Всъщност 1923 година а и последвалите я години отключват една огромна кървава вакханалия. След превратът от 9 юни 1923 година, с който се сваля легитимното и демократично избраното правителство на БЗНС земеделците вдигат деветоюнското въстание. Това въстание е потопено в кървав погром. Няма и три месеца по-късно земеделците отново се надигат търсейки справедливост за престъпленията на Цанковата клика. Този път БКП решава да се включи активно организирайки септемврийското въстание а не както през юни да стои от страни и да гледа как престъпниците избиват народа.
Подред са избивани участници във въстанието, комунисти(без значение дали са участвали), земеделци(без значение дали са участвали), дори и хора, които са стоели настрани от бунта. По цели нощи размирните села са били огласяни от виковете на измъчваните и убивани хора. Жертвите са хиляди, въпреки че и до днес се спори за точната цифра. Този спор обаче е циничен, защото не цифрата, а насилието има значение. Хората с очите си виждат как тяхната собствена държава започва да ги избива, как хората, които трябва да се грижат за благоденствието се опиват от насилието и запращат страната в ужаса на репресиите. За първи път в Историята на България армията тръгва срещу собственият си народ. Това ражда и своята лява реакция, което буквално зарежда с взрив идващите след това години.
Зверствата на превратаджиите са потресаващи. Те намират отклик навсякъде в Европа. Българската интелигенция не стои безучастна. Интересно е да видим как творците са видели трагичните и кървави събития. Цяло едно поколение поети и писатели, зашеметени от погрома, създават едни от най-трогателните и до днес български стихове и разкази.
Гео Милев създава поемата „Септември”.
„...С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
...”
Властта не му прощава. В настъпилата кървава вакханалия след въстанието Гео Милев е даден на съд за тази своя поема. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за "малка справка" от полицията и изчезва безследно. Останките му са открити през 1954-та години в масов гроб в кв.Илиенци. Разпознат е по изкуственото око, Гео Милев губи окото си в битката при Дойран. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков на съдебният процес срещу престъпниците през 1954 г. доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Никола Фурнаджиев в стихосбирката си "Пролетен вятър" описва разхвърчалият се на парчета свят на България след преживения кошмар. В най-запомнящото се стихотворение от нея "Сватба" въстанието е сравнено с венчавката на един млад мъж, когато заедно с него празнуват умрелите му прародители, цялата природа и вселена.
Асен Разцветников създава едни от най-тъжните и разтърсващи свои стихове именно след въстанието в стихосбирката си "Жертвени клади". Там в стихотворението "Каин" с характерния за него елегичен тон поетът сравнява войниците стреляли по свои сънародници с библейския братоубиец. Той описва една омагьосана България в която "луди вещици сноват".
След въстанието изгрява и името на Ангел Каралийчев, който разтърсва страната с книгата си "Ръж". В нея също България е представена като една покосена страна, с хора измъчвани от преживените жестокости, неспособни да ги забравят.
Крум Кюлявков създаде пък невероятната балада "Никодим".
Дори писател от по-старото поколение като Антон Страшимиров не издържа на всичко видяно и написва великия си роман "Хоро" с потресаващата картина на палачите, които карат близките на загиналите да танцуват хоро до труповете им. Антон Страшимиров пише известният си позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“.
Художниците са не по-малко потресени. Илия Бежков създава известната си карикатура изобразяваща как Кървавият професор поднася отрязаната глава на Александър Стамболийски на тепсия.
Иван Милев наречен „най-българският художник” рисува няколко картини посветени на събитията от 1923 година. Между другото това е човекът изобразен на сегашната банкнота от пет лева.
„Септември 1923” 1925 г.
„Нашите майки все в черно ходят” 1926 г.
Но вероятно най-потресаващата картина рисува Цанко Лавренов през 1932 година. Тази картина едва ли има нужда от коментар.
