БИТКАТА ЗА ПЛОВДИВ

[Abbiati]

Tрибуната празна, обаче на Христолов имота - пълен с бултраси! Тоя трябва да го мачкаме, иначе керванът си върви... Вижте темата : Ботев се разпада - дреме му на него на оная работа. През 2001 също се разпадна, кво направи - пусна юноши, хем пести средства, хем пак е ПРЕЗИДЕНТ! Ако тая гнида се закрепи през лятото, нищо добро не чака Ботев!

[AREA BIANCONERA]

Дерби-мачът на Пловдив – ранни години
Автор: Ангел Ангелов


Започваме втората от статиите, посветени на пловдивското дерби, спазвайки една от традициите на сайта. А именно – да отбелязваме дебютните мачове на нашия клуб срещу всеки измежду другите български клубове.
Така, първият официален мач, в който днешните Локомотив Пловдив и Ботев Пловдив се срещнали, бил от градското първенство на Пловдив. Тогава все още клубът ни носел името, с което бил основан - Пловдивски Спортклуб.
Денят бил 15 октомври 1933г., а той имал за спортклубци по-особена емоционална окраска. Било така, защото на този ден щял да е дебютът в елитната дивизия на Пловдив. Дотогава, от основаването през 1926г., клубът се състезавал във втора пловдивска дивизия. През сезон 1932/33г. обаче той убедително спечелил нейното първенство, заслужено ставайки част от пловдивския футболен елит.

Това се случило през юни на 1933г. и ето, че дебютният мач в елита дошъл – на 15 октомври 1933г. на игрище „Марица”. То се намирало на мястото на днешния Пловдивски панаир. А съперникът, който спортклубци щели да срещнат там, наистина респектирал – защото това бил един от най-изявените пловдивски клубове, Ботев.
За времето, през което Спортклуб прохождал, Ботев имал своите моменти на възход и успехи. В края на 20-те години клубът станал на четири пъти градски първенец, а веднъж спечелил и държавната титла.
Ала през есента на 1933г. това оставало само спомен от миналото. Две години поред, въпреки нескритите си претенции, Ботев оставал без титла от градското първенство. В това отношение лъч надежда дала есента на 1933г. – когато бил дебютният турнир за купа “Тримонциум”. В нея участвали всички пловдивски клубове, включително втородивизионните, и те играели в преки елиминации от четири кръга (от осминафинал до финал).
В-к Спорт, 2 Октомври 1933 г.

Но есента на 1933г. бързо изтляла надеждата на ботевистите да компенсират чрез турнира за „Тримонциум” разочарованията от предходните два сезона. На полуфинала отборът срещнал Парчевич и католическият спортен клуб се оказал непреодолимо препятствие за жълто-черните.
“Спорт” разказал за този мач: “Още във втората минута Парчевич открива резултата, а полувремето завърши с 5:1 за Парчевич! Във второто полувреме към края публиката замеря рефера с камъни и той прекратява играта 5 минути преди края. Малко след това той наново извиква тимовете за игра, но Ботев не се яви.” (илюстр. 1)

Това се случило на 1 октомври 1933г. Точно след две седмици започнало и новото футболно първенство на Пловдив. В първия кръг съдбата избрала за пръв съперник на Спортклуб в пловдивския елит да бъде Ботев – тимът, който бил сразен на полуфинала за „Тримонциум”, чието честолюбие страдало.
В-к Спорт, 16-ти Октомври 1933 г.

