Мнениеот k.dimitrov » 28 юни 2011 16:27
Съгласен съм с разсъжденията и на двамата – ntodorov и izumrud. Но все пак, за да бъдем честни, до средата на 80-те години над 95% от всички интересуващи се от бургаски футбол и работещи в Нефтохим ( а работещите там бяха не повече от 10% от живеещите в Бургас) приемаха за свой отбор и за отбор на града Черноморец. И всички занимаващи се и интересуващи се от футбол в България олицетворяваха Бургас с Черноморец. И това беше нормално – на картата на „големия” футбол в България нямаше Нефтохимик. Той беше малко отборче, което играеше обикновено в зоните ( тогава нямаше В група) и 1 или 2 пъти достигна до Б група, но без да се задържа там. За него взе да се говори след сливането му с втория отбор на Бургас ( почти постоянен член на Б група) Локомотив – някъде в средата на 80-те (в този период 80-85г. бях студент извън България, а преди това и в казарма и ми се губят някои неща). А това беше и краят на симпатичния отбор на Локомотив.
Черноморец винаги е бил недолюбван от ръководните „партийни” фактори в държавата. Може би защото местните „партийни” величия не се интересуваха от футбол. Единствено запален по футбола бе Манол Бонев( мисля, беше за около година първи секретар на градския комитет на БКП), но той малко време бе на власт – загина при автомобилна катастрофа. Може би затова и Черноморец бе изваден от А група през 1973г. Като причина за това бе изтъкнато наличието на „черна каса” Но такава имаха всички отбори в България, а бяха изгонени Черноморец и ,струва ми се, Дунав. Вярно е, че отборът бе притискан понякога да губи срещи и то не само срещу ЦСКА и Левски. Никой в Бургас няма да забрави срещата през 1974 г. със Сливен, решаваща за влизането в А група. Стадион „Девети септември” се пукаше по шевовете. Билетите ( с точно определено място) бяха продадени седмица предварително. Присъстваха хора, които въобще не се интересуваха от футбол. Но тогава целия град говореше (буквално жужеше и трептеше) за този мач и беше много престижно да бъдеш на стадиона. ( Който не е живял през комунизма няма да ме разбере. Това беше същото, както много хора, които въобще не четяха, си правеха луксозни библиотеки и понякога подбираха книгите по цвят и опаковка).
И тогава на този мач бяхме свидетели на крайно загадъчни неща. Янко Кирилов пропусна елементарно дузпа – би в ръцете на вратаря. – с години преди това не бе пропускал. А веднага след това голмайсторът на групата и бъдещ голмайстор на България Иван Притъргов на два пъти от чисти позиции пропусна – топката въобще не бе насочвана към рамката на вратата, а далеч от нея. Но да не забравяме, че Сливен бе военен отбор – от обкръжението на ЦСКА.
Относно любовта на бургазлии към Черноморец. Независимо от противника, на стадиона винаги имаше не по-малко от 5-6 хиляди човека. А за мачовете с ЦСКА и Левски да не говорим. През 70-те години съм бягал от училище, в проливен дъжд от начало до край, стадионът препълнен и съм седял с чадър на стъпалата между секторите и то почти зад вратата. Помня, загубихме тогава с 1-2 от ЦСКА – два гола ни вкара Джевизов.
Вярно е, че тогава бе много трудно да поддържаш любимия отбор. През 1977г, след големите спонтанни манифестации по случай влизането ни в А група няколко мои приятели бяха задържани на пресечката на Богориди(тогава Ленин) и Фотинов и престояха 24 часа в ареста. Аз се спасих по една случайност.
Голям проблем беше снабдяването със знамена. Не се продаваха. Имахме късмет, че светлосиньото знаме се използваше в тези години като символ на мира и се налагаше да крадем такива. Помня, един път откраднахме такова посред нощ от козирката на централния вход на ТОХ-а, сега професионална гимназия (кашата) и сами му направихме надписа.
През 1968-а година, когато Черноморец отново беше върнал името си от Ботев (името Черноморец е страшно недолюбвано от „партийните другари”), привържениците му показаха силна гражданска позиция (това в ония години се наказваше със затвор). За първи път в България тогавашната Народна милиция за да разпръсне бургаската публика използва водни струи от колите на Пожарната. Така спряха тълпата, за да не нахлуе на терена поради безобразното съдийство на мача със Спартак (София), отборът на Държавна сигурност. Хората обаче отрязаха маркучите на пожарникарите и милиционерите трябваше да положат доста усилия, за да въдворят ред. Цялата преса, радио (телевизия имаха тогава малко хора) коментираха дълго време и ни обвиняваха в какво ли не. Тогава за такова нещо нямаше как да се изразят симпатии. Последва сериозно наказание за Черноморец, включително и лишаване от домакинство.
Силни отбори имахме и през 1968/1969г., 1669/1970г. Тогава през зимата, не помня на кой от двата шампионата, привлякохме две много силни крила Георги Любенов и Георги Георгиев (вторият бе и национал – игра на квалификацията за Световно Холандия -България –1-1) и започнахме пролетния полусезон с 2 победи като гости. 2-1 срещу Берое и 3-2 срещу Ботев П-в. Много силно играхме и през сезон 1977-1978 и особено 1978-1979г. Тогава в мъжкия отбор се вля почти целия юношески отбор – набори 1957-1959г, шампиони на България за всички възрастови групи.
През 90-те години силният до този момент Черноморец бе унищожен, а състава разграбен. Помним, какви фигури заставаха начело – кредитния милионер Мариус Йовчев, бандитът и също кредитен милионер Стоян Абрашев и да стигнем до най-голямото недоразумение Ивайло Дражев. Тогава и изгря слънцето за Нефтохимик. Къде със спортни умения, къде с измама и корупция (имам предвид ръководене и финансиране-познавам лично Проточанов и знам методите му на работа, а не футболни срещи) бе създаден наистина качествен отбор, страшилище за така наречените „грандове”. В много мачове наистина бе удоволствие да се наблюдава играта и победите и в Бургас и извън Бургас. Но това време го знаят почти всички, така че няма какво да разказвам.
Само ще вметна - една година посред зима бях в София – играеха Левски и Нефтохимик – на Националния стадион. Феновете на Нафтата бяха само 3-ма човека. Стадионът беше почти празен, но колко бях горд когато в последните 2-3 минути бургазлии обърнаха мача от 1-2 до 3-2 (единият гол го вкара Росен Петров, за другите не помня) и софиянци се омърлушиха и подвиха опашки.
