Как Васил Златарски основава Българската държава през 7 век
Златарски е заложил един мит в основите на българската история (т.е. в основите на неговия, учебникарския й вариант). Той ни изпързаля за десетилетия и нито ние, нито английските историци не се усетихме...до време, защото всеки мит си има край. Той е имал особено чувство за хумор и наистина е доказал, че е велик комбинатор и може да пробута една невероятна шега на цял народ. Изпълнението е не-по малко находчиво от замисъла, но не е било просто. Златарски е трябвало да намери подходящи текстове от историческите извори за българите, който да напасне към своята легенда, така че всички да са убедени, че тя е достоверна. И той ги е намерил.
Ето как е основал Българската държава през 7 век, след като Аспарух се бил появил от някъде си (според Златарски). Намерил е два текста - у двама византийски хронисти - Никифор и Теофан, които описват една победа на българите над византийците по време, което се предполага, че трябва да съвпада с управлението на Аспарух. Текстовете не се отнасят за пристигане на някакъв народ, нито в тях се споменава нещо за Аспарух, но всички екстри няма как да има. При това Златарски е напаснал изворите с минимални фалшификации, така че останалите му колеги историци все пак да не се усетят, че текстовете са леко попроменени, а и да им направи нещо впечатление, то да мине за въпрос на превод. Златарски явно е знаел нивото на грамотност на колегите си в България и извън нея, за да рискува с някои ключови корекции на двата текста. Той е избрал битка, за която едното описание (на Теофан) е истерично хулително и обидно за българите. Всъщност върху него е построил цялата история, защото само Теофан си позволява в този истеричен текст да обвини българите, че са "новопоявил се" народ, като че ли преди това ги е нямало по тези земи. Друг въпрос, че и самият Теофан в неистеричните си текстове не смята така, но тях Златарски разбира се не разглежда. Всъщност случаят е, че в тази битка византийците нападат България, а тя ги отблъсква и понеже губят, те плащат репарации - данък.
С комбинацията си Златарски е постигнал блестящо и точно определени ключови политически цели. С един удар той е подкрепил две тези. Тезата, че сме пришълци и завоеватели на византийска земя, която директно отваря вратите за всякакви претенции на съседите ни към България и изиграва роля за разкъсването на земите ни. Вторият е, че забърква славяните и подкрепя легендата, че България произлязла от съюз на пришълци и славяни. Тази легенда залага идеята, че българите не сме еднороден народ, а някаква случайна смесица от племена. Всъщност Златарски избира битка, в която българи и т.нар. "славянски племена" са водели общи бойни действия. От съюз за една определена война, Златарски изковава съюз за вечни времена. Въпрос на контекст. Очевидно дейността на Златарски е част от определена кампания срещу българите...
Първият, който се е усетил, е д-р Ганчо Ценов, макар че и той не е стигнал до английската легенда.
Аспарух се превръща в тюрк под магическата пръчка на "бащата на Българската история" Златарски. Творчеството на Златарски се харесва на турските историци, които решават, че "преселението" на Аспарух е първото стъпване на турци на Балканите. Разваленият телефон продължава да работи в учебниците по история, съчинени от днешните представители на златарската школа. Дали Аспарух би се познал, никой не пита.