Да, задачата на новаците изглеждала нелека. И, да, в дъждовната октомврийска неделя очакванията се оправдали – спортклубци отстъпили с 1:3. Ала младите момчета, защищаващи червено-черно-белите цветове, напуснали терена с високо вдигнати глави – защото за тяхното представяне “Спорт” специално отбелязал, че “новият дебютант в І дивизия оказа добра съпротива на Ботев.” (илюстр. 2)

В октомврийския следобед на 1933г. била направена първата стъпка от дългия път на противоборство, който тези два клуба щели да вървят през годините. Разбира се, отначало двубоят на червено-черно-бели и жълто-черни не привличал по-особено внимание – нямало и причина да привлече. Твърде скоро обаче, за само няколко години след 1933-та, сблъсъкът на Спортклуб и Ботев се заредил с извънредна интрига, постигайки ожесточеността и напрежението на дерби-мач. И така е вече над седем десетилетия – до днешния ден. Освен съхранилата се толкова време страст на пловдивския сблъсък, повод за гордост дава и друг факт. А именно – дербито на Пловдив днес е единственото измежду традиционните градски дербита, останало неподвластно на времето. Другите два големи, класически градски сблъсъци с течение на годините или се обезценявали, или пък изобщо отпадали.

Така, изключителният двубой за София между Славия и Левски сега не се и доближава до страстта, интереса и посещаемостта отпреди 50 и повече години. Да, Славия – Левски бил изконната, традиционна битка за София – ала днес я виждаме печално обезценена...

Още по-лошо се случило във Варна. Там традиционният сблъсък на Тича и Владислав бил прекъснат през 1945г. При това как абсурдно станало това – вечните съперници на Варна били обединени в един клуб!

Ето защо само пловдивският дерби-мач остава изключение – той се зародил през средата на 30-те години и за седемте десетилетия до днес неизменно разпалва футболните страсти на града!

* * *

С настоящата статия бихме искали да обърнем внимание на най-впечатляващите резултати от дерби-мачовете, белязали първите години на вечното съперничество за Пловдив. Ще откроим само резултатите от официални двубои, тъй като междувременно Спортклуб и Ботев изиграли не малко контролни или демонстративни срещи.

И тъй, първият официален мач, чийто резултат впечатлява, бил изигран на 13 май 1935г. Той се играл на игрище “Колежа” – ала въпреки домакинството си спортклубци трябвало да напуснат победени. При това с класически резултат, 0:3.
В-к Спорт, 14 Май 1935 г.

Ето как “Спорт” описал събитията: “Наистина, тимът на Спортклуб излезе на терена с голяма амбиция, обаче, същият и малко позабрави, че ще се бори за отнемане първенството от противника си Ботев, ветеранът на Пловдив, който чрез днешната си победа се класира начело на таблицата за есенния полусезон. В първото полувреме съпротивата на Спортклуб е по-ефикасна, обаче това се отнася само до отбраната, а нападателната линия при толкова старание не можа поне за веднъж да достигне крайната си цел. Във второто полувреме форуардите на Ботев, верни на традицията си в края на мача да се справят набързо с противника си, бележат два последователни гола...” (илюстр. 3)

Този мач бил от първия полусезон на пловдивското първенство – той се изиграл не през есента на 1934г., а бил отложен за пролетта на 1935г. С класическата си победа Ботев оглавил класирането на първа дивизия за първия полусезон. Ала тя не се оказал достатъчна – защото в края на сезона ботевистите били принудени да отстъпят под устрема на Парчевич. Католическият спортен клуб вдъхновено и достойно извоювал градската титла за сезон 1934/35г.

Колкото до следващия дерби-мач на Пловдив, откроил се със своята резултатност - той съвсем не закъснял. Само шест месеца по-късно, в есенния полусезон на новото градско първенство, Спортклуб и Ботев сътворили мач, чийто изход не може да се пропусне.
Денят бил 3 ноември 1935г., а игрището – „Левски” (източно от днешната Сточна гара, покрай бул. „К. Величков”).
За разлика от предходния мач, обаче, този път ролите на двата съперника били разменени. Спортклуб оглавявал класирането на първа дивизия, триумфирайки с 6 последователни победи. Ботев се бил сринал на 7-то място (от общо 9 клуба).

