Денят заради който си заслужаваше да се живее

[Madridist]

Страхотна тема. Въпреки,че бях много малък, едва втори клас, никога няма да забравя този ден. Бях си на селото с братовчед ми, и си спомням, че след края на мача, в това забутано родопско село, се стреляше и гърмеше с пушки цяла нощ. В Пловдив,ми разправяха,че е било лудница и пълна анархия, много хора не са отишли два дена на работа. Ето да си припомним, още веднъж тези велики мигове на лудост и радост. И да се надяваме, един ден да ги изпитаме отново.


[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=tRLLP1_ioug&feature=player_embedded[/youtube][/center]

[eelche]

Едно от нещата за които безкрайно много съжалявам е,че макар да съм бил роден нямам никакви спомени от американското лято...Макар след време да съм наблюдавал репортажи усещането не е същото,като да го преживееш на мига,на момента...

Аз също мисля,че в скоро време тези постижения едва ли ще се повторят,тъй като поколенията са различни - имахме някакъв реален шанс през 2004,нооо от това което се задава не се вижда изход

[Lunatic1914]

Направо ми се насълзиха очите....такава неописуема радост беше за всички Българи-прегърнати и усмихнати!

[barca4ever]

било е неописуема радост а аз още не съм бил роден но едва ли аз ще изпитам такива емоции защото нивото на БГ футбола пада с всяка изминала година а и отдолу не идва нищо

[Muscarin]

Tова е денят който ще помня цял живот!!! По-рано през дена разбрах,че съм приет за студент,а после вечерта леле-мале )))) Цяла нощ обикаляхме,центъра беше претъпкан,виеха се едни хора,лудница беше!.Лечков като им го заби 2-я гол от скока който направих натресох полилея с дясната ръка(без да искам естествено) та още имам белег,който ми напомня за този ден! Кога ли пак ще преживеем подобни емоции не знам!

[dream_team]

Още по-уникален ден беше 17 ноември 1993. Бях на 14 и помня, че гледахме мача с брат ми. Той вече беше отчаян, че всичко е свършило. Аз - сега нашите ще вкарат ще видиш. Оставаха 5 мин. Останаха 3 и той ми казва - нали щяха да вкарат, айде свърши се. И точно след минута, думите ми станаха реалност. Е няма такова изживяване. Като фенове трябва да вярваме до последно в успеха на тези, които подкрепяме, даже и когато изглежда невъзможно! А атмосферата и еуфорията на 10 юли беше повече от всеки национален празник, който някога България е празнувала!

Дано има още такива моменти на сладки емоции за нашата страна в близкото бъдеще!

[Muscarin]

А пък най-великия мач беше срещу немците в София,клалификациите за европесйкото в Англия!!!! От 0:2 до 3:2!!!

[фифи перото]

Пожелавам на всички ,които не са преживели тази еуфория да им се случи!
А на нас,които бяхме по улиците на София,с развети БЪЛГАРСКИ знамена,в безкрайни колони от коли или огромни тълпи от пешеходци,ЕДИННИ за пръв (и май за последен)път в радостта си, горди,че сме БЪЛГАРИ ,дано пак ни сполети такава радост!

[donpacko]

НА другия ден час след обяд се появиха спортни вестници,следващите дни си ги запазвах винаги.След като четох пак това ми се насълзиха очите.Скоро няма да го изживеем вече,а както каза един колега трябва да вярваме,на мача срещу Франция тъкмо излизах от хола и отивах да си лягам разстроен,тъкмо хванах дръжката на вратата и баща ми извика АААААААААААА.Побърках се да скачам и да викам,а после лятото на 94 няма да го забравя никога,макар да бях на 13.

[DmG]

"Само една случка ще ви разкажа. С ЦСКА имаме среща в Перник, тримата играят – Стоичков, Костадинов и Пенев. През първото полувреме резултатът е 0:0 с три картона за тях. На полувремето единият отнесе цигански шамар, другият – български. Третият ми избяга в банята, това беше №8. През второто полувреме резултатът стана 2:0, двама от тях вкараха голове", заяви треньор №1 на 20-ти век в предаването "Тази неделя".