Otherside написа:Аз съм учителка и тази анкета ме обижда. Млада съм, но искам да съм перфектна в работата си. Винаги работя с желание, винаги съм била старателна и отговорна.
Учениците ми са казвали, че аз съм по-загрижена за тях, отколкото те самите за себе си. В училище съм им като втора майка. Освен да преподавам, съм възпитател и педагог. И звероукротител.
Винаги съм била приятелка с учениците и сме се разбирали.
В края на всяка година на учениците ми им предстои външно оценяване, ние му казваме изпит, защото си е точно като изпит. Това е едно напрежение през цялата учебна година, да не казвам какво ми е тази и следващата седмица. И то точно около рождения ми ден.
Не мога да не се похваля, че всеки ден печатам допълнителни материали и упражнения, които им раздавам. И пак да се похваля, че ползвам лаптоп и проектор за часовете, защото е много по-лесно, освен упражненията на листите пред себе си, учениците да ги виждат и на PowerPoint презентация.
Миналата година имаше ученици с отлични оценки на външното им оценяване и аз съм изключително благодарна на тези деца. Това беше възнаграждение за моя и техния труд. Пожелавам на всички учители да изпитат такава любов от учениците си, както аз я изпитах миналата година.
Но трябва да призная, че и много се ядосвам и повишавам тон в час когато очакванията ми не се получават. Един не си написал домашното, друг няма желание да научи нещо, трети е нагъл и отговаря. Да съм учителка ми беше цел, но това е била някаква романтична представа за мен. Друго е когато се гмурнеш в действителността. Аз вкъщи, макар да си знам урока и материала наизуст, за да го подготвя за следващия ден, ми отнема повече време, отколкото учениците да се подготвят.
Имам много сериозни колеги, които също съвестно си вършат работата.
П.П. Нямах намерение да пиша, но това обществено мнение лично мен ме обижда.
Страхотно мнение. Адмирирам те. Сестра ми също е учителка, така че не малко съм слушал тезите от страна на учителската общност. Аз наблегнах повече виждането ми за обучението в учебните заведения след средното образование, които за много хора не са задължителни. В местата, където същото се заплаща скъпо, за тези които плащат се предполага, че имат пряк интерес да се придържат към изискванията на преподаващите им. Те от своя страна имат интереса (не само волята и романтичните нагласи от идеалите, свързани с тази професия), да пресъздадат по максимално интересен и професионален начин материята така, че да стигне до възможно най-голяма аудитория. Не само с желание, но и с професионален психологически подход и при определени правила, чиито граници не се преминават нито от преподаватели, нито от тези на които преподават. Защото в момента, в който студентите/учениците не приемат преподавателя, който получава много високи хонорари, той си заминава на заплата в държавните ВУЗ-чета, там където няма значение как преподава и как го приемат. Говоря за двустранен процес, в който и двете страни имат своите права и задължения и се водят по правила и критерии. Когато това стане навсякъде, тогава българското образование ще има класа и няма да има обидени преподаватели от общото мнение. Оценка за българския преподавател е нивото на образованието в България. Дори и да има единици, които с желание и любов опитват да вършат своята работа, това не е достатъчно. Учителската професия трябва да бъде добре обезпечена, а преподавателите да покриват критерии, част от които са психологически! Трябва да свикнем, че доброто образование, както и всичко качествено на този свят НЕ е безплатно, а комунизмът произведе учащи, чиято цел е да се научат достатъчно, за да не работят.