Пловдивският “Воля” разказал: “Този мач, поради интереса, който носеше, бе довел многолюдна публика, която макар и при много студеното време, пълнеше игрището. При много по-добра игра Ботев загуби с 4:0. Технически, Ботев превъзхождаше далеч противника си. Упоритите усилия, обаче, на ботевци, да запазят вратата си, останаха напразни. Едроръстите нападатели на Спортклуб правиха успешни пробиви в отбранителната линия на Ботев и отбелязаха головете.” (илюстр. 4)
В-к Воля, 4-ти Ноември 1935 г.В-к Утринна победа















Друг пловдивски вестник – “Утринна победа”, се задоволил само да отбележи разгромния резултат от дерби-мача (илюстр. 5)

От своя страна, „Спорт” поместил общ репортаж за последните две победи на спортклубци. Имало защо – в тях отборът с червено-черно-бели цветове отбелязал общо 11 гола! Впрочем, ето думите на вестника: „Спортклуб” заслужено победи със 7:2 (2:1) един от първите си противници – „Марица”. „Марица” игра добре, но и тимът на „Спортклуб”, който сега е на върха на славата си, даде такава амбициозна игра, каквато рядко е давал.


В-к Спорт, 4-ти Ноември 1935 г.

При голямо надмощие „Спортклуб” победи „Ботев” с 4:0 и почти напълно осигури шансовете си за първенството. Бекът на „Ботев” – Колето, игра грубо. Във второто полувреме „Спортклуб” бе пълен господар на терена и топката рядко минава в неговата половина. „Спортклуб” води пловдивското първенство със 7 абсолютни победи и 14 точки.” (илюстр. 6)

Освен с резултата си, тази победа впечатлила и с друго, още по-значимо. Защото тя била първата изобщо на Спортклуб над Ботев.

Следващият изразителен резултат в пловдивския дерби-мач не закъснял. Той дошъл точно след година и отново бил за отбора в червено-черно-бяло.


В-к Спорт, 2-ри Ноември 1936 г.Двата отбора излезли един срещу друг на игрище „Ботев” (днешния ст. „Тодор Диев”). Била неделната утрин на 1 ноември 1936г. Отборите в червено-черно-бяло и жълто-черно встъпили в битка, разиграла се на „невъзможно кален терен, който не позволяваше да се развие една що-годе по-добра игра … завърши 5:3. Докато през полувремето Ботев водеше с 3:1, Спортклуб се показа по-добър в нападенията си и можа да измени резултата в своя полза.” (илюстр. 7)


В-к Воля, 2 Неомври 1936 г.Такъв бил отзивът на „Спорт”, а пловдивският “Воля” бил лаконичен – “Федеративният мач Ботев – Спортклуб, игран вчера на игрище “Ботев”, завърши при резултат 5:3 за Спортклуб.” (илюстр. 8)



От наша страна, ще допълним, че изходът от този мач бил твърде важен и за двата тима. Било така, защото първенецът от градското първенство за 1936/37г. щял да встъпи във формиращата се Национална футболна дивизия.

Ето защо, всяка точка била скъпоценна. А в точно този сезон първото място си оспорвали именно Спортклуб и Ботев.

Така, желаейки да компенсира чувствителните последици от това 3:5, Ботев подал контестация за мача. Тя имала две основания, като първото било реферирането. Освен това, Ботев претендирал, че мачът е опорочен, защото преди него Спортклуб трябвало да представи три екземпляра от тимовия си лист, а представил само два.
В крайна сметка, и двете контестации били отхвърлени.

* * *

3 април 1938г. донесъл следващия разгромен резултат в пловдивското дерби. Мачът бил от турнира на Пловдивска област за Царската купа. Той се провеждал също в преки елиминации (от осминафинал до финал), а победителят в него представлявал Пловдивска спортна област в националния турнир за Царската купа.
4-ти Арпил 1938 г.

Четвъртфиналът от местния турнир за Царската купа изправил един срещу друг големите съперници на Пловдив – а Спортклуб не оставил съмнение за това кой бил по-достоен да продължи напред. Червено-черно-белият тим се наложил с 4:1. (илюстр. 9)




В-к Воля, 1-ви Август 1940 г.

