Отношението на треньорите

[sslevski]

Това според мен е една интересна тема за да разбера какво мислите по въпроса.
Въпроса ми е: Помага ли арогантното отношение на треньорите към футболистите,когато е необходимо?
Моето мнение е ,че по скоро помага.Примери за това колкото искате.Примери са хвърлените обувки на САФ към Бекъм,меко казания високият тон към Роналдо, виковете на Мауриньо към футболистите си.Да не говорим как ги наричат(справка може да си направите в гугъл).
Аз лично бих бойкотирал след това,но с тези си действия може би те целят точно това да не се случи.Така футболистите знаят,че треньорите не са мекушави и не прощават никакви несериозни действия,независимо кой си.Обратното като пример мога да дам с АВБ ,който сложи някои на пейката и след скандал и едва ли не притискане до стената от футболисите,те отново са в игра.
За България не знам дали трябва да го коментирам.Тук треньорите са много малко,които не са натискани от едно или друго място.В България има такъв треньор и това може би ще е Камата,но от друга страна той няма никакви разбирания от тактика така,че всичко се губи.
А може би не съм прав.Отношението на треньорите трябва да е коренно различно.......

[donpacko]

По време на тренировки е нормално,винаги има нещо което не направено както трябва и като се повтори,а почти винаги играча не чува,не че не иска.И треньора почва да псува.Някаде бях чел за Лобановски,стоял е на трибуната със чаша водка и само зяпал кой какво да прави и ако някой сбъркал почвал веднага благословиите.По принцип тренировките се водят от помощниците,а старши треньора само казва и зяпа.Това е част от играта,имам приятели които са тренирали и са ми казвали,че един футболист трябва да свикне да споменават всичките му роднини от женски род.

[Tommi]

Не помага.
Не може да се определи категорично дали е по-добре треньорът да е по-либерален, или по-строг, но дори да се избере второто, това не означава, че трябва да ръководи отбора с обиди, викове и т.н. Най-добрият подход, според мен, е на принципа "когато футболистът направи нещо добро заслужава похвала, когато сгреши - нищо (или най-много лека забележка под формата на съвет)".

[аби]

Питай Гонзо!

[sslevski]

С извинение,но Гонзо ги псуваше,ама на децата и новите,а на тези които трябваше("незаменимите" титуляри) им се усмихваше като принцеса.Когато треньор е твърд с голямата си звезда в отбора и го извади или го глоби,тогава ще може да говорим за респект.

[sslevski]

Не помага.
Не може да се определи категорично дали е по-добре треньорът да е по-либерален, или по-строг, но дори да се избере второто, това не означава, че трябва да ръководи отбора с обиди, викове и т.н. Най-добрият подход, според мен, е на принципа "когато футболистът направи нещо добро заслужава похвала, когато сгреши - нищо (или най-много лека забележка под формата на съвет)".

Може би си прав.Ама нали знаеш мълчанието е знак за съгласие.И другото което е на повечето добри футболисти си мислят че всичко им е простено.