Във футбола очевидно, когато станеш на 30, си старец. Тъй че на 32 години Франк Лампард предполага, че в ера, в която младостта се цени повече от всичко останало, би трябвало вече да мисли за намаляване на амбициите си и подготовка за живота след професионалната кариера на футболист.Навред из цяла Европа като че ли най-познатите имена в този спорт са преминали пика си: Джон Тери и Лампард се озовават на операционната маса по-често от преди, Чави страда с ахилеса си, контузия спря Кака да започне сезона, Милито постоянно е спохождан от мускулни травми, а Раул намира труден живота в Германия и вероятно плаща цената за започването на пътя си в елита на твърде крехка възраст.Дали всички тези проблеми са просто съвпадение, или са махмурлук след световното първенство, или пък са доказателство, че всички ветерани на 30 и отгоре трябва да мислят да окачат обувките на пирона? "Мисля, че в течение на кариерата си всъщност влагаш пари в банката, ако така мога да се изразя за човешкото тяло. И колкото повече се грижиш за себе си от първия ден, в който заиграеш - и на терена, и извън него, - с почивка, добро хранене, мисъл за диета, толкова по-добре", смята Лампард.
"Всички тези неща се акумулират и мисля, че на 22 години усещаш, че много повече неща могат да ти се разминат. Когато обаче стигнеш до 30-те, жънеш ползите от добре водения живот през целия този период от време. Ето защо тези дни виждате все повече футболисти, наслаждаващи се на най-добрите си години в началото и до средата на 30-те. Те не само имат опита от играното толкова време, но и са се наглеждали много добре. Това е нещо, което вероятно не се случваше 15-20 години по-рано. Днес обаче според мен нещата са променени."Когато тялото не може вече да бяга така бързо или да скача така високо като преди, мозъкът може да предложи цели три огромни начина за поддържане на по-възрастните футболисти на най-високо ниво: мотивация, интелигентност и на последно, но не и по значение място - наслада."Поради начина, по който усещам тялото си, със сигурност се наслаждавам на своята игра колкото и преди. Надявам се да мога да остана на върха поне до края на 30-те си години и да последвам примерите на хора като Раян Гигс и Паоло Малдини. Изпитвам удоволствие да тренирам всеки ден - има много футболисти, при които не е така, ала аз винаги съм обичал тази страна на футбола. Ще спра единствено в момента, в който почувствам, че не мога вече да го правя."
Да се "излъже" едно съзнание, което е изживяло цяло десетилетие на стрес, успех и, до определена степен, провал на международно ниво е другата част от проблема. "Всеки топиграч трябва да намери своите начини да се мотивира след дълъг период на върха, но ние сме добри в това - аз например винаги опитвам да вкарам повече голове от миналата година. Над всичко останало обаче се водя от страха от провал: страх да не отстъпя едно ниво назад в сравнение с предния сезон. Мразя това някой да казва, че съм изглеждал уморен или съм свалил нивото си. Винаги опитвам да усетя в себе си, че мога да направя онази стъпка напред и вероятно това най-много ме мотивира, а не някоя специфична цел."А, да. Футболистите също са хора, които като нас, останалите, могат да бъдат парализирани или мотивирани от страха от провал. В случая на Лампард, той признава, че изпитва желание да удовлетворява всекиго по всяко време."Да, това е нещо, което практикувам, но мисля, че може да е както отлична мотивация, така и слабост. Добро е в смисъла, че искаш да удовлетвориш всички около себе си, да разкъсаш от себе си навсякъде и да направиш хората щастливи. Когато обаче почувстваш, че не го правиш, можеш да бъдеш прекомерно суров към себе си. Това е нещо, което се научаваш да контролираш с опита - не те спира да искаш да удовлетвориш всички останали, но се научаваш да приемаш, че понякога не можеш. Трябва в определени моменти да си безмилостен и да си мислиш "Мога да сторя само това, което мога", независимо дали става въпрос за работата ти, за футбола, за всяка житейска ниша. Научаваш се да се контролираш, докато когато си млад, се тревожиш за мнението на всички останали."С остаряването на тялото, интелигентността може да заеме мястото на физическата сила и енергичността. Лампард признава, че бяга по-малко от преди, но не защото не може, а защото знае, че няма нужда от това."Ще ми се да мисля, че тичам по-интелигентно днес. Има две неща: на първо място опитът ти казва, че няма нужда да тичаш заради самото тичане, а след това не ти се ще да тичаш без смисъл в три мача на седмица. Научаваш се да бъдеш също толкова ефективен и без толкова натоварване на краката. Със сигурност бягам по-ефективно днес, отколкото го правех на 22-23 години. Освен това имах и късмет с контузиите, а стилът ми сигурно е помогнал да избягвам травми от единоборства. Аз съм футболист, който предпочита да чете играта, вместо да се хвърля безотговорно наляво-надясно, да мисли тактически и да пресича топката, вместо да се налага да се мята за шпагати в последния момент, макар че и това се налага понякога. Малдини нямаше нужда да влиза на шпагат често - всичко е въпрос на заемане на позиция."