Следващият разгромен резултат от дербито бил отново в местния турнир за Царската купа и отново донесъл 4 гола за победителя. И това отново бил отборът в червено-черно-бяло. На 31 юли 1940г., в полуфинал за Царската купа Спортклуб сразил Ботев с 4:0. (илюстр. 10)

Дошъл и 14 май 1942г. Вечните пловдивски съперници се срещнали в мач от градското първенство и нему било съдено наистина да остане в историята.
Ще дадем думата на тогавашната преса.


В-к Спорт, 5-ти Май 1942 г.„Спорт”: “Спортклуб днес бе в отлична форма и при пълно надмощие срази Ботев с 6:1 (2:1). Ботев се държа добре до почивката, но после бе напълно превъзхождан. Две минути преди края, съдията прекрати играта поради това, че един играч от Ботев му отне свирката, недоволен от ръководството.” (илюстр. 11)




В-к Воля, 15-ти Май 1942-ра година

„Воля”: “Отличният тим на “Спортклуб” срази “Ботев” с 6:1. Спортклубци имаха много възможности да постигнат и по-голям резултат.” (илюстр. 12)
В-к Борба, 15-ти Май 1942-ра година

„Борба”: “Тъй като играчите на “Ботев” напуснаха игрището, мачът се присъди 6:0 за “Спортклуб”. При това положение, “Спортклуб” запазва първото място в таблицата.” (илюстр. 13)

С тази гръмка победа Спортклуб на практика решил градската титла в своя полза. За Ботев останал шансът да се бори за второто място в класирането, което също давало право на участие за държавно първенство. Затова отборът се нуждаел на всяка цена от победи в оставащите два мача до края.
В-к Спорт, 22-ри Юни 1942 г.

С оглед на всичко това – ето какъв бил епилогът от онова 6:1 между Спортклуб и Ботев. На 22 юни, малко повече от месец след мача, „Спорт” писал относно приключилото пловдивско първенство: „Преди известно време един от играчите на Ботев, Симеон Чучев, направи неокачествимо нарушение на игрището: взе от устата свирката на футболния съдия Коков. Наказанието на провинилия се играч бе един месец отстранение. Ботев пък от своя страна, впоследствие успя, чрез телеграфическо съобщение в София, да спре наказанието и да изиграе последните два мача от първенството!” (илюстр. 14)

* * *

Дойдохме и до последния от вечните пловдивски сблъсъци на местно равнище, който впечатлява със своя резултат. Той бил от първенството на Пловдивската областна дивизия (включваща 5 тима от Пловдив и по един от Пазарджик, Асеновград и Първомай).

На 1 февруари 1948г. трябвало да се срещнат големите съперници на пловдивския футбол. Докато Ботев все още носел своето оригинално име, то режимът вече на няколко пъти преименувал Спортклуб – през 1948г. той се казвал „Славия-Ченгелов”.
Отечествен глас, 1-ви Февруари 1948 г.

В деня на мача „Отечествен глас” отправил своя емоционален анонс, отразяващ страстите около най-емблематичната футболна битка на Пловдив. Под заглавие „Днешният голям двубой”, вестникът писал: „Днес, от 15 часа, на стадиона „БДЖ-Спартак” ще се състои крайно интересното футболно състезание за областно първенство между тимовете на сегашните фаворити за първенството – „Славия-Ченгелов” и „Ботев”. Публиката с право очаква да види един голям двубой. И двата тима, освен, че са с изравнени сили, но са и добре подготвени. В миналото състезанията между двата големи съперници са били винаги интересни. Борбата е била упорита и вследствие на това почти винаги победата е била силно оспорвана. И сега може да се очаква същото. И „Славия-Ченгелов”, и „Ботев” са с амбицията да изтръгнат две ценни точки.” (илюстр. 15)

