Първата патаклама с локомотивските майни беше на "предмостието" до Океански риболов. Хвърчаха камъни и колове от знамена ( рисувани чаршафи). Една групичка от бургаските фенове тръгнаха/хме към гарата. ( голЕм герой се писах и аз и си ме млатеха, щот бях "бързак"). Друго меле се заформило под моста и ЖП общежитията. Не бях свидетел там. Помня, че от двете страни на бул. Вазов летяха камъни, а ние "бързахме" да ги причакаме на гарата. Имаше и милиция. (по-късно бяха писали, че бургаската милиция помагала в побоя и още глупости от сорта )Милиционерите бяха добродушни чичковци с големи кореми. На гарата един такъв ни вика: "Ей диванета, кво ревете, като изтървани"( аз вече бях изял два-три тупаника в мусурата)"Кат сте мърди, де сте хукнали да се биете, кво аз ли трябва да ги шамаря"? Послеееее обачееее- дойдоха и нашите тупалки и стана мътна и кървава. Кой кого и защо - на никой не му беше ясно, а аз за моите 14 години разбрах, че когато две магарета си мерят ония работи аз нямам място там, но младост и желание да изпъкна ми замъгляваха главата
. Пловдивчани пък ми я надуха и ...как може да забравиш такъв мач. По това време в Бургас си имаше групички от квартални биячи. Бойчета се уреждаха в подземния(строящ се тогава) паркинг. Шамана беше от нашия квартал, той се вясваше и на мачове, беше и в мелето...Та те така дйстваха "динозаврите" едно време. Нямаше Нет, спортни канали, Инфото беше вестник Старт и последната страница на Работническо дело, който беше най-интересния вестник в понеделник заради резултатите от А РФГ. Програма хоризонт пък със "Спорт и музика" беше връх на сладоледа. Включванията от стадионите се осъществяваше с помоща на Волги, двупотопна техника и микрофон ( като плажен чадър) на пистата...а, колко било лесно - взимаш GSM и си лафиш с аудиторията...
Имаше само ограничения и свобода за разюздани страсти, ама пък беше весело на мач. Що се касае за автобусите За мача - тръгваха час и половина преди срещата, пълнеха се фул и директно ни изсипваха на стадиона. Ай сега да видим тия новите рейсове могат ли качат такъв народ. Старите Икаруси, пушеха, скимтяха, накланяха се до земята и противно на всички физични закони ни караха на мач. Хармониките им се издуваха, като детски балони, а размазаните физиономии по автобусните стъкла на запаленянковци отиващи на мач бяха естествен фон на футболния следобед. Когато вратите на автобсите се отваряха на крайната спирка( на стадиона) - две -три минути човек не слизаше от тях
, но това докато се понаместят пластовете и, когато това станеше факт всички буквално излитаха, като коркови тапи, а от там вече естественото им място за убиване на инерцията беше предвидливо изградената стена на стадиона откъм улица Чаталджа. Получаваше се ефекта: пльок - буууф ( ако ме разбирате правилно
)
