На 7 Декември към 23:30 българско време бомбата бе хвърлена – Манчестър Юнайтед бе изхвърлен от ШЛ още в груповата фаза и то не от кой да е, а от Базел.
Ако очаквате традиционните експертни изказвания от рода на - „Манчестър Юнайтед винаги са били слаб отбор, но с късмет спечелиха всичко”, „Сър Алекс Фъргюсън очевидно е полудял” или класиката в жанра: „Бербатов е виновен за всичко”, то това определено не е статията за вас. За тези, които искат да прочетат една не толкова сензационна версия на случилото се, продължавам!
Представете си само за момент следната ситуация – Манчестър Юнайтед успява да изравни в последната секудна на двубоя (както е правил неведнъж) и се класира за 1/8 финалите. Какво ли щяха да говорят така-наречените „експерти” тогава? На каква база щяха да се изпишат толкова много интересни мнения по темата Манчестър
Естествено това е чисто хипотетична гледна точка и естествено, че Юнайтед в момента не е това страшилище, което бяха преди 2-3 години и на всички е ясно, че отпадането на Юнайтед не се дължи само на този мач, то е следствие на много по – сериозни промени в отбора, които настъпиха през лятото.

Ван дер Сар и Пол Скоулс се пенсионираха, а с тях от Юнайтед си заминаха и играчи, които винаги са давали всичко за отбора си – Джон О’Шей и Уес Браун. Не само това, но и някогашният стълб в полузащита - Дарън Флечър е започнал едва 10 мача от началото на сезона, а Рио Фърдинанд прилича все повече на човек, който върти безпомощно велоергометър в грешната посока. Този сезон за Юнайтед е преходен между две поколения футболисти и това е очевидно за всеки, който е гледал поне един мач на отбора.
Средната възраст на отбора е най – точният показател за периода на промяна, който настъпи на Олд Трафод. Миналата година Юнайтед бяха един от най – старите отбори във Висшата Лига със средна възраст от 26.40 години ( интересното е , че тази цифра е по – висока и от състава на Челси, които бяха наречени застаряващ състав). Тази година средната им възраст е 25.31 години и са на 2-ро място във Висшата Лига след отбора на Норич.
Но въпреки този неуспорим факт, според почти всички коментари, които успях да прочета, Манчестър Юнайтед всъщност винаги е бил слаб отбор. Късметът или по-точно „дяволският късмет” е главният виновник за успехите на Юнайтед в Европа през последните 4 години.
Разбира се е редно да се върнем в 2008 година, когато те спечелиха Шампионската Лига и да си припомним точно колко късмет имаха Юнайтед тогава. На финала Юнайтед излиза със следния състав в схема 4-3-3: Ван дер Сар, Браун, Фърдинанд, Видич, Евра, Харгрийвс, Карик, Скоулс, Руни, Тевес, Роналдо. Като резерви влизат: Нани, Гигс и Андерсон.
Нека разгледаме по – подробно този отбор, започвайки от защитата: Ван дер Сар, както всички знаем е посредствен вратар (шампион на Европа само 2 пъти), Фърдинанд и Видич съвсем случайно станаха основата на рекорда за чисти мрежи във Висшата Лига.
За халфовете мисля, че коментарът е също излишен. Пол Скоулс (признат от хора като Зидан, Шави, Иниеста за най – добория централен полузащитник на поколението си), Оуен Харгийрвс (европейска титла с Байерн Мюнхен и най – добрият английски футболист на Мондиал 2006) и Карик (откакто той е в Юнайтед, имат скормните 4 успеха от общо 5 сезона във Висшата Лига) ?! Тези хора очевидно са някакви случайни футболисти събрани след професионална консултация с някоя врачка (говорим за „дяволски” късмет, рабира се).
А за нападението какво да кажем, там са най – големите неудачници: Роналдо (най – скъпият футболист на света, благодарение на изявите му с Юнайтед), Руни (сърцето на отбора, откакто премина от Евертън) и Тевес (който в момента е пред трансфер в Милан).
Не знам за вас, но след като разгледах този състав се убедих, че всичко е било късмет. Другият интересен факт, около въпросният финал е, че тези случайни хора, лишени от всякакви технически качества, по някакъв необясним за експертите начин, успяват да владеят топката в 58% от времето срещу Челси. Всичко това може да говори само за едно нещо – адски късмет.
А и почти щях да забравя да кажа една дума и за човека, който ги е събрал – всички знаем, че той винаги е бил изкуфял старец, 25 години печели трофеи благодарение на вудо магии и връзки с УЕФА, ФИФА, Футболната Асоциация и по всяка вероятност Папата.
Така, дотук с иронията и сарказма, надявам се успях да ви представя колко абсурдно изглеждат някои гледни точки за отпадането на Юнайтед и като цяло играта им в последните години. Връщаме се на темата за настоящия отбор на Юнайтед.

Тези легенди на Юнайтед отпадат от Ротор през 1995 година
Едно нещо е да постигнеш успех във футбола, съвсем друго е да го задържиш. Има доста треньори, които са събрали невероятни отбори, които са постигнали успехи в Европа. Но се броят на пръстите на едната ми ръка тези, които са успяли продължително да събират шампионски отбори. Сър Алекс Фъргюсън е един от тях.
Неслучайно след втората загуба срещу Барселона, той направи толкова драстични промени, съизмерими с тези, които през 95-та година накараха Алън Хансен да каже безсмъртните думи: „Никога няма да спечелиш трофей с деца”. За съжаление на легендата на Ливърпул, в този сезон Юнайтед печелят дубъл в Англия. Но може би всъщност има нещо вярно в думите му - червените дяволи отпадат от Купата на УЕФА още във 1-я кръг от отбора на Ротор Волгоград. Факт е, че в Европа не можеш да печелиш с деца, трябва опит и спокойствие. След няколко години същите тези момчета, които претърпяват резил срещу Ротор, печелят требъл.
В този ред на мисли в момента в Юнайтед се случват коренни промени и това е главната причина за това отпадане. След края на този сезон в новосформирания отбор от опитните бойци може би ще останат само Руни, Видич и евентуално Карик и Нани. Дали Сър Алекс ще успее да събере нов шампионски отбор? Само времето ще ни даде отговор на този въпрос.
Докато гледаме развитието на новия отбор, можем само да се насладим на головете на уникалния отбор, който вече е в историята, и който остана надминат само от още по – уникалния отбор на Барселона.
„Дяволски” късмет... Ти да видиш!