Думите са на Нашат Акрам. Кой е той? Професионален футболист, капитан на националния отбор на Ирак. Мнозина в Йоханесбург се питаха: "Откъде накъде този тим се представя като шампион на Азия? Играе ли се въобще футбол в тази страна?"
Факт - Ирак е може би най-изненадващият крал на най-големия континент. Погледнете ли към последното първенство на Азия, съмненията за качествата на Ирак отпадат. По пътя до финала "белите" побеждават новоприетия гранд Австралия, чудото от 2002-а в Южна Корея, а на финала бият мултимилиардерите от Саудитска Арабия, за които всеки гол носи "Ролс-Ройс" като премия.
Ирак не само заслужи да е на турнира за Купата на конфедерациите. Заслужи да го открие. Заслужи да спази неписаното правило аутсайдерът да не губи мача на откриването - 0:0 срещу ЮАР.
За съжаление на Акрам и неговите колеги отборът дълго време ще бъде свързван с война. Футболът в Ирак се ражда през 1916 г., когато британски войници показват как се рита топка в Басра. Десетилетия по-късно Удай, син на диктатора Саддам Хюсеин, тероризира до смърт иракските национали. Загубят ли, чакат ги мъчения.
Как тогава иракските футболисти днес да не бъдат смятани за политически емблеми? А момчетата просто искат да ги наричат футболен отбор - без претенции за слава, не войници, а посланици за мир.
Акрам определено има с какво да се похвали. На 24 години талантливият офанзивен халф има 74 мача за родината си, 10 гола и златен медал от първенството на Азия. Скоро ще стане първият професионален футболист на Ирак, който ще се състезава в Западна Европа. Холандският вицешампион Твенте го купи с договор за 3 години от катарския Ал Гарафа. През януари миналата година именитият шведски треньор Свен Горан Ериксон искаше Акрам в Манчестър Сити, наричайки го "много елегантен футболист". Уви - английската мечта на младежа умря в канцелариите на Острова, където издават работи визи.
"Видяхте в мача на откриването, че сме добър отбор - каза Акрам след 0:0 с ЮАР. - Добри сме технически, играем с настроение."
След триумфа в азиатското първенство формата на Ирак спадна. А в официалната книга на Купата на конфедерациите в графата "професионални футболисти на страната" пише: "Не е известен."
През февруари иракската федерация уволни бразилския треньор Жорван Виера и го смени с най-големия майстор в подобни мисии Бора Милутинович. Сърбинът е безпрецедентен рекордьор - водил е 5 отбора на Мондиали - Мексико, Коста Рика, САЩ, Нигерия и Китай. Татко Бора разполата с тим, съставен основно от легионери. Осем от тях играят в Катар, останалите са от Кипър, Либия, Ливан и Иран. Познават се и играят като братя. Защо? Същият отбор стана четвърти на олимпийския турнир в Атина през 2004 г.
"Тридесет милиона иракчани ще ни гледат на турнира заедно с целия арабски свят - обобщи Акрам. - Вярвам, че ще успеем да ги накараме да се гордеят с нас."
Техническият директор на иракския тим Валеед Табра остана доволен от мача с ЮАР, но не и от хотела, където е настанен отборът. Иракските национали са в предградие на огромния Йоханесбург - отдалечени от медии и хора. Мястото е избрано от Виера при тегленето на жребия. "Чувстваме се изолирани - казва Табра. - Момчетата искат да са сред хора, а не да виждат само пустош."
С радост Табра разказва за спечеления шампионат на Азия, където повалиха три гиганта. При победата с дузпи на полуфинала над Южна Корея тържествуващ фен се самовзриви и уби още 50 ликуващи иракчани.
"Една от жертвите беше съвсем малко момче - обяснява Табра. - След това майка му каза, че никога няма да тъжи, че детето й се е жертвало за националния отбор. Когато тимът се прибра в Багдад, тя дойде да ни посрещне. И през сълзи отново каза: "Никога няма да бъда тъжна!"
Ирак търси място в двора на Цар Футбол, който още не му позволява да играе домакински мачове в родината. Акрам и четата на Бора Милутинович едва ли ще доживеят мига, в който ще бъдат наречени нормален футболен отбор. Но историята посочи тях - да положат основите на може би новото футболно чудо от Близкия изток.
Една от най-странните нации за мен 
