Нефтохимик - в Б група

[Gruntax]

Страхотно шоу се получи вчера. Радостното нахлуване на терена след края на мача от цялата агитка беше фантастичен момент. Сега вече няма да играем с разни села, очертават се хубави мачове с Добруджа, Ботев Пловдив, Спартак Варна, Сливен. Ще има и местни дербита с Несебър и Поморие.
Също така искам да благодаря на всички фенове на други отбори, които се радват за нашето завръщане в профи футбола.

[Avanti_Ragazzi]

И сега източната е от 9 отбора,ще има ли нов(пореден) бараж за 10 място?

Черноморец (Поморие)
Несебър
Любимец
Доростол (Силистра)
Добруджа (Добрич)
Сливен
Спартак (Варна)
Ботев (Пловдив)
Нефтохимик (Бургас)

[Green_boy1]

Една легенда се завърна. Зелената легенда Нефтохимик отново е в професионалния футбол, след като си извоюва напълно честно мястото в „Б” група - чрез бараж, а не чрез взимане на лиценз, за което се чуваха слухове и феновете не одобряваха подобна развръзка. Случи се точно това, което всички привърженици на Нефтохимик искаха, извоюване на място в професионалния футбол чрез спечелване на футболна среща.

Нека да разкажа малко предистория, в която се казват нещата с истинските им имена. През 90-те години Нефтохимик играе в „А” група и всяка година се бори за влизане в челната тройка, като два пъти играе в евротурнирите пред пълни трибуни на стадион „Нефтохимик”. Тогава президент е Христо Порточанов. Омраза към Черноморец няма. Даже нещо повече. На мачовете на Нефтохимик, когато съобщават резултатите на тогава играещия в „Б” група Черноморец, агитката на Нефтохимик посреща с радостни възгласи положителните резултати на Черноморец. В началото на последното десетилетие на XX век президент на клуба става Митко Събев, при който Нефтохимик, който е прекръстен на Нафтекс, записва най-срамните си години. Клубът с всяка изминала година пада в класирането, същото се случва и с посещаемостта и така се стига до изпадането на Нефтохимик в „Б” група през 2006-та. През същата година на сесия на Общинския съвет с 34 гласа „за” и само двама „против” е взето абсурдното решение Нефтохимик да бъде обединен с Черноморец, като новият клуб да носи името Черноморец. Обединението обаче е забавено заради жалба на Ивайло Дражев и в крайна сметка е решено Нефтохимик да продължи да съществува, но базата му да бъде ползвана с предмиство от Черноморец, като стадионът бива преименуван на „Лазур”. През следващите няколко години екипите на Нефтохимик от зелени са сменени на розови – абсолютна гавра с всеки един привърженик на „шейховете”, отборът е сателит на Черноморец и въпреки доброто си представяне в „Б” група, губи два предрешени баража за влизане в „А” група. През 2009-а Нефтохимик е закрит и неговият лиценз е даден на Черноморец (Поморие), като същото се случва и с детско-юношеската школа на клуба, която е прелята в Черноморец. Точно през „Събевите години”, поради всички тези събития в полза на Черноморец, започва и истинската омраза на феновете на Нефтохимик към Черноморец. Любимият им клуб е погребан в полза на Черноморец, а Черноморец печели всякакви активи на гърба на Нефтохимик, като ползва всичко, което е било притежание на Нефтохимик. Омразата към Черноморец е съвсем заслужена, искрена и напълно логична с оглед на събитията.

След всички тези лоши за Нефтохимик години, се намират хора, които да спасят клуба и така с помощта на покойния Георги Танев и на кмета Димитър Николов, Нефтохимик започва на чисто във „В” група при пълна независимост, но на стадиона в Долно Езерово, далеч от родния си дом, на който играе Черноморец. Две години Нефтохимик играе при аматьорите и така се стига до 26 юни 2011 г, когато Нефтохимик трябва да играе бараж със Септември (Тервел) в Сливен…

Отново по стара традиция феновете на Нефтохимик потеглиха от Трета поликлиника в 14.30 ч., този път с три автобуса към Сливен за най-важния мач на „шейховете” през може би последните десет години. Отделно тръгнаха и над 20 коли със „зелени”, а някои пък предпочетоха влак, за да стигнат до Сливен. Имаше разбира се и привърженици на Нефтохимик от цялата страна, които нямаха търпение да стигнат до стадион „Хаджи Димитър”. Настроението в автобусите беше отлично и настройката на всеки един фен бе за победа на Нефтохимик.
Така към 16.30 ч. в Сливен се изсипаха над 500 бургаски привърженици, които напълниха цял сектор на стадион „Хаджи Димитър”. Фенове на Нефтохимик бяха и основното звено в сектор „А” на стадиона, въобще навсякъде бе пълно със „зелени”. Подкрепата през целия мач за любимия отбор беше невероятна, песни, високо вдигнати зелени шалчета, развяване на знамена, запалени факли и димки, които направиха атмосферата уникална.

Въпреки трудния мач, всички бургазлии на стадиона дочакаха своя звезден миг, когато в 88-а минута на срещата 42-годишната легенда на Нефтохимик Митко Трендафилов донесе победата на „шейховете” с гол от дузпа. Еуфорията сред привържениците на Нефтохимик бе неописуема, мигове на върховно щастие, което всеки един зелен фен ще помни за цял живот.

След последния съдийски сигнал феновете, футболистите и ръководството на Нефтохимик станаха едно, след като всички привърженици нахлуха на терена, за да поздравят своите любимци. Зеленият килим стана още по-зелен след като на него се изсипа цялата зелена радост, цялата зелена еуфория цялата зелена магия след спечеления мач. Празникът обаче не свърши в Сливен...

