиротехника. Лидерите на RED DEVILS пък подражават на британските маниери – улични битки до смърт, марихуана и алкохол...също до смърт!
В средата на 80-те, когато лидерите на ULTRAS и RED DEVILS са вече идоли на младото поколение, се появява и третата групировка – ZULU WARRIORS. Тези три фракции дълго време са гръбнакът на Севера, поддържани още от WINNERS, RED WHITE ANGELS, BRIGATE, EAGLES, R. S. CLAN, R. S. ARMY.
Краят на 80-те в СФР Югославия идва с вълната на национализма. Въпреки че в редиците на звездашите е пълно с крайни националисти, именно тогава се ражда девизът „Звезда е единственото нещо в живота, което си струва! Останалото е пълнеж”. Червено-белите навиячи дори правят среща, на която се взима решението по време на футболни срещи да не се скандират политически лозунги. Само "Звезда!" и "Сърбия!".
През 1989 г. фракциите се обединяват в DELIJE (от сръбски - храбри,герои), за да създадат истински еталон за организация и подкрепа от трибуните.
Една от първите и най-паметни прояви на новата организация е мачът на 13 май 1991 г. в Загреб, за който вече стана дума в материала за Bad Blue Boys. Южната трибуна на стадион Максимир е буквално разрушена, а на терена се разиграва истинска война между сърби и хървати.
Периодът 1991 – 1992 е най-паметен за Севера със спечелването на КЕШ в Бари и междуконтиненталната купа в Токио. Но той носи и горчивината от разпада на Югославия. Въпреки бедните години и забраната за домакинства на срещи от евротурнирите, звездашите са следвани навсякъде от своя верен Север.
Момчетата от Генуа цял живот ще съжаляват, че са се срещнали „на четири очи” с DELIJE. А също и дрезденската полиция, глазгоуските хулигани и марсилските поддръжници.
С разпадането на Югославската комунистическа партия и в разгара на военните действия за суверинитет, сръбският национализъм изкарва много от момчетата от Севера и ги пръсва по бойните полета на Сръбската република. По време на сблъсъците с усташите (хърватските бунтовници) момчетата от DELIJE си спечелват славата на храбреци и след като отново се завръщат на северната трибуна, вече са едни от най-почитаните хора.
На 22 март 1992 г. по време на дербито „Звезда” – „Партизан” на северната трибуна места заемат бойци на сръбските паравоенни формирования „Тигрите”, облечени във военните си униформи. Малко след началото на съдийския сигнал те издигат последователно транспаранти „40 км до Вуковар”, „20 км до Вуковар” и накрая – „Приятно прекарване във Вуковар”. Следват още табели с надписи на други хърватски населени места, които в същото време...били опожарени от „Тигрите”. Високо на северната трибуна седи Желко Ражнятович-Аркан – офанзивният командир на „Тигрите” и шеф на фенклуба на „Цървена звезда”. За никого вече не е тайна, че Аркан набира от DELIJE своите кръвожадни отряди, разплакали хиляди хърватски и мюсюлмански семейства.
В края на 90-те DELIJE се превръща в синоним на всеки привърженик на „Звезда”. Поради това, водени от желанието да се разграничат от масите, най-крайните навиячи отново се обръщат към движенията ULTRAS. Появяват се Ultra Boys, Ultra Brigate, Red Boys, Padina Corps. На мода идват посещенията на волейбол, баскетбол, хандбал, водна топка. Картината навсякъде е умопомрачителна – факли, димки и неистови скандирания.
Двубоят срещу „Барселона” през ‘97 обаче остава завинаги в историята на организацията, а и на футболното поддръжничество изобщо – 4 различни хореографии в четирите сектора на стадиона. За пръв и единствен досега път в света!


Визитка:
Име: Delije
Отбор: "Цървена звезда" (Белград)
Рождена дата: 1989 г.
Дом: стадион „Мала Маракана”, северна трибуна
Приятели: Gate 7 (Олимпиакос)
Врагове: Grobari (Партизан), Gate 4 (ПАОК), Bad Blue Boys („Динамо” Загреб), Torcida („Хайдук” Сплит)

[samocskasamo]

Прочетете стихотворението "Новото гробище над Сливница" на Иван Вазов и тогава бъдете фенове на сръбски отбори "българи"!

Дядо ми е от Сливница и е загинал във воината-но това не може да насажда омраза с векове,кажи им да спрат да дават турски и руски сериали,да не допускат гърци в страната,даи да мразим целият свят.А между другото те ни мразят за тази воина повече

[Morgause]

А бе, стрийм за мача ще може ли да намери някой?

[DelijePlovdiv]

Кефиш ме,ха,ха.С тия 5мача за 10г в Европа скоро няма да ви знаят.Може да сте добра публика,но за трибуна Бесика срещу нас,Левски-даже и Ботев ви ги няма.А от нащте и в момента има 20души на ЮНА да подкрепят Партизан,жалко че аз нямаше как да отида,но съм ходил 5пъти досега.Дано биете Левски или да вземете купата и да излезете в Европа,защото наистина е смешно да се гледат публиките на Лудогорец.Литекс или Локо сф,Черно М в Европа,докато вие и Ботев Пд,които наистина имате добри агитки да ги показвате само в БГ.Аиде и успех утре

Същите тези 20 човека, за които говориш идват и на мачовете на Звезда


А относно Локомотив, ще е така докато съществува сегащният футболен съюз. Както знаеш отказаха ни финала да е в Стара Загора защото разстоянието между Пловдив и Стз е 90 км , а трябва минимум 100, а насадиха съдия от Шумен ( 40 км от Разград ), който свири първия ни кръг срещу тях и отмени абсолютно чист гол, но все пак ще победим

А бе, стрийм за мача ще може ли да намери някой?

http://www.sportlemon.tv/a-0/8/52/a-85206.html