Жозе Моуриньо е една изключително противоречива личност - или го харесваш или го мразиш, средно положение няма. Аз лично за него постоянно слушам да се пишат и казват доста интересни неща - как винаги поемал готови отбори, как след него имало винаги потоп в тях, как разполагал с някакви колосални суми за трансфери,как не можел да изгради играч, как е спечелил 18 трофея за 8 години кариера, с дефанзивен футбол и рушене на играта. Въпреки,че съм коментирал за него в други теми, точно във фен-темата не съм писал някакви задълбочени неща. Затова, сега ще се опитам, да напиша моята позиция и мнение за Жозе Моуриньо .
Периодът в Порто В Порто е абсурдно да се говори,че е поел някакъв готов и изграден отбор. Моуриньо когато става треньор на Порто през 2002, те за последно са шампиони на страната през ...1999. След като Моуриньо ги поема,две години подред стават шампиони на Португалия, през едната печелят Купата на УЕФА, а през следващата ШЛ. На финала, "звездния" отбор на Моуриньо, започва мача, в титулярен състав с десет португалци и едва един чужденец (бразилеца Карлос Алберто) . Също така, след като Моуриньо напусна Порто, португалците няколко години си правеха годишния бюджет от играчите, които при Жозе се изградиха и напрактика станаха звезди - Карвальо, Деко, Маниш, Пауло Ферейра и т.н.
Периодът в Челси В Челси, той наистина имаше възможност да прави скъпи трансфери,но същото нещо важеше и за предшественика му - Раниери, който така и не постигна нищо съществено. След като Моуриньо застана начело на Челси, имаше голям принос в изграждането на Лампард и Тери в играчи от световна класа, закупи Чех, Есиен и Дрогба - футболисти,които на практика са гръбнака на Челси и до днес. Но най-голямото значение на Моуриньо беше в нещо друго. Именно той изгради шампионския манталитет в този отбор, превърна го от клуб борещ се за участие в УЕФА, в основен претендент за ШЛ и титлата в страната си. И още на първия си сезон ги направи шампиони на Англия след точно половин век. В ШЛ, малко не му достигна да я спечели, или поне да играе финал. Говоря за гола-фантом на Ливърпул от полуфиналната среща през 2005, който и до ден днешен никой не може да каже със сигурност дали е имало гол. След като Моуриньо напусна Челси, на следващия сезон те играха финал в ШЛ в Москва, загубен след едно нещастно подхлъзване на Джон Тери, така че тук не виждам за какъв потоп може да става дума.
Периодът в Интер В Интер , през периода на Морати бяха похарчени стотици милиони долари за трансфери, бяха сменени една дузина треньори но сериозните успехи в Европа липсваха. Идва Жозе Моуриньо и на втория си сезон, те вдигат ШЛ за първи път от 1965 година. Самият Моуриньо не е разполгал с някакви много по-големи суми за трансфери от предшествениците си. По-скоро , показа изключителна далновидност закупувайки точно необохдимите му играчи. Продаде Ибрахимович на Барселона, като в замяна получи Самуел Ето и 45 милиона евро. Да не говорим за Снайдер, който в Реал Мадрид беше забравил формата на футболната топка . Успя да изгради един изключително боеспособен отбор, грамотен тактически с много добра физическа подготовка. На осминафинала в ШЛ, аз лично не си спомням някой отбор в ШЛ така да е надигравал Челси насред "Стамфорд Бридж". Това 0:1 беше най-малкото с което се отърваха англичаните, реално Интер можеше да бие с три гола разлика. Моуриньо остави на наследника си Бенитес един отбор,който беше с изграден стил на игра и европейски шампион по футбол. Какво по-добро наследство от това ? Един Майкон по времето на Моуриньо беше най-добрия десен бек в света, при Бенитес спряха да го викат за националния отбор на Бразилия. Самия Бенитес проведе адски зле лятната подготовка на отбора си, доказателство за това беше,че половината му отбор през есента беше контузен. И така започнаха слабите резултати за Интер.
Периодът в Реал Мадрид Тъй като е настоящ наставник на отбора е още трудно да се правят някакви генерални оценки и анализи. Все пак няма как да се пропусне факта, че именно при него беше счупено проклятието на осминафиналите, върна се духа от победите в Европа. Беше спечелена и една Купа на Краля, купа,която не беше идвала на "Бернабеу" от 18 години. И всичко това в директен спор с най-добрия отбор в света. Също така няма как да пропусна факта, че Моуриньо досега в Реал Мадрид показа ,че трансферите са му доста силна страна. Почти всички, от закупените по негова препоръка играчи, се наложиха максимално бързо в състава и са основни единици в него. Йозил, Ди Мария, Кедира, сега от новите се очертава такъв да е Коентрао.
Относно дефанзивния футбол на Моуриньо, по мои наблюдения, всички тръгна от реванша на "Ноу Камп" от ШЛ през 2010. От тогава започна да се говори,че Жозе Моуриньо е фен на катеначото. И всичко това, на базата на един-единствен мач, в който отбора на Интер имаше преднина от два гола и остана с човек по-малко още в 26-та минута. Ако погледнем статистиката и цифрите, трудно можем да си обясним как е възможно треньор практикуващ рушене на играта и бетон, в осемте си сезона треньорска кариера, е завършвал пет пъти на първо и три пъти на второ място по отбелязани голове в крайното класиране на съответния шампионат . И говорим не за първенствата на Беларус и Полша, а за Португалия, Англия, Италия и Испания. В двата му финала за ШЛ, головата разлика от тях е 5:0. Девет години беше непобеден в домакински шампионатен мач. 18 купи за 8 години. И всичкото това с катеначо и бетон
Искам да завърша с това,с което почнах. Жозе Моуриньо е противоречива личност, мразен от едните, харесван от другите. Всичките хора,които го познават в реалния живот(извън футбола) се изказват крайно положително за него като човек, включително и Христо Стоичков, който е личен приятел на Жозе още от периода му като преводач при каталунците. И не пропуска интервю, в което да го питат за Моуриньо и той да не каже хубави думи за него. Също така, играчите ,които Моуриньо е тренирал, никой не е казал лоша дума против него, напротив всичките го уважават . Снайдер стигна дори до крайност, казвайки есента, че би умрял за Моуриньо. Още повече, че тогава Жозето дори не беше треньор в Интер.
Моуриньо обича да провокира, да дава интересни интервюта по медиите, обича целенасочено да събира негативизмите върху себе си,като по-този начин се освобождават собствените му футболисти от напрежението след някоя загубена среща. Добър или лош, всеки има право на мнение за Жозе Моуриньо. Но поне за едно нещо, всички сме единодушни. С него никога не е скучно.
[/center]
[/center]
Заслужил си е реномето в 3 различни първенства с различни като стойности отбори.
.
