Сега попаднах и на един интересен и любопитен анализ на Мартин Самюъл от Дейл Мейл
Фърги не просто свали Ливърпул от клона, а и пусна хищника на воля
По-добрият отбор спечели мача, а най-добрият отбор ще спечели титлата в Премиър лийг. Потвърждението за 19-ата на Манчестър Юнайтед може и да се отложи до събота, поне, ала доказателството за предстоящото й пристигане е неоспоримо. Ако Челси е най-големият съперник този сезон, както сочи класирането, Юнайтед доказа превъзходството си отново и отново, и отново. Имаше четири мача между тези тимове този сезон, като “червените дяволи” спечелиха три и заслужаваха да спечелят четвъртия.Точно споменът за този двубой – за първенство на “Стамфорд Бридж” на 1 март, изнервяше толкова много Алекс Фъргюсън преди вчерашния сблъсък, карайки го да поставя под напрежение съдията Хауърд Уеб. А не трябваше да се тревожи.Лошият късмет може да прокълне и най-добрите отбори, ала Юнайтед през цялото време на сезона бе орисан да надвие съперниците си. А Челси, получил веднъж глътка въздух от едно слабо представяне на рефера Мартин Аткинсън, трябваше оттогава насетне сам да се изправя на крака и не му се получи в крайна сметка.От атаката до защитата вчера манчестърци бяха на върха на своята игра и по-добрите. Едвин ван дер Сар направи големи спасявания в решаващи моменти, Неманя Видич се разписа и беше изключителен при опазването на Дидие Дрогба, Антонио Валенсия и Парк Жи-сун бяха неуморими по фланговете, Майкъл Карик бе с интелигентно и видно присъствие в центъра на полузащитата.Хавиер Ернандес вкара превъзходно първия гол след едва 36 секунди игра, когато някои футболисти ще да са били още под влиянието на изненадата и нервността, докато Уейн Рууни отново е в най-доброто си състояние, силен колкото подсказва това изявление. “Той можеше да вкара шест”, каза учуденият Фъргюсън. И това със сигурност би премахнало треперенето от стадиона, особено след като Челси вкара при 22 оставащи минути.А после иде ред и на Раян Гигс. Той е рамо до рамо с Фъргюсън в целия процес на разбиването на рекорда на Ливърпул от 18 титли, парче по парче. Мисията вече е на ръба от завършване, както и винаги е било като цел.Мит е, че шотландецът е заявил намерението си да свали Ливърпул от клона му още при идването си в Манчестър през 1986 година. Той щеше да бъде качен на първия автобус за лудницата в Чийдъл Роял, ако бе заговорил за това на базата на само седем титли. Фърги направи това заявление много по-късно, когато превъзходството на Юнайтед бе всепризнато, казвайки, че премахването на Ливърпул от възвишената му позиция би била върховното му постижение.Всъщност, той не само свали клуба от “Анфийлд” от високия му клон, както възнамеряваше, а и развърза голямата котка на райета в клетката, разпердушинвайки пера и леш навсякъде наоколо.Така че бе някак уместно Гигс – единственият оцелял от първата от очертаващите се вече 12 титли, да се покаже на висотата на случая и да се представи толкова постоянно този сезон, в който рекордът на Ливърпул със сигурност ще бъде задминат. Фъргюсън казва, че никога няма да види другиго като Гигс, макар същото да може да се каже за мениджъра, особено когато вече няма нови светове за покоряване, поне не и на домашната сцена.Оставащото за Фъргюсън, който вече обяви намерението си да изкара и другия сезон (за разочарование на съвременниците му в професията, особено желаещите да го заместят), започва с финала в Шампионската лига срещу Барселона по-късно този месец. Испанците са явният фаворит, но с игра като тази в неделя кой знае?!Юнайтед има качествата в атака да тревожи всеки съперник, а ако Барса има слабост, тя е в отбрана. Гледайки начина на спечелване на неделния мач, мисълта за това как Фъргюсън трябва да прояви предпазливост и може би да пусне петима в полузащитата изглежда по-неуместна от всякога.Рууни и Ернандес са изключителен тандем и двойка в атака приляга на този отбор на Юнайтед. Възможното завръщане на Дарън Флетчър – довереника на Фърги за разбиване на играта в големите мачове, е интригуващо, ала все повече мнозинството от 11-те, били Челси, изглеждат безгрешни кандидати за титулярни места. Отново и отново те показват енергията и замаха за диктуване на събитията, както е редно за “червените дяволи”.Челси беше отборът, който трябваше да победи в неделя, но при все това манчестърци започнаха с покоряваща позитивност – запазената марка подход на Фъргюсън в най-големите мачове. Казано просто, Челси бе издухан преди почивката и сега изостава на шест точки при два оставащи мача, което е и редното.Та къде се класира тази титла в постиженията на шотландеца на “Олд Трафърд”? Със сигурност сред водещите. Този отбор получи по-малко похвали, отколкото заслужава, и показателите му на чужд терен са слаби в сравнение със скорошните шампиони, ала се справи с доста проблеми в течение на голяма част от сезона.Рууни бе изгубена душа в доста от него, докато Фърдинанд и Видич бяха двойка в центъра на защитата само половината сезон. Валенсия счупи крак, Флетчър хвана отслабващ го вирус, а Скоулс не игра между 24 ноември и 25 януари.Всеки отбори страда от контузии, ала след сдаването на титлата без Кристиано Роналдо миналия сезон нямаше причина да се вярва, че Юнайтед би могъл да се справи с продължаващата му липса плюс травми на най-важните си индивидуалности, и пак да си върне трофея от Челси.Можу би и точно затова дори Фъргюсън се показа леко емоционален при последния съдийски сигнал, като се поклони на “Стретфърд Енд”, преди да напусне терена, сякаш благодареше на трибуната за нейната вяра. В крайна сметка точно вярата издърпа Юнайтед, действителният факт, че тази група футболисти отказа да бъде сплашена от своите ограничения и всъщност надхвърли всички очаквания със стигането на мача на “Уембли” на 28 май.Когато Фъргюсън говори за този отбор, възхвалява неговата работоспособност, неговия отказ да се предаде. Той знае, че е имал по-добри групи, по-одарени индивидуалности, някоя и друга неспирна сила като Рой Кийн. Онова, което отличава тази банда, е чистата проба воля.Сега Рууни предлага част от звездния си блясък, ала изпускането на едва две точки у дома за целия сезон – срещу УБА през октомври, е най-голямото свидетелство за несломимия дух на Юнайтед като най-важното от всички достойнства на тима.