17 години от паметното Американско лято

[Hrabar]

Гледал съм любимият ЦСКА, как побеждаваме Ливърпул(твърде малък съм бил), Ювентус, Байер Леверкузен, отстраняваме Парма, целият рейд до полуфинала за КНК с Барселона...велики мачове на ЦСКА, които ме карат да треперя!

Лятото на 1994 година, беше нещото, което е несравнимо! Благодаря на Господ, че е направил така, да мога да го гледам в разцвета на младежките си години и да изживея цялата радост пълноценно, да запазя ярки великите спомени. Голяма гордост за мен е това постижение на нашият национален отбор.

[TodorT]

Е... дано някога имаме същите успехи

[marmi52]

Велико лято ! Докато съм жив няма да забравя това, което преживяхме тогава ...
Не вярвам и да се повтори някога ...

[Артилериста]

http://vbox7.com/play:643c0c17

[toi]

21 юни 2011 | 11:18 | Агенция "Фокус"
Футбол: Бразилски шампиони гостуват на Четвъртите в света

София. Играчите от националния отбор на България от Световното първенство в САЩ'94 решиха да поканят Бразилия с Ромарио и Бебето за приятелски мач, съобщи “Труд”.
Идеята се е родила по време на срещата между 5 от най-ярките звезди от славното американско лято – Христо Стоичков, Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Наско Сираков и Емил Костадинов. Сред тях бе и Валентин Михов, който бе президент на БФС при победата с 2:1 над Франция на 17 ноември 1993 г.
Обядът в ресторанта на стадион “Васил Левски” бе част от снимките на документален филм за Стоичков.

[turbogena]

На 21 юни 1994 година България положи началото на участието си на световните финали в САЩ. Паднахме от Нигерия с 0:3 в Далас, но след това последваха паметните успехи над Гърция, Аржентина, Мексико и Германия, за да дойде полуфиналът с Италия, а след това и бронзовите медали. Това бе нещо приказно и всички ние, които сме се радвали в онези луди дни, ще си спомняме за тези велики моменти до сетния си час. След онова "тексаско клане" с 0:3 се надявахме поне на победа, която никога не бяхме постигали. Много точно настроението може да се опише с израза на Влади Въргала, който неволно се показа на екрана преди началото на второто полувреме срещу нигерийците (видеото долу).

Кой ли българин наистина вярваше, че след три седмици ще сме на крачка от мача за купата. България на крачка от световната титла по футбол! Сега звучи като невъзможно, а тогава бе реално. Сега би звучало като нелепа шега, а тогава бе радостта на цял народ. Кой след това е виждал по улиците на цялата ни прекрасна родина да се прегръщат от щастие напълно непознати, старци и деца, цесекари и левскари, седесари и бесепари. Всичко беше като някакъв блажен сън. 8 милиона българи живяха щастливо омагьосани в продължение на един месец. Един месец белязан завинаги от онова незабравимо американско лято.

НИГЕРИЯ - БЪЛГАРИЯ 3:0, група 4 от САЩ'94
1:0 Йекини (21)
2:0 Амокачи (43)
3:0 Амонике (55)

Нигерия: Руфай, Егуавон, Ироха, Окечукву, Нвану, Финиди (Езеуго), Йекини, Амунике, Сиасиа (Адепожу), Амокачи, Олисех. Треньор: Клеменс Вестерхоф

България: Б. Михайлов, Кременлиев, Тр. Иванов, Хубчев, Янков, Костадинов, Стоичков, Лечков (Сираков), Боримиров (Ив. Йорданов), Балъков. Треньор: Димитър Пенев

Съдия: Родриго Бадийя (Коста Рика)

Стадион: "Котън Боул", Далас, 44 132 зрители

[blue SASHO77]

Хмммм, минало-бешело, както се казва!!! За съжаление,това ще остане най-голямото постижение на БГ футбола!!!

[abiati]

Моля,нека не опорочаваме тази тема с хули и ругатни.Нека си спомним за този ВЕЛИК момент.Цяла България бе по улиците тогава.Поклон пред това велико поколение играчи.А в този мач специално евала на Боби,Ицо,Бончо,Данчо и Борето...Какви красиви спомени!!!

[donpacko]

Бях тогава на 13 и няма да го забравя никога.Като побъркан чаках мачовете сутринта във 3 да ги гледам,след мача със Нигерия просто ме беше много яд.Но след мача със Гърция бях много радостен,това беше първия път когато видях да се прегръщат хора които не се познават.Но сега вече ми се струва немислимо това да стане.

[ivanpg]

Бях тогава на 13 и няма да го забравя никога.Като побъркан чаках мачовете сутринта във 3 да ги гледам,след мача със Нигерия просто ме беше много яд.Но след мача със Гърция бях много радостен,това беше първия път когато видях да се прегръщат хора които не се познават.Но сега вече ми се струва немислимо това да стане.

пич и по-малък явно си бил, защото мач в 3ч. не е имало
а по темата, това няма да с повтори никога. Във футболно отношение това са най-щастливите мигове!