Днес е твърде вероятно да е ключов ден за съдбата на Локомотив. Не не заради мача със Славия, а заради ситуацията около спортния комплекс. Вече е сигурно, че полицията е отказала да охранява двубоя в рамките на стадиона, а на предишното ни домакинство частните охранители бяха заплашени с отнемане на лиценз. Отново е на дневен ред дали въобще ще има мач. Призива ми е всеки да направи и невъзможното, но да е пред сектор А. Нека сме колкото с Локо Пд пък да ни спират да влизаме. Нека сме там и покажем, че ни пука за Локомотив. Играта не върви, но локомотивците се завърнаха у дома и играят въпреки всичко. С 600 лв получени от началото на сезона, но никой не е мрънкал от това. Защото е в Локомотив не за пари, а въпреки липсата им. Нека сме на стадиона ако не заради себе си и момента, то заради ЛЕГЕНДИТЕ раздали се за Локомотив. Те го заслужават.
Елате вие, поканете и приятели. Да бъдем отново заедно за Локомотив.

Как кварталният тим превзе Европа
Труд
25.03.2012 15:53
Градацията във футбола върви от големи, знаменити успехи към по висша фаза - епопеи. Една такава епопея сътворява “Локомотив”-София през сезона 1979/1980 година със своето фамозно участие в турнира за Купата на УЕФА. Назовавам “Локо” квартален тим с най-голяма симпатия, а не за да принизя мащаба, значението и успехите на този клуб. Значим най-вече със своята неповторима автентичност.
А върха на постиженията на този квартален, железничарски тим от северната част на София е епопеята - четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА. Четири сблъсъка с изключително сериозни съперници. За начало “Ференцварош” на легендата Тибор Нилаши от традиционно неудобната за българите унгарска школа. След това “Монако” с националите Етори, Далже и Пти - част от мускетарския отбор на Франция. След това може би най-големият подвиг - драматичната победа над “Динамо” (Киев), отбор посочван като образец за всички от съветското пространство, към което принадлежи тогава и България.
И четвъртфинал с немския “Щутгарт” - първото ипоследно пролетно участие на “Локомотив” в Европа. Няма да бъде пресилено твърдението, че поне половината от неповторимата и незаличима “черно-червена” харизма се дължи на тази знаменита серия от славни двубои. Останалото принадлежи на гениите Никола Котков и Начко Михайлов. Същият Бате Начко, който е главният герой на нашата история.
Днес онзи “Локомотив”, сътворил незабравимата епопея, може да служи за пример каква трябва да е стратегията на всеки български клуб. Изграждането на боеспособен тим, стигнал до върховете в местното първенство и съпоставил класата си на европейската сцена, демонстрирал нагледно правилните начини за постигане на големи успехи. Няколко са постаментите, върху които е изграден успехът. Налагане на постоянен състав, треньор с характер, играчи от школата, изграждане на автентичен стил. Всичко това го правят в “Надежда” и накрая берат плодовете през периода 1978/80 г. В съвкупност тези компоненти в наши дни се пренебрегват за сметка на котерийни цели, които водят до нищото.
От цялата серия страхотни футболни спектакли се спираме на мача с “Монако” в София, завършил 4:2 за домакините и преминал през инфарктни перипетии. Четири гола на Начко Михайлов и два на аржентинското шило на гостите Делио Онис. “Локомотив” си осигурява надежден аванс в последните секунди на мача с попадение на вездесъщия Начко.
Мнозина български футболисти са имали своите 5 минути слава в определен миг, но при Михайлов славата е много повече. Той сътвори кампанията със своите невероятни, спиращи дъха голове. Великият, незабравим Начко вече не е между живите, но неговите съотборници няма как да забравят уникалното му влияние върху знаменития им отбор. За него в пълна сила важи носталгията, че днес такива футболисти вече няма!
