[center]
Познатата идиотска Англия21-06-2011 Желю СТАНКОВ[/center]
Положението вече не е просто спешно. Някой трябва много бързо, сега, веднага и на момента да спаси футбола от националните гарнитури на Англия. Утре или след една седмица може вече да слушаме песента „Ти ужасно закъсня”. За англичаните обаче никога не е късно да предизвикат някаква емоционална консистенция между смях, съжаление, съчуствие и безразличие.
В неделя вечер, малко преди полунощ колегите от Нова спорт обобщиха, че е турдно да се обясни логично как така един отбор ще обърне другия с два гола в последните две минути. Става дума за младежкия национален отбор на Англия, който за някакви си секунди скъса резервациите си за продължаване на престоя в Дания на европейското първенство за младежи. Логичното всъщност е точно това, англичаните да се издънят и точно когато си мислим, че няма как да излислят нов начин да се прочуят, те винаги вядат от ръкава си нов глупомер, който уж е последния и го чупят демонстративно.
Колкото и да анализираха в студиото, коментаторите нямаше как да стигнат до верния отговор. Дори и корифеите от Скай и Ал Джазира Спорт едва ли ще намерят решение, защото причините за тоталната несъстоятелност на националните отбори на Англия – мъже и младежи, деца и пеленачета са много дълбоки и не става дума за спорт, а за култура, история и традиции.
Времената се менят, Англия – не.
След 5, след 10 и след 20 години отново положението е същото. Те не искат да се променят, те не искат да дишат общия въздух и те винаги ще бъдат уникални и неповторими, но симпатични на останалия свят футболни идиоти. Те карат автомобили с десен волан, имат обратно движение, обратни хора, чешмите са поотделно топла и студена, паричната им единица е лира-стерлинг, фут, паунт и изобщо всичко друго, но е и евро. Сигурно, ако няма полъх от контитенталната част от Европа, англичаните още да няма да признаят мобилния телефон като откритие, а доматите ще ги ядат с найлона от оранжерията.
В последните години Острова внесе и много спортна кръв от континента. В резултат на това клубния футбол се промени, тоест влезе в час с континенталните тенденции. Забележете, че откакто е създадена Премиършип,
английски треньор
не е ставал шампион
Местните специалисти са едни манекени, спекуланти, търгаши и позьори, но не и тънки познавачи на футболната игра. Вижте им младото поколение – Марк Хюз, симпатяга, кутурен човек, но не са му ясни нещата. Онзи Големия Сам Алърдайс, който никога не дъвче по-малко от половин пакетче дъвки, гледа първото полувреме от трибуните все едно вижда нещо по-различно, отколкото ако е на пазар за зеленчуци, тоест нищо не вижда. Стив Брус и той обикаля из цяла Англия да понаучи нещо. Позьори от висша класа, но са част от играта в схемата с лични агенти и играчи. Източват клуб след клуб и си траят. Такива не биха наели в нито един клуб в Серия С1 или Сегунда. Извън Англия те ще гледат като пребозали телета, защото този футбол не им е познат като тактически детайли. А да сте чули някой английски футболист да е направил нещо значимо извън Острова? Дейвид Плат игра в Сампдория, Майкъл Оуен се помота малко в Реал Мадрид, а Бекъм продаде някоя и друга фланелка в Мадрид и Милано.
А представяте ли си какви треньори-ментета работят в английските школи. Спомнете си головете във вратата на Англия срещу Швейцария наскоро на „Уембли”. Сега на младежкото първенство в Дания същата работа. Няма толкова зле подредена защита при статични положения. Само центрирай топката някъде около дузпата и им гледай сеира на младите британчета. Един скача настрани, дръг тръгва налява, двама задържително се хващат на лъжливо движение на противников нападател, вратаря тръгва да избива, но се сеща, че е забравил нещо на голлинията, връща се, после си вика „майната му”, пак тръгва напред и някъде тогава проследява с поглед пътя на топката към собствената му врата. Уникална трагедия.
Няма такива карикатури! Гледаш ги високи, снажни, здрави момчета, гледат нахакано, самочувствието им е такова, все едно досега 3 часа са раздавали автографи и като започне мача – комедия от грешки.
Да се чудиш –
да плачеш ли,
да се смееш ли.
Кой ги е учил тези младежи на футбол и какво им е обяснявал, чудна работа. После се чудим защо и А националния отбор е същия. Не Капело, не Мауриньо, триото най-актуални треньори в света към всеки произволно избран момент да поеме Англия, все е тая. Или Рууни ще си изкара червен картон без да има никакви зачатъци на агресия до този момент, или Бекъм ще го направи и ще разплаче нацията, или някой ще се подхлъзне, или вратаря ще изпусне топката, няма значение – колкото по-идиотски отпадне Англия, толкова по-добре за таблоидите.
Всичко това намери своята проекция и в неделя в още по-късните часове в мексиканския град Пачука където още по-малките британчета играха срещу съперник, чиито фланелки се вееха като корабни платна. Става дума за националния тим на Руанда до 17 години. Като чуете тази държава вероятно си представяте деца, които посягат към камион с храни. Но си имат и те юношески национален отбор, който е класиран на световно първенство. Играчите, най-тежкият от които тежи максимум 42 килограма, се държаха достойно до момента, в който съдията пусна спорен гол на Англия. Африканчетата не вкараха, защото нямаха сили да отправят свестен удар, милите, вероятно не се хранят редовно. Но наели някакъв треньор от Европа, що годе ги подредил, показал им някои неща, обяснил им от коя страна се рита топката, обещал им по един сандвич и чаша мляко, ако се представят достойно и те си играят колкото могат. А онези от родината на футбола какво мислите че правиха. И те играха колкото могат. Виж, втория гол беше запазена малка – тупалка отдалече в горния ъгъл на вратата.
Наесен България чака Англия в София. Нищо чудно на Матеус хората да победят, ако мача изобщо се играе, защото онези от Острова са такива футболни идиоти, че като нищо може да изпуснат самолета за България, защото са решили, че в същото време по телевизията има много важен мач по крикет, а по друга телевизия дават директно развода на принц Уйлям и Кейт Мидълтън.
-----
Малко крайно, но вярно
Prefiero desaparecer que ver morir al Valencia: Rubén Baraja.
Como aficionado del Valencia estoy muy feliz.
El ´Guaje´ David Villa
Rino: “Mis jugadores son los mejores del mundo”.
Легендарен играч (ляв бек) на Форест и Англия. За съжаление като мениджър не е толкова впечатляващ.
