[/center]Мълвата за Джулиъс Янсен се носеше от уста на уста сред родители и футболни хора на турнира по футбол 7 в "Драгалевци" в края на миналата година. Подобно на преданието за Летящия холандец някога, само че в изцяло положителна светлина.
Каква ти положителна, миг след като човек се озовеше в залата, чуваше буквално отвсякъде следното: "Видя ли холандчето в Славия? Направо е невероятно! Няма такова дете! И е тренирало в Аякс..."
Позволявам си сравнението с Летящия холандец за едно толкова симпатично и наистина талантливо хлапе само поради факта, че световната журналистика вече от десетилетия го прикача на всевъзможни спортисти от "ниската земя". Предимно на футболисти.
А роденият на 31 май 2002 г. Джулиъс наистина летеше на турнира по футбол 7 в тази възраст. Той вкара много голове, даде доста асистенции и напълно защити новата си слава. А накрая, както отбелязахме още тогава, подобно на почти всички най-големи футболисти, пропусна дузпа на финала срещу ЦСКА, "белите" останаха подгласници.
[center]
[/center]Едно нещо се оказа невярно - плод на неволна заблуда покрай "легендата". Че Джулиъс е юноша на Аякс. Не на 100 процента невярно, защото е могъл да бъде. "Повиквателна" за таткото отлага това.
"Всъщност синът ми така и не стигна до Аякс, осветлява положението Марлюз Керхоф-Янсен, майка на русия ангел, докато гледа тренировка на малките "бели" в "Овча Купел". През 2010-а той се яви на прием заедно с още 500 деца на неговата възраст. Избраха 11, а той се оказа 13-и. Обясниха ми, че не го вземат, защото е много нисичък за възрастта си. На следващата година скаути за Аякс дойдоха при нас и почнаха да разпитват за Джулиъс. Беше им направил впечатление, защото отборът му Виктория Хилверсъм постоянно среща Аякс по турнири. Ние обаче трябваше да дойдем в България. Джулиъс беше много огорчен, но аз обещах да му намеря отбор. Така се озовахме в Славия."
Тук госпожа Янсен подчертава, че тя и съпругът й са почитатели на... Фейенорд. И разказва още по-интересна история. Джулиъс за малко да отиде в Левски. В детската градина на дъщеря си Марлюз се запознава с Дъстли Мулдер, който настоява малкият да заиграе на "Герена". Тя дори посещава ст. "Георги Аспарухов", но в крайна сметка предпочита школата на "Овча Купел", препоръчана по-рано от български приятел на семейството. А и в бизнеса на таткото има силна футболна връзка - той е тук по линия на популярна марка бира, спонсор на Шампионската лига.
"Казаха ми, че Славия има най-добрата академия и поне от това, което видях в "Драгалевци", съм склонна да се съглася. Мисля, че треньорът му Мариян Стоянов е много добър. Страхотно съм впечатлена от децата тук. Те са добри, мили и любезни с Джулиъс. Правят всичко възможно той да се чувства като у дома си. И Джулиъс е наистина щастлив", добавя г-жа Янсен.
А русият ангел играе "щастлив" футбол. Той е бърз, неуморим и техничен, борави добре и с двата крака, дриблира умело. Отнемат ли му топката, обръща се да си я върне коректно. Марлюз връща спомените си още по-назад. Джулиъс почва да тренира едва 3-годишен в британско училище в Лас Палмас, Канарските о-ви, където холандската фамилия живее по това време. След три лета те се връщат в родината си и симпатягата гони топката в близкия до Амстердам град Хилверсъм.
Мариян Стоянов, който тренира съответната подготвителна група в Славия, споделя: "Джулиъс наистина е страхотно дете. Английският му е перфектен. На тренировки обаче аз не му превеждам указанията за елементите и упражненията, но въпреки това той разбира и почва да прави точно желаното от мен. Може би тук трябва да спомена онзи стар израз за универсалния език на футбола... Другите деца много харесват Джулиъс и наистина му помагат, той пък чудесно се вписа.
Факт е, че е талантлив, качествата му са безспорни. В отбора ми има и други даровити момчета с чудесни заложби, пък и не само в Славия. Това се видя на турнира преди Коледа. Конкретно за моята група, не мога да отлича специално нито едно дете. Джулиъс е част от един обещаващ набор. Не че е важно, но според мен той пропусна дузпата на турнира, просто защото усети цялото внимание към себе си и това го смути, дойде му в повече."
А майката разказва за Холандия. За това как децата на възрастта на Джулиъс, който между другото практикува и тенис, играят само футбол 7 и 9, как постоянно са по турнири, как от малки ги учат не само на техника, а изключително много на колективна работа. Все неща, които човек лесно може да забележи у Джулиъс. Освен всичко друго, той е отлично възпитан и общителен. Нищо, че отскоро е в нова страна с различна култура. Можеш да му кажеш: "Здравей, Джулиъс, приятно ми е да се запознаем. Искаш ли да отидем до лавката на топло, докато почакаме да те вземат?"
Той се съгласява, а по-краткия път до сектор "А" на стадион "Славия" активно участва в разговора. След миг автомобилът на Марлюз Керхоф пристига и малчуганът се затичва към него. След още един миг вече играе с по-малкия си брат Флорес на задните седалки...
Факт е, че на възрастта на Янсен-младши има и талантливи български деца. Много при това. Въпросът е в друго. Даровитите холандчета са повече и повече от тях разгръщат качествата си като юноши и мъже. Хубаво е той да служи за пример как на толкова крехка възраст вече е научен на доста неща.
Кой знае, някой ден мъничкият чаровник може да стане част от отбора на "лалетата". Един от онези високи, добре сложени, завършени футболисти, на които все не достига нещо, за да качат световния връх. Но които винаги диктуват най-правилния футбол. И тогава ще си спомня, че за 3-4 години от живота си е тренирал в България. Дано си спомня с добро.
[center]
[/center]
