Магията ЦСКА! (Всекидневна)

[Alex]

къде по-добре си е в Левски, Костов иска футболисти, ама Батков му е казал, ти ако си голям треньор, ще станеш шампион с тия, дето имаме... то с добри играчи и Гонзо може...

[IOTUR4O]

Феновете на ЦСКА никога не сме вярвали на пернишките тарикати, така че няма какво да си мислим че ни лъжат - те по-скоро лъжат себе си говорейки неща, които не се случват и си мислят, че феновете бързо ще забравят. Само че точно тук им е грешката. Нека изчакаме да почне полусезона и да видим накъде ще тръгнат нещата и тогава вече ще се действа. Сега просто е безмислено.

[redman]

За тия от Удинезе не се знае все още, днес изтича трансферния прозорец и ако някой от тях се е надявал да отиде в друг отбор, днес вече може и да се навие да дойде при нас. Няма какво да се лъжем, играчи като Паскуале и Екстранд не искат и да чуят за БГ, независимо как се казва отбора. Истината е само в африканци или неизвестни, но талантливи южноамериканци. За съжаление в БГ няма скаутска мрежа, която да открива такива в Южна Америка, преди да са отишли дори и в средни като калибър отбори от Бразилия или Аржентина, където заплатите са поне два-три пъти по-високи от БГ. Дори и Диого, който не е играл осем месеца не иска да се върне. Чиста случайност са играчи като Калво, Мораеш, Зику и т.н. Лошото е, че всеки от тях има някаква примчина да дойде тук, но като тя изчезне иска и той да изчезва. Престанете да витаете в облаците. Дано успеят да намерят някой свободен играч през февруари, поне за центъра на отбраната, защото там е най-голямата дупка в момента. Вижте че дори Адемар не изгонихме, защото не могат да намерят играч за тази позиция. Въпреки това днес със сигурност ще се знае идва ли някой от Удинезе, утре вече не може.

[шивача]

Влади Иванов - момчето влюбено в ЦСКА и във великата игра, което наистина знае как да радва окото...




