Ако мислите, че българският футбол е скучен и сив - ето ви свеж полъх. Историята на един човек, който играе футбол с желанието на 10-годишно хлапе, а и не го движи мисълта за премии и заплати. Един от водещите голмайстори на "А" група, когото футболът ни откри едва на 33.
Това е сюжет за холивудски филм. След дълги години из школата на Левски, Николай Божов зарязва футбола. Причината са 10 000 лева, които треньор му поискал, за да почне да тренира със старшата възраст...
Сам обаче добавя, че е имал проблеми и с травми, не иска да използва случката с подкупа за извинение. Не твърди и че е бил по-талантлив от другите. Не се е получило и това е.
И дългучът почва бизнес. Играе с приятели на турнирчета, защото обича футбола безумно. Не спира да рита.
През 2005 г. приятели го канят да помогне на третодивизионния тогава Вихър (Горубляне) да влезе в професионалния футбол. Божов не е играл и на такова ниво дотогава, но това не му пречи да наниже 38 гола в 57 мача. На 28 години става звезда... във "В" група.
Взима го Академик, където е голмайстор номер едно, съчетавайки тренировките и мачовете с бизнеса. Има магазин за крепителни елементи и строителни материали, иначе казано - железария.
Сам си е началник, а майка му е счетоводителка на фирмата. Приема поръчките, среща се с клиенти, сключва сделки.
И между другото бележи голове редовно с убийствената си левачка. На почивката в една контрола с ЦСКА при резултат 2:2 поискал смяна и казал в съблекалнята. "Имат късмет, трябва да водя детето на ски. Ако играех и второто"...
Такъв тип е Божов - весел и открит, говори това, което мисли. Правите разликата със средностатистическия футболист у нас, нали?
През лятото на 2010 г. с два гола в баража срещу Несебър класира Академик в "А" група. Вкара първия с невероятно изпълнение на пряк свободен удар от над 35 метра. Такива попадения в България се виждат веднъж в годината. След мача в типично откровено и нефутболно (по родните параметри) интервю обяви, че не знае дали ангажиментите с бизнеса ще му позволят да тренира и играе в елита за отбора. Щял да пита счетоводителя, тоест майка си!
10 минути след този мач съдбата му бе решена. Венци Стефанов гледал срещата с приятели и сам решил - този го взимам, ако ще да е на 50 години. Без да пита треньора.
Божов се съгласи да се пробва на 33 години в "А" група. И какъв сезон прави само!
Заби 11 гола (9 за първенство, 2 за купата), вкара страхотно попадение на родния Левски. Феновете на Славия го обожават, свързват с него силната есен, в която отборът им удари ЦСКА и не падна от Левски - отдавна позабравен сценарий за "белите". Съотборниците му викат Професора - прякор, измислен пак от духовития президент Стефанов.
Играел с акъл, така казвал босът след всеки мач. И го сочи за пример на всички в отбора. На терена е като дете - тича, раздава се, ядосва се на всеки грешен пас. С ентусиазъм на 18-годишен, но и със зрялата глава на ветеран.
Обяснението наскоро даде треньорът му Емил Велев: Божов е изпуснал близо десет години професионален футбол, той е опериран от болестите на обикновените родни играчи.
Няма зад гърба си взаимоотношения "дай ми, на ти", нечисти игри, а и физически се е запазил, защото не са го наритали през това десетилетие, в което е играел само за кеф.
Той сега пак така играе! Гледайте един мач на Славия - човекът прави нещата с лекота и не му пука срещу кого е на терена.
"Аз като носех кашоните и правех дискови хернии и какво ли не, не се отказах, та сега ли?", сам се шегува и разсмива отбора.
Той е душата на "белите", а шефовете и треньорите го приемат като равен.
Нали все пак е професор.
http://www.sportcafe.bg/id_1823726615_G ... lezariyata
Много готина статия. Реших че трябва да се запознаете с Божов по-отблизо след като блести в Славия цялата есен, а никой не говори за него
Другото което ме радва, че е само Професор а не Дървен философ 
[/center]