Мнениеот modor » 30 авг 2011 22:44
[center]Балада за Гошо[/center]
Гошо е роден някъде в края на 60-те години на XX век. В семейство на будни родители. Баща му е член на ОФ. Майка му - безпартийна, граждански активна. Двамата родители са в графата "благонадеждни". Те не слушат радио "Свободна Европа", не четат тайно Радой Ралин и само чат-пат си позволяват вицове за бай Тошо.
Малкият Гошко е добър ученик. Завършва с успех 5.95 средното си образование и е приет от раз в математическия факултет. Отива в казармата, а когато излиза, влиза в университета. И докато учи, в България комунизмът пада. Идва райското време на демокрацията.
Някъде по това време Гошо завършва с много добър резултат висшето учебно заведение. И окрилен от набиращия сила капитализъм, се впуска в частния бизнес.
Бизнесът и Гошо
Майката и таткото на Гошо са заделили някой лев за черни дни. По-точно - хиляда и четиристотин западногермански марки, закътани под възглавници и в буркани. Нашият герой решава да отвори лавка в квартал "Люлин". Речено-сторено. Регистрира фирма.
Наема една бивша тенекиена будка за вестници. И започва да работи - продава цигари, менте алкохол, първите еротични вестници и списания... Там за първи път вижда Волен Сидеров - по-точно неговите голи снимки за легендарното списание "Клуб М".
Тенекията се радва на добър оборот. И тъкмо Гошо да поеме глътка въздух - една вечер идват няколко здравеняци... Хвърлят му един хубав бой и го принуждават да им дава процент от печалбата си, за да го пазят.
Гошо се прибира с минус 2 зъба у дома. И решава, че не иска повече да си причинява срещи с такива хора. Продава остатъка от стоката си, за да се издължи на новите пазители. И затваря кепенците.
Гошо емигрант
Разбрал, че нещата няма да се получат, Гошо си стяга багажа и заминава за чужбина. В Италия при негови приятели. Това, разбира се, става трудно, защото по това време има визи, чудеса...
Нещата обаче някак се получават и една сутрин Гошо седи в автобуса на Централна гара.
Пристига в Рим и неговите приятели му удрят едно рамо. Той започва да работи като берач на портокали. Трудно е, но започва да изкарва по някой лев. Заделя и помага на родителите си, които са пенсионери. Един ден обаче го хващат, че работи нелегално... Качват го на автобуса и Гошо се прибира в България. С черен печат и без право да пътува 5 години.
Гошо и валутният борд
Годината е 1998-а. България е във валутен борд. Нещата леко са се нормализирали. Гошо започва да бачка като преподавател по математика в столично училище. Взима 200 лева заплата, има осигуровки, има платен отпуск. В училището се запознава с Гери - учителка по музика. Двамата се харесват и се женят.
Един ден Гошо смъмря свой ученик заради лошото му поведение. Идва бащата на ученика - популярният квартален наркодилър Евстати Секирката, и причаква нашия герой в края на учебния ден. В резултат Гошо влиза в болница с 2 спукани ребра, комоцио и аркада на дясната вежда.
След излизане от болницата Гошо решава, че няма смисъл да е учител. И става таксиметров шофьор.
Гошо и политиката
Иначе Гошо е политически активен. Първо е фен на СДС. После става почитател на Царя, на Бойко Борисов. В промеждутъците проявява и временни симпатии към Жорж Ганчев, Волен Сидеров, Яне Янев. Волен обаче не може трайно да се намърда в сърцето му, заради ония голи снимки от началото на деветдесетте.
Нашият герой гледа телевизия, чете вестници. Понякога дори гледа и парламентарния контрол.
Жена му не одобрява тези му увлечения, но и не го мъмри. Тя е добра жена и му ражда едно много умно и добро момче - Гошо Младши.
Гошо и съдебната система
Един ден Гошо Джуниър се връща от училище. Внезапно мерцедес-S класа преминава, без да спре, на червено. И бута малкият Гошо. Детето е настанено в болница със счупен крак и множество охлузвания.
По-късно полицията залавя шофьора - 23-годишния Кънчо Зелето. Оказва се, че той е и пиян и насмъркан с кока едновременно. Гошо оскотява. Завежда дело.
На първото заседание обаче... подсъдимият идва с 3 топадвоката и с баща си - депутата Евстати Токмаков. Гошо с ужас познава един от биячите си от квартал Люлин в мастития политик.
В края на деня Гошо получава позвъняване по телефона. Казано му е следното - или вземи едни 10 000 лева и забрави за процеса... Или ще ти се случи случка.
В този момент Гошо разбира цялата ситуация. Най-накрая той получава прозрение. Взима парите, оттегля обвинението. И всичко приключва...
Гошо днес
Днес Гошо гони педесетте. Работи като снабдител в един ресторант в своя квартал. В останалото време превежда документи на италиански, който е научил добре по време на престоя си там. Жена му е даскалка по музика. Гошо Джуниър е изпратен в чужбина с парите от подкупа. Той работи в немска банка и припечелва добре. Помага на мама и тате.
Гошо вече не е политически активен. Не гласува. Не чете вестници. Не гледа телевизия.
Не излиза в събота и неделя, няма приятели. На последното преброяване лъже, че е със средно образование... От срам, че работи като снабдител.
Поука
Поука няма. Днес страната ни е пълна с Гошовци. Някои от нас ги наричат балъци. Гошовците са хората, върху които се крепи нашата демокрация. Ако гошовците гласуват - статуквото ще рухне.
Ако гошовците излязат на улицата - ще пометат представителите на фекалното блато, наречено българска политика. Само че те няма да го направят. Те са прекалено смачкани. Те са картофеното пюре в родната трапеза.
Но ако днес имах сила...
Бих потърсил Гошо. И бих му се извинил. От името на всички останали. Майната й на войната в Либия. Майната му на земетресението в Япония.
Големият проблем за нас е Гошо. Защото Гошо - това е България.
Венци Мицов
"Компромисът е краткия път към провала!" -
Станимир Стоилов.