Честит Рожден Ден Ричи!
Ричи Блекмор се мести със семейството си от родния Уестън сюпър Меър в Хестън, Мидълсекс още на двегодишна възраст. Първата си китара малкият Ричи получава като подарък от баща си когато е на десет години и веднага започва уроци по класическа китара. През 1960 година започва работа като сесиен музикант, взимайки участия в записи и концерти на групи и изпълнители като Heinz & Wild Boys, Screaming Lord Sutch, The Outlaws и Гленда Колинс. През 1968 г. заедно с кийбордиста Джон Лорд Ричи Блекмор основава рок групата Дийп Пърпъл, идеята за която се заражда първоначално в главата на близкият приятел на двамата Крис Къртис, предложил хрумването си на двама музикални бизнесмени Тони Едуардс и Джон Колета, които остават силно впечатлени от инструменталния талант на двамата. Бизнесмените решават да подпомогнат сформирането на група, като в основата са Блекмор и Лорд. Празнотите запълват барабанистът Иън Пейс, басистът Ник Симпър и вокалистът Род Евънс. Стилът на групата в този период е повече блусарски и поп-ориентиран, наподобяващ на моменти Бийтълс, а водещ иструмент се явява кийбордът на Лорд. След три албума за две години групата решава да даде повече свобода на Блекмор в творчески и инструментален аспект, което резултира в по-твърдо звучене и преминаване от поп-блуса към хард рок. С албума "Deep Purple In Rock", вече с променен състав и Иън Гилън за вокалист, започва легендарната история на една от най-успешните и влиятелни хард рок групи в света. Рифовете и солата на Блекмор впечатляват милиони фенове, а сценичните му изяви с безкрайни импровизации и виртуозни приоми като свирене с крака, зад гръб и т. н., небрежното му разпуснато държание на сцената, както и странното му облекло стават легендарни и са последвани от редица китаристи. Следващите няколко албума са със символично значение за рока, а песента "Smoke on the Water" от албума "Machine Head" (написана след пожар в казиното, където групата е трябвало да запише албума) се превръща в емблема на Deep Purple и в техния най-голям успех в световен мащаб, най-вече благодарение на запомнящият се риф на Блекмор, определен като един от най-добрите рифове в историята на музиката.
През 1971 г. Блекмор взима участие в еднодневен проект, наречен Green Bullfrog, заедно с барабаниста на Дийп Пърпъл Иън Пейс и редица други блус и рок музиканти. Проектът е по идея на продуцентът Дерек Лорънс и представлява съвместни записи на множество песни, някои от които написани от самия Лорънс с помощта на останалите музиканти, както и много блус-кавър версии на рок песни. Компилацията е издадена следващата година от Decca Records и преиздадена през 1991 от Abbey Road Studios.
През 1975 г. Ричи Блекмор напуска Дийп Пърпъл и основава групата Рейнбоу, с вокалист Рони Джеймс Дио, която също се превръща в едно от големите имена в хард рока и се радва на огромен слушателски интерес преди да бъде разформирована от основателя си през 1984, който същата година се завръща в Пърпъл за да вземе участие в записите по албума "Perfect Strangers" - първият студиен албум на групата от девет години. Блекмор взима участие в още три студийни албума - "The House of Blue Light" (1987), "Slaves and Masters" (1990) и "The Battle Rages On" (1992) - преди да напусне окончателно групата в началото на 1994. През 1995 г. събира отново Рейнбоу в съвсем нов състав за записите на албума "Strangers in Us All", който е и последният официален албум на групата.
Запазената марка на Ричи Блекмор по време на престоя си в Дийп Пърпъл и Рейнбоу е електрическата китара Fender Stratocaster.
Понастоящем Блекмор е член на създадената от него и жена му Кендис Найт група Блекморс Найт. Стиловата ориентация няма нищо общо с предните му групи, звученето е предимно акустично и ренесансово.
[/center]
[/center]