С тази именно амбиция излезли и двата тима на терена – а нейният заряд сътворил един от най-запомнящите се дерби-мачове на Пловдив: “Завчера на стадиона “БДЖ-Левски” се състоя очакваната с голям интерес футболна среща за областното първенство между тимовете на “Славия-Ченгелов” и “Ботев”. Поради това, че резултатът бе от значение за временната градация и поради това, че двата тима са едни от първите, из трибуните на стадиона се наброяваха към 8-9,000 души.
Победата бе изтръгната напълно заслужено с 4:2 от тима на “Славия-Ченгелов”, който се наложи с по-добрата си игра, с по-голямата борбеност, с техническите си похвати и превъзходството в ансамблово отношение. Все пак, обаче, трябва да се отбележи, че ботевци дадоха сериозен отпор и в доста голяма част от времето бяха равностойни противници. Тяхното най-слабо място в тима бе лявата част на крайната отбрана. Захариев се оказа не на мястото си. Три негови груби грешки станаха причина за три последователни голове. Нападението на “Ботев” също не показа онази форма, която очакваше хилядната публика.
Отечествен глас, 3-ти Февруари 1948 г.

В завчерашния мач славистите показаха добра тактика. Те приложиха своята традиционна и резултатна система на дългите прехвърляния. Техните две крила и център-нападателят правеха много бързи и опасни слизания към вратата на противника. Добрият, бърз, и със сигурен удар Атлиев успя да реализира още в първите двадесет минути на играта три последователни гола и с това да подсигури победата на своя тим. Малко преди края на първото полувреме бе отбелязан и четвъртият гол срещу само един от страна на “Ботев”. Отбраната на “Славия-Ченгелов” игра много добре. Тя сполучливо блокираше собствената си врата от нападенията на противника. През второто полувреме ботевци силно напираха, но не можаха да намерят открито място за удар в гола.

Победата на славистите не може да се постави под каквото и да било съмнение, въпреки някои грешки на футболния съдия. В завчерашния мач по-добрият на терена победи. А това бе тимът на “Славия-Ченгелов”. (илюстр. 16)

Такива били думите, с които “Отечествен глас” описал победата на тима в червено-черно-бяло. От своя страна, „Народен спорт” писал: “...се състоя дерби-мачът на Пловдивската областна дивизия между тимовете на “Славия” и “Ботев”. …Борбата протече с голяма амбиция от страна на двата тима, но почти всички състезатели проявиха присъщата за големи мачове нервност. Това се отрази върху качествеността на играта. Победата бе взета заслужено от тима на “Славия”, който се наложи с технически похвати и ансамблово превъзходство.

“Ботев” беше равностоен противник и игра доста самоуверено. Причината за поражението му се крие в тактическата грешка, която неговите играчи направиха през второто полувреме. Имайки надмощие цели 30 мин., те събраха целия тим на “Славия” пред вратата му и по този начин то остана неоползотворено. Особено се понрави с играта си център-бека Финков, който беше герой на мача. Двата тима дадоха жива и бърза игра. Резултатът бе открит от Чалъков за “Ботев”, но играчите на “Славия” не се обезкуражиха, а веднага почнаха да гонят изравняването. В резултат на това център-нападателят Атлиев направи няколко сполучливи пробиви и в 10, 15 и 17 минути отбеляза 3 гола за тима си. В края на полувремето Минков покачи на 4:1 за “Славия”.
Народен спорт, 2-ро Февруари 1948 г.

