Левски-Удинезе 2-1,16.03.2006г.

[NIKSANA]

Да споделя спомени:
бях на стадиона в сектор Б....на полувремето бях се отчаял направо ми се плачеше...мислех си не може всичко да свърши ей така... тогава стана и онова предложение за женитба и аз едва го погледнах и си помислих... "голяма работа, то Левски пада, а те ще се женят" ..като се замисля колко глупаво би прозвучало ако ме чуе някой по трезво мислещ тогава(или аз сам можех да се чуя сега)... второто полувреме беше фантастично такова избухване при гола на Томашич беше, че сърцето ми щеше да се пръстне.. последните 25 минутия си бях на нокти и се молих да свършва мача... страхотна емоция беше..
има един прекрасен коментар на Томето след мача... пускам си го след слаб мач на Левски или преди важен мач в Европа... да ми припомни тия моменти и да се си кажа... еее пак ще сме силни!!!

[NIKSANA]

5 години от паметния пропуск на Бижутера.

Как можа да не видиш всичко хубаво в един мач, прекрасни заучени положения като по учебник, а видя само "паметния пропуск на Бижутера". Какъв човек си ти, бе? Сутрин като ставаш се погледни в огледалото (предполагам имаш), усмихни се сам на себе си, ако няма на кого. Сигурен съм, че ще ти стане по- хубаво. Ако не- имаш проблем!

и не само.. Йовов сигурно направи 5 10 добри отиграване, но тоя момент ще остане като спомен несправедливо разбира се! Аз даже тогава не се ядосвах на Йовов.. просто си мислех, че трябва да продължим напред!ОТБОРА ПРЕДИ ВСИЧКО!

[NFB_Bgfen]

За мене този мач е най-щастливия момент откакто ходя на мачове на Левски.Спомням си онзи миг в който нашите момчета излезнаха със спринт за второто полувреме 1-2 мин преди отбора на Удинезе и как целия стадион започна мощно да скандира докато чакахме и излизането на футболистите на Удинезе.Вече за емоцийте при головете и след края на мача няма какво да говоря тук достатъчно се е изписало затова.Дано ни се случи отново да изпитаме тази радост.

[THE G.A.M.E]

Исторически мач ...
Мисля - апогея на отбора на Мъри ...

[левскар07]

От Ботев съм,но помня добре този мач! Скъсах се от викане пред телевизора,само мога да си представям какво е било на стадиона.Един от най-добрите ви мачове! Много добър отбор имахте тогава.Дано и занапред имате поводи за подобна радост!

Дано и вас скоро ви сполети подобно изживяване.

[THE G.A.M.E]

А при онзи пропуск на Йовов ... сигурно съм стоял 5 минути с виснало чене и немигащ ...
Това нали беше преди почивката и ония ни водеха с 0 - 1 ...

Обаче като се осъзнах, нещо ми казваше, че няма как отпаднем , просто играехме много силно ...

[Bobby1177]

Брех, минаха 5 години от тогава. Разбира се, бях на стадиона! Това е един велик мач в историята на "Левски", вкл. и заради невероятните емоции. При пропуска на Ицо Йовов сърцето ми прещрака, замислих се дали да не тръгвам на доктор... После радостта беше неописуема, незабравима...

"Левски" - ЗАВИНАГИ!!!

[turbogena]

Незабравим мач

[would]

Незабравим мач.Отбора наистина играеше правилен футбол, който оставяше наслада на зрителите.Томашич, Бардон, Домовчийски, Йовов и сие бяха много голям отбор, воден от голям треньор.

[killer]

Да споделя спомени:
бях на стадиона в сектор Б....на полувремето бях се отчаял направо ми се плачеше...мислех си не може всичко да свърши ей така... тогава стана и онова предложение за женитба и аз едва го погледнах и си помислих... "голяма работа, то Левски пада, а те ще се женят" ..като се замисля колко глупаво би прозвучало ако ме чуе някой по трезво мислещ тогава(или аз сам можех да се чуя сега)... второто полувреме беше фантастично такова избухване при гола на Томашич беше, че сърцето ми щеше да се пръстне.. последните 25 минутия си бях на нокти и се молих да свършва мача... страхотна емоция беше..
има един прекрасен коментар на Томето след мача... пускам си го след слаб мач на Левски или преди важен мач в Европа... да ми припомни тия моменти и да се си кажа... еее пак ще сме силни!!!

Това е момент, в който всеки, който е бил на стадиона може да каже АЗ БЯХ НА ТОЗИ МАЧ!
И да си призная, не вярвах, че Левски ще загуби този мач. Когато стана 0-1 си помислих "Ей, два гола на тия как ще връщаме, като забъркат бетона след почивката, отекохме. Най-много да изравним". Но не вярвах, че ще загубим, все си повтарях - спокойно, ще влезе. Влезе ли първият, ще влезе и вторият.
Голям мач беше.