L_Messi написа:Спечелените титли и успехите в Европа не са главният критерии при сравнението. Освен това, да не забравяме че ЦСКА има повече титли, благодарение на една поредица през 50-те години - един много спорен период в българския футбол.
За Гонзо. Не е правилно да правиш сравнение между него и играчи като Бербатов и Мартин, които излязоха извън БГ на по 19-20 години, а да не говорим за Божинов, който на 15 заигра в първия отбор на Лече. Гонзо бе продаден от Левски за 4.1 милиона долара, с няколко титли зад гърба си, с 2 отличия за футболист на годината и със статут на звезда, макар и в родното ни първенство. Той отиде в Рен и от него се очакваше да бъде играч, който веднага да бележи, да решава мачове и да води отбора към промоция в Европа. Докато Мартин и Бербатов отидоха като млади надежди, които тепърва да работят над таланта си. В момента те са много добри, играят във Висшата лига. Техният път е съвсем различен от този на Гонзо. Манчев - ок, макар и той да е по-млад, но той няма как да бъде определян като велик само заради головете си за средняци във Франция и Испания. По простата причина, че с тези си голове той не е дал нищо на ЦСКА, а пък феновете на Лил, Валядолид и Леванте си имат много като него. Докато Г.Иванов е дал много на Левски и затова толкова много го обичаме и величаем. И накрая един въпрос - защо сравняваш Гонзо с Бербатов, при положение че пътищата им са много различни? Сравни го с Янев, с Велизар, с Гъргоров - футболисти, които също като Гонзо играха по няколко сезона у нас. И като направиш това сравнение, надявам се ще ти стане ясно защо Гонзо е толкова голям.
Ако говорим за странни периоди при спечалване на много титли за кратко време, нека не забравяме първите шест първенства в епохата на комунизма, когато "Левски" печели четири титли - с една повече отколкото е спечелил преди 1945 г. за над 20 шампионата
И да не забравяме, че май скоро комунизма във Франция ще падне, защото Лион изглежда няма да стане за осми пореден път шампион. А в "синята" представа за света няма начин да не си подкрепян от властта, щом си станал повече от три поредни сезона първенец. Нали така?
Що се отнася до Гонзо и неуспеха му в Европа ти изтъкваш причини, които го правят неуспял на фона на цесекарите-нападатели, които сега играят във водещи отбори в най-силното първенство. Но какво от това? Поради една или друга причина не е успял. Не че съм съгласен с твоите аргументи, но това не променя нищо. Както например смъртта на Гунди не променя това, че не е постигнал значим успех в националния отбор на България. Както Стоичков, който взе бронзов медал и стана голмайстор на СП. Това, какво щял да постигне Гунди, ако не бил починал, е само в сферата на догадките за бъдещето.
Така е и с Гонзо - всичко е в сферата на догадките за миналото - какво щяло било да стане, ако нещата се били стекли по друг начин.
Нека боравим с факти - никой голям отбор на Запад не го припозна като голям нападател и не го привлече. Затова Гонзо се връща толкова пъти в "Левски". Защото следва принципа "По-добре първи на село, отколкото втори в града". (Не че щеше и да е втори, де

).
А и защото в "Левски" нямат класни нападатели след него.
Нека да е дал много на "Левски", но какво се сещате, когато искате да покажете най-големия му успех? 15-те гола срещу ЦСКА. Което по-скоро подчертава комплексите на привържениците на Вечно вторите, нежели съпричаността към постижението на нападателя.
Пак ти повтарям: хората са еднакви и винаги са склонни да си създават кумири. Публиката на "Милан" винаги аплодира най-силно Гатузо. Защо? Ами защото винаги се раздава. Има далеч по-бляскави играчи от него, но хората харесват това, че той се раздава за отбора.
Така е и в "Левски", така е и в ЦСКА.
Аз, когато ходех в агитката, непрекъснато скандирах с останалите "Гай, Гай, Гай!", защото той се раздаваше за отбора и с това печелеше сърцата ни. Сега същото прави и Тошко Янчев. Както и Владо Манчев, който за съжаление е контузен и затова е малко встрани от емоцията на стадиона.
Затова никога не казвай, че никога няма да имаме играч-символ като Гонзо. Защото ние ги имаме и понастоящем. Просто вашият е единствен сред море от некадърници и затова събира повече любов. А в много от случаите съзнателно.
Той вече знае, каква любов ще спечели, ако играе превързан, бинтован, маскиран, накуцващ и затова парадира. А шаранчетата доволни му ръкопляскат.
Замисли се: дали не е по-скоро глупаво да рискуваш евентуално разтежение със сигурно скъсване, оставайки безсмислено 15 мин. на терена? Това не е чак такова геройство - нито ще умре, нито ще остане инвалид... но със сигурност шараните ше го забоготоврят още повече.
Нерон по същия начин много е държал да бъде обожаван и боготоврен (с извинение за тафтологията)