След почивката играта бе доста мудна. Цели 30 мин. инициативата бе в играчите на “Ботев”, но те не съумяха да променят резултата. Едва 2 мин. преди края, когато център-нападателят Тодоров бе фаулиран, Ангелов от дузпа намали на 4:2. С тази си нова победа, “Славия” застава вече сигурно на първото място.” (илюстр. 17)

Така се получил последният измежду впечатляващите резултати, белязали пловдивските дербита на местно равнище. В този мач станало нещо, ненадминато и до днес – най-бързия хеттрик в историята на вечните пловдивски мачове.
Ето как се случило това, разказано от самия негов автор - Тодор Атлиев: “През 1948г. Никола Аров застана на вратата, а ляв бранител беше Петьо Мàймуна (Петър Събев, бел. авт.), така аз отидох централен нападател и с тоя отбор първият ни мач за новата 1948г. беше с Ботев.
Към третата-четвъртата минута, те имаха един Тошко Дуров, голям централен нападател, за този мач специално го извикаха от Военното училище в София, и - вкараха ни гол! Ей, викам, как така ще се оставим?! А Кольо Лешника (Никола Милев, капитан на отбора, бел. авт.) централният им бранител, се смее, аз пък отивам при него (публиката не може да разбере, че ние на терена играем, но сме приятели, уважаваме се, аз никога няма да отида да го подсека), та отивам при него и му викам: “Коле, ти тука си учил, нали така, знаеш ли да броиш?”
- Какво искаш да кажеш, да броиш знаеш ли? Ти ще преброиш сега колко гола ще ви вкараме.
- Абе, не те карам да броиш головете, а бутоните на моите обувки, защото все след мене ще бъдеш. И тръгвам и вкарах гол (вратар беше Кикимана). След колко минути там, вкарах и втория гол. Стана 2:1 за нас. Викам му на Кольо:
- Сега преброи ли вече? Два гола станаха…
А той:
- Абе... дю-дю-дю… ще ви бием!
- Хубаво, викам, ще ни биете… Помня го като днес – 13-та, 15-та и 17-та минути – за четири минути три гола им вкарах.
- Кольо, друг гол аз няма да вкарам, ама оня много се кани – Кирил Минков, той ще ви вкара.
И той наистина им вкара един – четири станахме... Те взеха да се карат помежду си, както и да е, приключи мачът...”

Интервюто с легендарния Тодор Атлиев заснехме на два пъти за по няколко часа през август 2006г. Колкото до головете му в дерби-мачовете – те далеч не свършили през 1948г. Той се разписал също през 1952г. за победата с 2:1, както и на следващата година за победата с 2:0.
Както е известно, тогава имената на вечните пловдивски съперници били вече променени. Ботев се казвал ДНВ, а Спортклуб носел името, с което живее днес – Локомотив Пловдив.

От своя страна, авторът на четвъртия гол през 1948г. - Кирил Минков, продължил да бъде част от отбора и в началото на 50-те години, вземайки участие в дерби-мачовете.

* * *

Такава бе днешната статия. Както в началото уточнихме, вниманието ни бе само върху официалните мачове, които пловдивските вечни съперници изиграли на местно равнище. Тоест, фокусирахме се върху ранните години на пловдивското дерби – преди то да се пренесе на национално равнище (в елитната дивизия).
Както се видя, разказахме за мачове от градското първенство на Пловдив, от турнира за купа „Тримонциум” и турнира на Пловдивска област за Царската купа.
С цел да не обременим текста, цитирахме само официални мачове. Затова пропуснахме да говорим, например, за победи на Ботев с 4:3 (1934г.), 3:2 (1939г.) или 3:0 (1947г.) – защото тези резултати били от контролни или демонстративни мачове. По същия начин, пропуснахме да говорим и за победи на Спортклуб с 4:0 (1940г.), 3:0 (1945г.) или 4:2 (септември 1948г.; 1950г.).
Заради същите основания, не говорихме и за драматичното 3:3 във финала по случай Деня на физкултурата (1945г.)

Освен това, пренебрегнахме мачове, чиито два гола разлика били 2:0 или 3:1 за всеки от двата клуба. Критерият ни бе да разкажем за онези сблъсъци, които наистина впечатлявали с резултатността си – било защото разликата е голяма (3:0, 4:0), било защото се отбелязват много голове (4:2, 5:3).

