Мнениеот milka » 10 фев 2011 21:52
Друми Георгиев
„Всичко тече, всичко се променя", е казал Хераклит от Ефес преди векове. Този древногръцки философ остава в историята с острия си ум и смелостта да оспори тогавашните закони във философията, твърдейки, че всичко произлиза не от вода, въздух и земя, а от четвъртият земен елемент- огън.„Никога не можем да влезем два пъти в една и съща река" е друг негов значим цитат, който затвърждава "движението" като основна категория във философията. Куриозна и мистериозна е смъртта на Хераклит. Твърди се, че той заболял от бъбречна инфекция и се лекувал с кравешка тор. Когато една вечер се разхождал по улиците на родния си град, неговите съграждани се уплашили, помислили го за чудовище и го убили с камъни.Мъдрите сентенции на философа и трагичният му край ме накараха да се замисля за съдбата на националния ни отбор по футбол, който стремглаво се опитва да последва участта на Хераклит, без да е толкова мъдър като него.Остава месец и половина до възловия мач на родните национали срещу Швейцария. И въпреки, че шансовете ни за класиране клонят към нула, ние тайно се надяваме, че ще останем в битката за класиране. Докато имаме математически шансове. Поне така свикнахме в последните години. Разликата е, че през последните няколко квалификационни цикъла губихме теоретични шансове три-четири двубоя преди края, а сега тръгваме като обречени от самото начало.В снощния приятелски мач срещу Естония родните национали отново разочароваха с играта си. И не само с нея. Националният ни отбор играе без дух, колкото да отбие номера. Националната фланелка не се носи с гордост от футболистите. За тях тя е едно бреме. Тежи им, също така им е "широка". Естонците бяха по-добрият отбор и ние стигнахме дотам, да се радваме на равенство срещу отбор, който само преди няколко години бе считан за футболно джудже.Вече десетина години разчитаме на Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров. Първият вече се отказа от националния отбор, тъй като му писна да носи критиките, че не е „извадил" този безумно слаб отбор от огъня. Стилян обяви, че това са последните му квалификации, а Мартин дори да остане, няма да има полза от него, тъй като този чудесен ляв халф бе смазан от безбройните тежки при това контузии и никога няма да е същият за голям футбол.Оставайки без тримата, които носеха отбора на гърба си, стигнахме дотам, да даваме капитанската лента на Благо, Попето, Чавдар Янков и други лишени от лидерски качества футболисти, които нямат маята на футболисти от световна класа, каквито са Митко, Марто и Стенли. Проблемът на националния ни отбор наподобява онзи виц, в който президентът на един отбор попитал треньора какви нови футболисти желае, а треньорът отвърнал: „вратар, четирима защитници, няколко халфа и трима нападатели".Защитата на отбора ни е ахилесовата ни пета от край време, когато търсихме ляв бек под дърво и камък. Може би само в комиксите не търсихме този прословут ляв бек, а това е пост, който е може би най-елементарен във футбола. Щом не можеш да си намериш ляв бек, къде изобщо си тръгнал? Но нашият отбор винаги тръгваше със закани, с обещания и винаги се сгромолясваше. На фона на какво чакаме високи постижения?Школите не работят, те дори не са школи в истинския смисъл на думата. Нямаме бази, няма нормални равни игрища, няма финансиране във футбола. Няма и да има, защото спортът е проекция на икономиката на една държава, а нашата е спряла да работи като метреса след брака си с дебеловрат борец, видимо незавършил университет.Плеймейкър търсим вече седем години. Последният такъв беше Краси Балъков, след него няколко човека се опитаха да „плетат" пасове, но не се получава. Сменихме няколко защитни линии, нито една от тях не действа и допуска детински грешки. В халфовата линия няма вариативност, а до Бербатов в атака винСега вече тези с калните ботуши в нападение са двама. И ако в момента националният отбор все още се радва на комфорта да бъдем в трета урна на жребиите за европейски и световни първенства, няма да са далеч дните, когато ще бъдем в четвърта, дори в пета урна. Защото държави като Азербайджан, Казахстан и Грузия инвестират в пъти повече във футбола си, отколкото ние. Караме на батерии, които рано или късно ще свършат и тогава с провиснала долна устна ще се гледаме глупаво като централните защитници на националния ни отбор след всеки мач.Нямаме нито една линия от схемата на отбора, която да е силна, а искаме да мерим сили с най-големите. През последните 12 години успяхме да се класираме само на едно първенство и то благодарение на букет от фактори, които трудно ще съберем отново. Квалификациите за Евро 2004 минаха под диктовката на Краси Балъков, който беше двигателят, конструкторът на онзи отбор.Победихме Белгия в Брюксел, отупахме Хърватска в София и това се оказа последната ни победа срещу силен отбор. После Балъков се отказа и без него едва спасихме точката на родна земя срещу белгийците. А онзи отбор на Белгия беше най-слабата им гарнитура откакто гледам футбол. В мача срещу тях в София бяхме здраво подпрени от Колина, без чиято помощ щяхме да останем трети в групата.Италианският рефер обаче ни направи мечешка услуга, пускайки ни на европейски първенство, тъй като там бяхме боксовата круша на турнира. Гърците станаха европейски шампиони, а нашите „суперзвезди" се завърнаха с оправдания. След фиаското в Португалия повече не се класирахме на голям форум, едва ли ще се класираме скоро на друг. Защото във футбола случайни успехи може да има само в единични мачове. Доброто представяне се постига с много усилия, желание и качества. Нашият национален отбор в момента няма нито желание, нито качества, не полага и усилия. Наемаме чуждестранен треньор, който беше велик футболист, но не е доказан като наставник. Вратарите ни шофират Мазерати и Ауди, а защитата ни е като трабант- бавна и чуплива. Нямаме плеймейкър, а в нападение все едно гледам скиори, но не и футболисти.И така, като на шега отмина времето в което се гордеехме с националния си отбор. Вярно, че и Римската империя се е разпаднала, но ние бяхме свикнали с лукса да бъдем победители. След силното световно първенство в Щатите и доброто ни представяне на европейското в Англия, последваха резултати, които ни свалиха от розовите облаци, в които плувахме блажено. 1-6 от Испания, 0-3 от Полша, 0-6 от Чехия, 0-5 от Швеция, два пъти с по 0-3 от шведите, бездушно и мизерно 1-3 срещу Хърватска, безумно слаби мачове срещу Малта, Албания и Грузия, 1-6 от Сърбия.. Чашата на търпението преля.На националния ни стадион, носещ името на велик българин, дал живота си, за да имаме свободата да избираме, ставаме свидетели на гавра с герба, химна и историята на родината ни. От героизма на патриоти като Васил Левски не е останало дори спомен, камо ли капка борбеност и българщина. В наши дни властват завистта, алчността и безразличието. Безразличието към онези хиляди, които ти създават атмосферата, докато носиш националната фланелка, онези хиляди, които косвено ти плащат заплатата.[b][И когато видим името на родината ни в пета урна, ще гледаме тъжно от екрана, а някои пак ще карат Мазерати, ще кръшкат на жените си с чалга-парцали и ще пляскат по задника дрогирана кючекчийка с целогодишен тен, докато ние гледаме тъжно портрета на Левски, опитваме се да разгадаем мъдростите на Хераклит и се чудим, защо другия път не влезем с камъни на стадиона. Без това тези, които са на терена, сами са се намазали с тор.../b]
[/center]
От нашия отбор в момента единствено Дани Пеев бих предложил, Ники Божов също е много добър, но предвид възрастта му едва ли ще бъде повикан някога 
Човештинка, дето се вика...