Раян Гигс се възползва от отказването от международния футбол, ала това не е вариант пред английския национал Лампард. "За мен лично отиването на лагер с националния отбор е освежаваща почивка. Не ме разбирайте погрешно - разбира се, че е чест да играеш за страната си, но промяната е и нещо добро. Тренировките се различават леко, обикновено са малко по-слаби като интензитет, а дори и да се откажеш от международния футбол и да останеш в своя клуб, в края на краищата пак ще се окаже, че трябва да тренираш здраво, само и само да се задържиш във форма, докато всички останали са с националните си отбори.Малдини игра за Италия дълги, дълги години и си остана конкурентоспособен и на клубно, и на международно равнище. Предполагам, че идва времето около средата и края на 30-ака, когато въпросът е дали страната ти още се нуждае от теб. А ако способността ти да играеш 60-70 мача на сезон се измени, това също е нещо, което трябва да вземеш под внимание с идването на този момент. Трябва и да имаш късмета да работиш с мениджър, който може да ти помогне в това. Зная например, че Малдини при Анчелоти не е тренирал всеки ден с отбора, играл е може би два от три мача и е имал допълнителни почивни дни. Така че трябва да имаш късмета да работиш с точните хора, които уважават това."Чави вече го каза, също и Паоло Малдини, а дори и Раул: време е да се мисли различно за възрастта. "В Англия имат много закостенели разбирания, а пресата смята, че в мига, в който навършиш 30, минаваш в клуба на ветераните. Тази идея е голяма отживелица. Работата относно фитнеса и въобще е много различна от времето на моя баща. Зная как са тренирали те и виждам как днес татко страда от проблеми със ставите. Мисля, че веднъж щом пресата започне да вижда все повече и повече успешни футболисти на над 30 години, може да започне да променя своето виждане."Разчитането на играта на терена с напредването на възрастта може да е признак за бъдеща насока в пътя на Лампард. "Вглеждам се в човек като Анчелоти, който е съсредоточен върху своята работа, но също така харесва други неща в живота: храната, пътуванията. Определено бих желал да изкарам курсове и да стана мениджър или треньор на, дано, високо ниво. Когато остарееш, започваш да анализираш играта много повече и да си мислиш какво би направил ти, ако беше треньорът. Моуриньо истински ми отвори очите, никога не бях виждал мениджър, който иска да създаде усещане за отборен дух като него. Това за него бе също толкова важно колкото ритането на топката. Бих искал да извървя тези стъпки, да наставлявам елита, да тренирам хора на същото ниво, на което съм играл."
Едно предсказание за бъдещето на Лампард: ще остане в Челси до края на своята кариера и после ще стане мениджър, премествайки се в чужбина, за да опита от различна култура - желание, останало несбъднато в пътя му като футболист. Това е гледка към бъдещето, която халфът приема като своя без миг колебание.
"Би било чудесно, ако се сбъдне, би било чудесно. Не бих могъл да си помисля за нещо по-добро! Ако сега не получавам възможността да играя в чужбина и да стане по този начин, тогава да го сторя като мениджър би било великолепно. Изпитвам огромна възхита към всеки, който го прави: например двама английски мениджъри, отишли в Испания и били успешни там - а това е най-голямото постижение в тази професия."
guillembalague.com.