Накрая, нужно е да направим още едно уточнение, най-важното. В обзора си на ранните дерби-мачове, чиито резултати впечатляват, изброихме абсолютно всички такива мачове.
Тази уговорка е важна и я правим, защото на пръв поглед може да изглежда, че обзорът ни е едностранчив, избирателен, пристрастен. Тоест, представяме само големите победи на Спортклуб, но премълчаваме онези на Ботев.

Макар почтеността ни да е несъмнена, все пак правим тази уговорка, защото на пръв поглед тя изглежда сякаш основателна. Та наистина говорим само за една разгромна победа на Ботев (3:0) – срещу цели шест на Спортклуб!

Ала това е така не защото сме манипулативни или избирателни. Факт е, че представихме абсолютно всички официални мачове между двата съперника, чиито резултати се открояват. И далеч не сме едностранчиви, показвайки много повече победи на Спортклуб, отколкото на Ботев. Просто такова било съотношението на силите.

Та има ли нещо чудно всъщност? Историята на вечния пловдивски мач познава и други доминации на единия клуб над другия. Онази, която червено-черно-белият наложил над жълто-черния през края на 30-те и 40-те години, далеч не единствената.
През 70-те години Локомотив Пловдив отново бил доминиращ над съперника си, записвайки няколко впечатляващи резултати, на които не било отвърнато с подобни – 4:1 (1971г.), 4:3 (1972г.), 7:3 (1974г.), 4:0 (1979г.).
Но тъй като равновесието е задължително и за футбола, то не закъснял реваншът на Ботев. Неговата доминация от 80-те и началото на 90-те години, ако и първа подобна в историята на дербито, била не по-малко впечатляваща. И на нея Локомотив не могъл да отговори с подобаващ резултат. Тя донесла поражения като 2:4 (1983г.), 2:5 (1987г.), 0:5 (1988г., 1995г.), 3:5 (1995).

Най-сетне, дойде и най-новото време, белязано от поредната хегемония на нашия клуб – с паметните 5:3 (2002г.) и 4:0 (2007г.).
Тъй се изнизаха и дните до поредния сблъсък от дългата редица дерби-мачове, проточила се през повече от седемдесет лета. Денят е известен, 13 юни 2009г.
Какво ли ще донесе той? И едната, и другата страна се питат това – а отговорът няма да закъснее. Остават броени часове до него!
Броени часове, в които Пловдив отново да изживее тръпнещите страсти на своя вечен сблъсък!

http://www.loko-pd.com/

[Jimmy8]

ебахви у смешната публика

ти да не си от Пеуник бе ?

ми тия от ПеУник са ви фенове.иначе аз съм от кв.Надежда.София.ако знаеш къде се намира

Мда...Илиянци...Ти да не си с виетнамска кръвчица малко ,а?Майка ти не може да не е съгрешила с някой дръпнат Като гледам,си тука за да те псуват,кеф ти е...Ама по-истинско е в Калигула,отивай там

[Тракиец 1912]

.трябва да предприемем спешни мерки и вече да го махаме тоя боклук,че вече нямам нерви

това си го повтаряте нон-стоп и нищо не правите по въпроса.кучетата си лаят кервана си върви и всичко е както трябва

Разлепиха му никролози из целия град, на всяка втора стена в градът пише "Селски умри", целиха го с яйца пред общината, опожариха му ресторанта, всичките протести на куп, шествия по главната на Пловдив, концерт " Свободен Ботев" на главната. Чесно казано не разбирам какво говориш като бегла представа нямаш за какво става дума.

[terro]

МАКЕДОНСКО ДЕВОЙЧЕ

Македонско девойче, китка шарена,
во градинка раснала, дар подарена.

Припев:
Дали има овой бели свет,
по-юбаво девойче от македонче.
Нема, нема не ке се роди,
по-юбаво девойче от македонче.

Нема дзвезди по-лични от твоите очи,
да се нокье на небо, ден ке раздели.

Припев...

Кога коса разплете, като коприна,
Лична си е по-лична, от самодива.

Припев...