Всеки фен на ЦСКА има своя любимец от миналото. Тук не говорим за Христо Стоичков и Любо Пенев, пред чиито футболни качества и успехи всички се прекланят. Едни се кефят на Бербатов, други на Мартин Петров, на трети слабост е Стойчо Младенов, а спомням си, че един от най-ексцентричните запалянковци на армейците - Джевиза не спираше да възхвалява безкомпромисните действия на защитника Енгибар Енгибаров и дори така бе кръстил котката си, която...бе женска. Това обаче е друга тема. Не крия, че моят любимец е Методи Деянов. Юноша на клуба, притежаващ завидна техника и уникален поглед върху играта. Галантен с топката в крака, неуловим за съперника, с изключително точен и премерен шут... В него виждах всичко, което искам да видя от футболист произлязъл от школата на ЦСКА. Мето не бе само мой фаворит. Той бе обичан от мнозина, които уважаваха характера и мъжеството му, както и начина как превъзмогваше болката и се завръщаше на терена след поредната тежка контузия предизвикана от бруталните действия на безпомощните му съперници.
Преди време Деянов окачи обувките на терена. Отказа се като шампион на Кипър с Анортозис. Наставникът Тимур Кецбая му предложи нов договор и шанс да играе в Шампионска лига, но столичанинът реши да спре, когато е на върха и се завърна...в ЦСКА. За да поеме юношите родени през 1993 година.
Няма смисъл да ви обяснявам, че това бе достатъчно за мен да присъствам на почти всеки мач на тази формация. Съвсем скоро открих нещо много познато. Върнах се много години назад, когато гледах фамозните изпълнения на Деянов в младежките формации на червените...
Признавам си, че ми бе трудно да повярвам на очите си. На калната нива на "Червено знаме" едно момче галеше топката и демонстрираше техника присъща само на бразилските магьосници. То притежаваше всичко - финес, импровизация, идеи, пас, шут...
Именно на него обаче Деянов и тогавашния шеф на ДЮШ Спас Джевизов най-много се караха. Един ден не издържах и ги попитах защо. Отговорът бе бърз и категоричен: "Той притежава огромен потенциал и няма да търпя да се пуска по течението. Искам да работи много, за да стигне далеч", обясни легендарният нападател.
"Той притежава изключителни качества, но понякога мотивацията му пада. От него искам много, защото знам, че може много. Няма да търпя да мързелува и да се скатава", категоричен бе Деянов.
Кое беше това момче? Името му е Влади Иванов. Роден е в София на 15 юли 1993 година в София. Само за няколко месеца той претърпя невероятна промяна. Изключително надареният откъм футболни достойнства младок се превърна в мислещ и работещ в името на отбора играч. Истински лидер. И тръгна по стъпките на своя учител - Мето Деянов, който в момента е скаут на червените.
А техните съдби са толкова близки. Подобно на Деянов, Влади започва да тренира в школата на ЦСКА съвсем малък. Всъщност той е бил едва на 7, когато баща му го води на "Червено знаме". Именно от своя родител Иванов е наследил любовта към най-титулувания български тим.
"Никога пред мен не е стоял на дневен ред въпросът къде да тренирам. То е ясно - ЦСКА. В нашето семейство това е свещена дума и начин на живот. За първи път баща ми ме заведе на "Армията", когато бях едва 4 годишен. Още тогава реших какъв искам да стана като порасна - футболист на армейците", споделя Влади.
В началото той е принуден да тренира с по-големите (родени 1991-1992 година), защото все още не е открита група за неговата възраст.
През годините, освен при Мето Деянов, той се готви под ръководството на Методи Георгиев, Альоша Димитров и Светльо Мирчев...
Независимо от треньора обаче, Влади винаги е бил сред титулярите. Просто никой не си позволяваше да се лиши от услугите на момчето, което оперира като втори нападател. И всички го обичаха, защото е изключително скромен и единственото, което иска е да му се даде свобода на терена... Тогава остава само насладата да го наблюдаваш... Също като Мето Деянов...

Явор ПИРГОВ

[шивача]

Ето го и него, капитанът на набор'94 в ЦСКА! Нападателят с изключителна техника, ювелирен пас, запомняща се бързина и убийствен шут... Юлиян Ненооооов!