След прибирането в Бургас, всички фенове на Нефтохимик, направиха шествие до Общината, което огласи центъра на Бургас с песни. Пред Община Бургас привържениците на Нефтохимик, футболистите и ръководството завършиха вечерта отново с песни, факли, но този път и с бутилки шампанско, които гръмнаха в чест на завръщането на Нефтохимик в професионалния футбол. През 1994 година успехът на националния отбор по футбол взе заглавието на една глава от романа на Иван Вазов „Под игото”, носеща заглавието „Пиянството на един народ”. С това заглавие журналистите описваха еуфорията сред българския народ при четвъртото място на България в САЩ. Радостта на всички от Нефтохимик, които бяха пияни от щастие, след този мач бих определил като „Пиянството на един зелен Бургас”.

Така феновете на Нефтохимик дочакаха своя миг на върховна футболна радост, след всички негативни моменти, които трябваше да понесат и да изживеят, за да станат по-силни и по-обединени. Нефтохимик се завърна в професионалния футбол и зелената магия отново ще се носи из цяла България, но за разлика от последните две години, този път не по села, а в градове с други сериозни отбори с история, точно това, което зелените фенове почти бяха забравили. Сега отново дойде техниният час, часът на Нефтохимик, часът на зеленага магия.

Зелената легенда се завърна!

http://gramofona.com/analizi/zelenata-legenda-se-zavrna

[ehh]

Бре, каква любов, каква романтика и приятелство струи от тази тема. Фенове на различни отбори се поздравяват по между си, птичките пеят, слънцето пече... излиза така, че ще присъстваме на една розова и романтична Б Източна група.
Да видим обаче, като се събудим от съня, какво ще стане...

Ще си пак същия смазан комплексар....

Защо? Кое ме комплексира в случая?

[ehh]

Легенда?
И защо този отбор е легенда?! Абе нещо много лесно лепваме на последък гръмки етикети.

[fungus]

Пловдив не е за тази група. Не може 70% гостуванията да са ни на 300+км...

Иначе Честито, Нафта! Успехи нагоре!

[luddeN]

Честито завръщане в проф. футбол на "зелената легенда" Нефтохимик !
Успехи:

* Вицешампион на България (1997)
* Финалист за Националната купа (2000); трето място (1987) и полуфиналист (1995, 2006)
* Финалист за Купата на БФС (1991)
* Носител на Купата на ПФЛ (1996, 1997)
* Носител на АФЛ (Аматьорската футболна лига) (2011)[7]

Ех, легенди, легенди ....

[maldin1]

Честито завръщане в проф. футбол на "зелената легенда" Нефтохимик !
Успехи:

* Вицешампион на България (1997)
* Финалист за Националната купа (2000); трето място (1987) и полуфиналист (1995, 2006)
* Финалист за Купата на БФС (1991)
* Носител на Купата на ПФЛ (1996, 1997)
* Носител на АФЛ (Аматьорската футболна лига) (2011)[7]

Ех, легенди, легенди ....

Забравихме, че "легенди" са само 2-та комунистически столични "гранда", извиняваме се. Между другото изпусна и участията ни в Купата на Уефа.

[luddeN]

Честито завръщане в проф. футбол на "зелената легенда" Нефтохимик !
Успехи:

* Вицешампион на България (1997)
* Финалист за Националната купа (2000); трето място (1987) и полуфиналист (1995, 2006)
* Финалист за Купата на БФС (1991)
* Носител на Купата на ПФЛ (1996, 1997)
* Носител на АФЛ (Аматьорската футболна лига) (2011)[7]

Ех, легенди, легенди ....

Забравихме, че "легенди" са само 2-та комунистически столични "гранда", извиняваме се. Между другото изпусна и участията ни в Купата на Уефа.

Двата гранда са направили повече от всички останалите отборчета взети заедно в България. Какъв е тоя комплекс към по-големите отбори ?

Още през есента на 1997 година "шейховете" се проявяват много прилично и на европейската сцена в турнира за Купата на УЕФА. През сезон 1997/1998 отборът дебютира в евротурнирите и играе с норвежкия Бран. В първия мач в Норвегия "нафтата" губи като гост с 1:2, но удрят четири греди. На стадиона в квартал "Лазур" съсипват своя съперник, но въпреки преимуществото и победата с 3:2, гостите с повече голове на чужд терен се класират напред. През сезон 2000/2001 Нефтохимик пак стига до мачове в европейските клубни турнири. В изданието за Купата на УЕФА "шейховете" първо елиминират отбора на Омония (Кипър), воден тогава от Паро Никодимов, след 0:0 в Никозия и 2:1 в Бургас.

Със следващия съперник - авторитетният Локомотив (Москва), се води невероятна битка на "Лужники", която минава през различни обрати. При минусова температура в средата на септември и прехвърчащ сняг срещата завършва 4:2 за домакините. В Бургас въпреки положенията за Нефтохимик, руските локомотивци са се окопали здраво и двубоят завършва 0:0.

Дано сега си доволен.

[maldin1]

Двата гранда са направили повече от всички останалите отборчета взети заедно в България. Какъв е тоя комплекс към по-големите отбори ?

С леки изключения на Запад и 100 % на Изток отборите от столиците на страните са най-титулувани в първенства там. Надявам се можеш да си отговориш защо и как.
П.с. Има по-големи от мен и от теб в този форум да ти обяснят как без пари и без право на избор са били привличани играчи в тези "легенди", софийските отборчета. Така че не се бий в гърдите затова.