Дразнят ли ви сервитьорките в нощните заведения???

[smoothc]

Този виц олицетворява до голяма степен културата на българските сервитьори

[offtopic]Клиент чете сметката в ресторанта:
2 водки - 2.60
салата - 1.30
ако мине - 2.50
4 бири - 3.60
Вика келнера:
- Какво е това "ако мине"?
- Е, не мина…[/offtopic]

[danko_sot]

Да, съгласен съм и за таксиметровите шофьори. Аз по принцип не съм някакъв тип кибритчия, скандалджия и т.н. Може би това се забелязва у човек, подбират си жертви и се правят на луди. Дори и в маршрутките, дето пътувам, взех да си правя лаф с един шофьор и на следващия път аз му давам 1 лев, той го взима, обаче билетче не ми дава
Е бахти страната майна. Живеем в страната на тарикатчетата. Който е тарикат е добре, който не е ...

[marmi52]

Абе какви са тия имена "Паша" ? Това от турската дума паша ли идва ?
В Стара Загора също има дискотека с такова глупаво име.
По темата. И аз не харесвам да ме лъжат. Затварям си очите обаче пред сервитьорките. Донякъде ги съжалявам. Не е лесно цяла нощ да слугуваш на пияни хора.
Има някой от тях наистина много нагли. Една даже ме накара да си плащам два пъти една и съща сметка.
Вдигнах и голям скандал, но си я платих, за да не стават повече простотии.
Може момичето да няма какво да яде ... Знам ли !?

[ЕМИЛ]

Данко сотаджията , излагаш се .........

[Adrian Monk]

Същия е проблема и в дневните заведения,за таксиджиите да не говорим ...

Да, тия вече прекаляват.

Не може да се сети къде е улицата, вади картата, гледа по 2-3 минути, чуди се от къде да мине, брояча не се спира, после примерно от 5.70лв. сметка даваш 7, а той ти казва, че няма да ти върне.

Тва, че ме е завлякал с един лев - айде. Ама неска 4-5 клиента, ето ти една кутия цигари. Кой тия дава?

Да не говорим, че си е негово задължение да има пари да връща, щото ако вземе всеки да закръгля... Сигурно като иде на дискотека обаче и той писка, че от 3.50лв. за бира му искат 4. :D

Парадокс.

Аз таксиджиите ги мразя до смърт. Имах такъв случай преди години, когато уморен до смърт се връщах от работа много късно вечерта с такси. Не бях пил и грам алкохол, просто имах желание да се прибера по-бързо в къщи и да се хвърля в леглото. Когато пристигнахме на адреса където живея, таксиджията не запали лампичката в купето. После се усетих, че е било умишлено. Сметката беше малко под 10 лева. Дадох му десетарка. Той взе банкнотата и ме попита уж учуден, какво му давам и ми показа банкнота от 2 лева, която взех. Аз бях толкова уморен и ошашавен, че отидох до близкото денонощно заведение и развалих последната банкнота която имах в себе си – 50 лева. Платих му 10 лева. После, когато се прибрах в къщи и се освестих си спомних, че аз имах в себе си само две банкноти една от 10 и една от 50 лева. Проклех го този мръсен мошеник да се задави с парите ми и да не види бял ден.

[pirin_blg]

Предишните 2 лета работех в САЩ на кораб-ресторант. Не като сервитьор, готвач бях, но приятелката ми беше супервайзер на серрвитьорите, така че знам как стояха нещата относно бакшишите. Сервитьорите бяха длъжни да връщат рестото до цент, а пък ако клиента е доволен - им оставя "бакшиш". Никой няма право да казва "ама нямам да ви върна долар или 20 цента". Подобен вид изказване води до оплакване на клиента и сервитьора може да си събере куфара. А пък в дискотеките там сервитьори не съм виждал - всичко си поръчваш на бара. Аз и тук така си правя.

[Локомотивец]

Донякъде ги съжалявам. Не е лесно цяла нощ да слугуваш на пияни хора.

Като не е лесно, както беше писал някой преди мен, да си намерят работа, която да ги удовлетворява. Нали повечето се имат за кораво перспективни? А после се обиждат като ги наричаме "обикновени лапачки".

[satansho]

Прословут е случая с американския милионер Рокфелер, който всяка сутрин си купувал ябълки от магазина пред офиса и винаги оставял точни пари. След известно време продавачът се престрашил и го попитал как така синът му винаги оставя бакшиш, а той никога. Отговорът на Рокфелер бил много точен – „Моят баща е не милионер, за разлика от този на сина ми”.

[ndrangheta]

Kато цяло не съм фен на нощния живот, но малкото пъти когато излизам, се справям с този проблем по следния начин.
Ходя само в барове и дискотеки, където познавам персонала отнякъде другаде, или съм им редовен клиент и те ме уважават.
Приказваме си, доколкото е възможно, сприятеляваме се. Атмосферата е позитивна. Това силно ограничава инстинкта да се лъже, който по принцип е вроден в повечето обслужващ персонал.
Като цяло не разбирам масовото влечение да се обикалят заведенията и да сме първа писта всеки път, когато се отваря някакво ново място. Ако не знам що за хора работят там, някакси не ми е комфортно да отида и да се забавлявам.Затова съм клиент на 2-3 кафенета , 1-2 бара и дотам. Малко съм като клиентите на "Бар Наздраве", но какво да се прави

[Bourgas]

Аз съм си скъсал задника за всяка една стотинка и си искам рестото до стотинка. Ако ми хареса обслужването съм много щедър, знаят го персоналите в заведенията, където съм редовен. Но е факт, че са ми се карали и сърдели за това, че съм си искал стотинката. Аз да не съм я намерил на улицата? А много ме радва като ми кажат - Нямам да ти върна... Еми като нямаш, ще ми върнеш повече, от къде на къде ще ми връщаш по-малко. Не става въпрос за стиснатост, става въпрос, че аз не обичам да ме правят на балък някакви сърдити сервитьорки.