23 септември 1994 година... Никога няма да забравя тази дата. Никога няма да забравя таблото, на стадион "Васил Левски", на което пишеше 7:1 и сълзите в очите на един човек. Румен Ненов. Капитанът на ЦСКА, който само преди десетина дни бе отчаял звездите на Ювентус Виали, Дел Пиеро, Дешан, Ди Ливио и Раванели и бе ликувал за историческата победа с 3:2 над гранда от Торино... Но в този момент плачеше от болка, от мъка, от срам... А най-малко той имаше вина за срама, който изживяха червените в дербито с Левски. Във въпросния мач играха 11 срещу двама. За армейците единствените, които опитваха да сторят нещо бяха Ненов и Коце Янчев... Останалите? Няма значение. Вече ни ги помня.
Само два месеца по-късно обаче Румен е най-щастливият човек на света. На 17 ноември се ражда неговият син - Юлиян. Син? Лоша шега и игра на думи в българския език. Момчето е червено до мозъка на костите. И не само, че е от ЦСКА, а и когато останалите му връстници отговарят на въпроса "Ти какъв искаш да станеш като пораснеш?" с космонавт, полицай, летец или доктор, Юли отсича - футболист.
Речено-сторено. Едва навършил 9 годинки (тогава това е най-малката възрастова група в школата на армейците) Юлиян се озовава на "Червено знаме". Виждайки стадиона, футболните топки, вратите, той се откъсва от ръката на баща си и стъпва на терена. Не му правят впечатление нито неравностите, нито сгурията, нито извадените чимове. Той вече знае, че това е вторият му дом. Така започва всичко...
Сега 8 години по-късно Юли е капитан на набор'94 и е един от малкото светли лъчи в тази възрастова формация. През годините Ненов-младши е играл под ръководството на много треньори, но в лицето на Галин Иванов, Веселин Яневски и Йордан Йорданов, той вижда тези, които са му помогнали най-много. За него не е проблем да се подвизава, както по двата фланга, така и на върха на атаката, но въпреки хвалбите и потупванията по рамото, които получава, той не спира да твърди, че иска да работи много, за да стигне далеч.
Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Ако е вярно, то Юлиян е великан. Това, което той си пожелава е да е здрав и един ден да заиграе в първия отбор на ЦСКА, а след това и в някое от най-силните първенства на света. Без претенции дали ще е Испания, Англия или Италия... Важното е да успее да се докосне до сегашните си идоли - Фернандо Торес и Кристиано Роналдо, а защо не да облече и екипа на любимия си Реал Мадрид...
Но всичко по реда си.
Невероятната бързина, техниката, погледът върху играта, прецизните пасове и завършващият му удар не остават неоценени и на него често разчитат дори в тима на "батковците", които са родени 2 години преди него. Изключително много му помагат и съветите на баща му, който е и неговият най-добър приятел. Но защо не последва примера му и не застана на вратата? "Защото обичам да вкарват голове, а не да ми вкарват", е обяснението на младока. Кратко, точно, ясно. Предизвикващо усмивка, но толкова логично и искрено. Ние можем само да сме щастливи, че подобен талант не е надянал ръкавиците...

Явор ПИРГОВ

[шивача]

Нова надежда
Той отказа на Левски и Литекс, за да следва мечтата си в ЦСКА - Ангел Грънчов

Когато стане въпрос за ДЮШ на ЦСКА, мненията са коренно различни и варират от "Закрийте я" до "В тях е надеждата". Първата група не очаква нищо от "онези малки дупета, които няма и кой да научи на футбол", а другите са сигурни, че става въпрос за "изключителни таланти, които задължително трябва да получат шанс". Истината е някъде по средата. Абсолютен факт е, че малцина от червените надежди, всъщност са надежди, но пък още по-сигурно е, че в някои от тях има много хляб. Знае го много добре и Милен Радуканов, който привика за подготвителния лагер родения през 1992 година Ангел Грънчов. Кой е той?
Роден е на 16 октомври 1992 в град Елин Пелин. Прави първите стъпки във футбола сравнително късно, когато е навършил 10, а първият му отбор е Левски, но от Елин Пелин. Няма как да го опишем като играч на точно определена позиция, защото за краткия си футболен живот е минал буквално през всички постове на терена – в началото започва като централен нападател, вътрешен халф, десен бек и ... вратар. Да, точно с вратарските си качества впечатлява Славия и белите го искат под своята рамка. Но той отказва. И е за добро.
В последния мач за сезона през 2008-ма между Чавдар Етрополе и Левски Елин Пелин, когато отново се подвизава като страж, треньорът му Валентин Веселинов му предлага да отиде на проби в ЦСКА. Разбира се, Ангел не се замисля и отива на една от тренировките на червените. Но само толкова, защото тимът излиза в лятна ваканция. За негова радост със старта на подготовката той е повикан отново от армейците и след поредната двустранна игра на сгурията на "Червено знаме" Веселин Яневски (който тогава замества Сашо Борисов) му предлага да остане, но му намира и точната позиция - централен защитник.
И така започва животът му в ЦСКА. Още първата година Антон Димитров – Пирожката го вика при батковците от набор'91, където само за няколко месеца Грънчов си завоюва титулярно място. Най-яркият му спомен от тогава е, как вратарят Ивайло Василев (същият, който по–късно отива в Левски) го представя на другите момчета от отбора като казва: "ето го и новият Иван Иванов“ (има дългата руса коса на защитника, а и неговата техника и физика). Минават четири години на тежки тренировки и разочарования. През този период младокът е повикан на проби в английския Нотингам Форест (където в момента се състезава друг българин – Димитър Евтимов), одобрен е като централен защитник, но му заявят, че в момента се нуждаят от десен бек, и пътищата им се разделят. Искан е още от Левски София и Литекс, но без колебания Грънчов им отказва с обяснението, че няма как ей така да си тръгне от ЦСКА. И наградата за положения труд и всички лишения спохожда таланта през зимата на 2011-та, когато подписва 3-годишен контракт с армейците и започва тренировки с първия отбор. Самият той признава, че именно тогава е осъзнал какво наистина означава ЦСКА, а хората, които най–много са му помогнали за това са Тошко Янчев, Благой Макенджиев, а дори когато е бъркал пасове Костадин Стоянов му е повтарял: „ Малък, недей да бързаш, недей да се притесняваш“... С тези футболисти е лесно. Трудното е да се спечелят доверието на треньора и сърцата на феновете. Ангел е убеден, че може...Ние също!

