Много е интересно! Забелязвам, че злобата почна да отшумява и ставаме по-единни.
Те така според мен...
Италия не показва истинкото си лице. Имат ресурс да са първи без кой знае какви напъни. Играта им в Кипър не беше на тяхното ниво изобщо. Друг е въпросът, че и кипърците не са онова отборче, на което се радвахме като ни се падне и още на жребия бяхме сложили в сметките 6 точки за нас.
Ейре водят в момента с много, но след лесни мачове. Тяхната програма в началото е лека. Чак сега изиграха един от 4-те си мача срещу основен конкурент. Въпреки хубавите играчи, повечето от които във Висшата лига, не са страшилище, на което трябва да приличат с тези състезатели.
Не знам защо се отписва Черна гора и съжаляваме за изпусната победа. Мачът тук ще бъде много тежък. Онзи им бе първият официален като бяха доста пренавити и това ни спаси, а ние нямахме шанс да ни се падне истински аутсайдер като Люксембург. Такова нещо се случва много, много рядко - нова федерация и от всички да ни се падне на нас. Доста симпатични ми станаха - играят без напрежение, нямат кой знае какви цели като за първи цикъл и имат добро самочувствие. Всичко това си пролича в гостуването им срещу Италия, където бяха подценени де. Но пък играха много добре и си ги измъчиха. Сега италианците настъпиха педала и ги отнесоха, но ако първият мач между тях беше в Подгорица, изобщо нямаше да се очудя на Х.
Мачът в събота ми вдъхна доза оптимизъм и всичко това е благодарение на Стоилов (моля без простотии, не е продиктувано от клубна принадлежност). Крайната сметка се прави като се прецени в какво състояние бяхме, с колко резерви, психика, сравнение с предишни мачове, важността на самия двубой и накрая се гледа резултата - надиграване на съперник считан за фаворит дори и от нас, което е нормално. Не победихме защото има пропуски, естествено това не е мачът на годината, но пък дава оптимизъм. Хареса ми разбитата еднотипна тактика на националния отбор, водена от доста хора до сега. Най-много се отличава позиционирането на Бербатов в мача с Швейцария като мисля, че така ще се разчита по този начин на него и за напред. Зад Божинов напримерно ще бъде идеално, Мартин по крилото и ще стане доста различно и смислено.
Всички други ги беше страх да разбият това тактическо клише - Бербатов най-отпред и точка. А той така не може да играе, вижда се много добре в Англия. Таят се надежди и за Тунчев... Стоянов и Томашич сякаш са дали вече най-доброто от себе си и сега вървят надолу. Приятно ме изненада Тинката, пасът към Стилян беше страхотен - матира цялата им защита. Те бяха неподвижни докато Стенли направи един манш;) Очаквах при Тинката точно там да е най-голямата дупка. Не че беше на най-високото ниво, но реално беше възможно да се представи по-зле с оглед на игровата му практика в послените 4-5 месеца - никаква.
В крайна сметка не бяхме кой знае каква силна, но отборът за първи път игра... като отбор, сплав от футболисти решени да променят първоначалното мнение, че са по-слаби от противника. В такива моменти, всякакви отбори от всякакъв вид спорт предизвикват симпатии. Естествено това не може да ни задоволи, но поне е едно добро начало. Предстои да видим дали отборът ще продължи да се развива градивно или отново ще бъдем разочаровани.
Така ми се сториха тещата на мен.
НАДЯВАМ СЕ ОЩЕ 43 000 БЪЛГАРИ ДА ПОСЛЕДВАТ МОЯ ПРИМЕР