Кога песна запее, славей надпее,
кога оро заигра, сърце разигра.

Припев...

Епа Раме, на ум не ми дойде,що ке си думал да ми речиш

[terro]

Спортклуб, Парчевич, Салвия, Локомотив и Велбъжд.............кой е истинският???
Вие избирате!!! Просто прочетете историята!!!
Ако вие се гордеете с историята на Спортклуб изпратете SMS с текст - ДА на тел. 1926
Ако вие се гордеете с историята на Парчевич изпратете SMS с текст - ДА на тел 1945
Ако вие се гордеете с историята на Локомотив изпратете SMS с текст - ДА на тел 1936
Ако вие се гордеете с историята на Локомотив 1936(ВЕЛБЪЖД КЮСТЕНДИЛ) и шампионската титла изпратете SMS с текст - ДА на тел 2001 последователи на Жоро Илиев

Цената на един SMS е на цената на междуградски разговор - ПЛОВДИВ - КЮСТЕНДИЛ!!!
Благодарим ви, че гласувахте!!!
Всеки SMS е пирон в ковчега на жълтите, папагалите, селяните и независимите!!!

[pasaden]

хахахахах ,много точно казано.

[plovdivram]

terro, виж там в една друга тема "жълт" потребител призовава да ни бойкотирате и да не отговаряте на нашите постове . По-добре го послушай. Това е по-добър вариант, с който да оправдаете безсилието си по тази тема отколкото поредното "остроумие", което отново се опитвате да вкарате, когато няма какво смислено да кажете! Наистина звучите несериозно! Ще се повторя, но с такива постове наистина само можете да покажете колко не сте подготвени за дискусии на тази тема... Странно обаче е как ви хрумват измишльотини като тези ... Това нещо - имам предвид "материала" от началото на темата, спокойно можете да го добавите до "брилянтната" "осторумна" и разбира се абсолютно "достоверна" умност, която беше родил неизчерпаемият ви "извор" на "оригинални" идеи - това че кв. "Столипиново" е кръстен на някакви 100 липи, които имало на мястото, където се намира сега по времето, когато е създаван ....

А terro, колкото до "македонският" ти... Незнам до колко е добър, защото този диалект не го познавам, но трябва да ти кажа, че за привърженик /потомствен/ на Ботев Пловдив това не би трябвало да е нещо чуждо, защото квартала, в който отбора е извършвал дейност редом още, с както е наричана "Червената" Шипка /станала след 1945-та част от Ботев Пд под името БШ45/.... Та 'дет' се вика незнам дали в района на днешният кв. Изгрев е имало "нова" гръцка махала, но със сигурност е всеизвестно кои са населявали и на практика създали днешният кв. Кючук Париж...

[terro]

Скопие претендира за саркофага на Александър Македонски

Македония иска саркофага на Александър Македонски от Турция в писмо на външното й министерство до Анкара, съобщи македонският седмичник "Фокус". Саркофагът се намира в Археологическия музей в Истанбул. Отговор още няма, но според скопски дипломати турската страна изтъквала няколко пречки, заради които парчето мрамор ще остане в Истанбул. Става дума за археологически и художествен предмет от изключително значение, който е част от културното наследство на Турция и не може да бъде изнасян навън. "Правителството на Никола Груевски започна еуфорично да издига античната идентичност. Саркофагът трябва да е допълнителен патриотичен адреналин, който трябва да долее автоматично гориво в македонската етнонационална машина", коментира "Фокус". Македония вече кръсти на завоевателя летището в Скопие, магистрала и стадион.

Главният редактор на "Утрински весник" Ерол Ризаов остро критикува манипулациите с историята на властите. "Епидемията от античен македонизъм се шири по-бързо от заушката. Двете болести са острозаразни, имат сходни имена, но различни симптоми. В нашия случай от заушка се остава без потомство, а от античния македонизъм може да останем без татковина и идентичност", твърди журналистът.

[1912]

въпреки вси4ки проблеми 0-1 за ботев