[blue avalanche]

На кого принадлежат следните думи:
"Ако някой има вина за забавянето на плащанията в Сливен,то това е ЦСКА.Ако футболистите на Сливен търсят някакъв дразнител,ще го намерят най-вече в ЦСКА.Когато Йордан Лечков си прави бюджета,разчита на тези плащания.Нормално е,след като има забавяне повече от година на плащанията,да има проблеми и с бюджета.Когато се правят бюджетите,се правят сметки откъде ще дойдат парите.Йордан Лечков знае,че по договор трябва да дойдат толкова и толкова пари от ЦСКА,и ги залага в бюджета си.Когато тях ги няма,той няма и с какво да плати.Така ЦСКА пречи на по-малките клубове, което не е хубаво".

[vaskonti]

На кого принадлежат следните думи:
"Ако някой има вина за забавянето на плащанията в Сливен,то това е ЦСКА.Ако футболистите на Сливен търсят някакъв дразнител,ще го намерят най-вече в ЦСКА.Когато Йордан Лечков си прави бюджета,разчита на тези плащания.Нормално е,след като има забавяне повече от година на плащанията,да има проблеми и с бюджета.Когато се правят бюджетите,се правят сметки откъде ще дойдат парите.Йордан Лечков знае,че по договор трябва да дойдат толкова и толкова пари от ЦСКА,и ги залага в бюджета си.Когато тях ги няма,той няма и с какво да плати.Така ЦСКА пречи на по-малките клубове, което не е хубаво".

Интересно как "забавени" плащания от 300к лева оказват влияние на дълг от над 2 милиона? Май Лечков не е опрял до тези 300к лева?

[blue avalanche]

На кого принадлежат следните думи:
"Ако някой има вина за забавянето на плащанията в Сливен,то това е ЦСКА.Ако футболистите на Сливен търсят някакъв дразнител,ще го намерят най-вече в ЦСКА.Когато Йордан Лечков си прави бюджета,разчита на тези плащания.Нормално е,след като има забавяне повече от година на плащанията,да има проблеми и с бюджета.Когато се правят бюджетите,се правят сметки откъде ще дойдат парите.Йордан Лечков знае,че по договор трябва да дойдат толкова и толкова пари от ЦСКА,и ги залага в бюджета си.Когато тях ги няма,той няма и с какво да плати.Така ЦСКА пречи на по-малките клубове, което не е хубаво".

Интересно как "забавени" плащания от 300к лева оказват влияние на дълг от над 2 милиона? Май Лечков не е опрял до тези 300к лева?

По интересното в случая е на кого принадлежи изказването. Затова го "постнах"...

[vaskonti]

Ми какво нередно виждаш - Дуци е бил служител на Сливен, на заплата там! Какво очакваш да каже от тази си позиция? Че проблемът не са 300к лева от ЦСКА, а над 2 милиона дългове на Лечков?