Един от главните герои, авторът на три от головете в кампанията, Ангел Колев, се връща към събитията с 32 годишна давност: “Мачът с “Монако” в София ще го запомня с едно наглед странично обстоятелство. На другия ден като отворих вестниците, видях, че на трибуните са били 18 000 души. Може половината да са били и привърженици на други отбори, но поне 10 хиляди са били локомотивци. Тъжно е, но днес те са сведени до 200 души на стадиона. Самият мач бе голов рецитал на Начко. Не че ми е бил съотборник и естествено съм пристрастен, но, Начко беше огромен талант. Един от най-големите български футболисти за всички времена. Мачът се разви гол за гол, превърна се в спектакъл, но успяхме да постигнем добър турнирен резултат - 4:2. Има една интересна подробност. Ние може би бяхме първият български клуб, стигнал два пъти поред до отстраняване на противник на неговия терен. Първия път го направихме в Монако, където Начко им вкара решителния гол 10 минути преди края на мача, а втория в Симферопол, където отново с късен гол отстранихме “Динамо” (Киев). За съжаление съдийски произволни отне възможността да играем на полуфинал, за който нашият отбор бе готов. В Щутгарт ни бяха свирени две несъществуващи дузпи, вкараха ни гол от поне десетметрова засада. А капакът на всичко бе, че съдията сърбин не се притесняваше да дава съвети на помощниците си да не отсъждат засади за противника ни. В този мач изгоряха с картони Соколов и Начко и на реванша след ранния гол на Олихер нямахме шанс. Около тогавашната кампания има създадена цяла митология, но аз не съм привърженик на конспирациите. Треньорът Методиев бе сменен след мача с “Динамо”, но не мисля, че причините бяха политически. По-скоро бе вътрешно клубно решение.”
Ангел Колев си спомня за публиката на мача с “Монако”, но срещу “Щутгарт” на стадиона има 45 хиляди зрители, което може би е клубен рекорд за “Локомотив”. И публиката наистина има какво да види. Отборът на “Локомотив” е съставен от 10 юноши на тима и вратаря Румен Горанов, който идва от “Левски”, но цялата му кариера преминава в “Надежда”. В защита са вечните легенди Боко Димитров, Стойков, Бонев, Стефанов с резерва Наско Желев. Уникална средна линия, в която оперират Ангел Колев, Венци Арсов, Трайчо Соколов. Напред Начко Михайлов, който играе поливалентно, вероятно ако се правеше статистика, както сега, топката поне 100 пъти на мача бе отигравана от него. В нападение крилото Дангов, трагично загинал при нелеп инцидент след това, и младият тогава централен нападател Бойчо Величков.
Тези играчи са си написали със златни букви имената в историята на “Локомотив” (София). Стилът на игра, който те практикуваха, стана запазена “червено-черна”
марка прилагана с успех и в следващите 10-15 години. До “приватизацията” на клуба, след която бе унищожена традицията. Именно заради тях, легендите и кумирите, днес железните момчета от публиката на “Локо” водят битка за връщането на любимия им отбор към изконната му философия и идея.
Интересни спомени са останали в архивите от главния герой Начко Михайлов: “На “Монако” вкарах четири гола в София. Вътре пак чакаха чиновниците да ме здрависват. Не подадох ръка на нито един шеф. Измъкнах се с номера, че заслугата е на целия отбор. С Васил Методиев- Шпайдела се сдобрихме окончателно. След мача запалянковците вместо Начко започнаха да ми викат Моначко. Тук ги бихме с 4:2. Хората си мислят, че се натисках да бия всички наказателни удари. Обаче при втората дузпа за нас съотборниците ми се разбягаха. Останах сам в полето на гостите. Като реализирах, ги попитах защо се скриха. А те: “Ние бяхме сигурни, че ще я вкараш.” А аз хич не бях сигурен. Там паднахме с 1:2 и се класирахме с мой гол. “Монако” поискаха да ме купят. Даваха ми 300 000 долара на ръка, 5000 заплата и отделно премии. Но тогава нямахме право да играем в чужбина. Един месец след офертата започнаха да пускат български футболисти на Запад...”
Когато преди няколко месеца започна да се шири настойчиво зловещият слух, че “Локомотив” (София) ще спре да съществува, никой не можеше да приеме това за възможно. И няма как такъв отбор, с такива успехи, с такава традиция ей така да изчезне.
Спорно е дали спомените топлят или не, но познавайки достатъчно много горещи привърженици на “Локо”, твърдо поддържам мнението, че този отбор трябва да пребъде. Феновете го заслужават.
http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1295206