[/center]Тая прохладна декемврийска вечер чорбаджи Гуардиола гологлав и по костюм игрaеше с тима си на Camp Nou.
Футболното игрище беше наредено както винаги. Край вратите обрамчвани от коварните греди, над зелената прясно полята трева, под ясното черно нощно небе и възгласите на многолюдната публика и зорките погледи на съдиите.
Те, футболистите, бяха многобройни.
До бай Гуардиола седяха Тито Виланова и Карлес Бускетс. А около тях многобройната челяд от футболни играчи - де титуляри, де звезди, де резерви, де масчеранота, въоражени с бутонки и футболна топка те скриваха шапката на противниците и размазваха със своите коварни пасове. Футболистите напълно оправдаваха английската фраза dream team.
Тренера фърляше от минута на минута добродушни погледи и правеше многозначителни знаци, понякога се провикваше:
- Играйте, играйте а така! Да сме винаги начело!
.......................................................................................................................................................
Гуардиола човек многообразован от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре футболната философия. Той знаеше как да подреди своите играчи, как да ги могивира и как да ги подкрепя.
.......................................................................................................................................................
В съблекалнята по верме на полувремето той обичаше да напътства своите играчи:
- Валдес, и ти пази бе момче! С тез големи ръкавици се така фаштай таз топка!
- Карлес и ти бе, дифендъре, с тая косица се така се така! Напред капитане наш!
- Пике, по-полека бе, заслепяваш хората с тая твоя красота! И внимавай с тези големи обуща!
- Алвеш, по-полека с хитовете в съблекалнята и с жълтите картони по поляната!
- Абидал, и ти, черна перло, по-добре си връзвай обущата, дан фарчат така!
- Иниеста, ти фаворите за Златната топка, се така давай! Следващия гол на бебето посвети!
- Шави, и ти, двигателю на Барса, по-полека със сухожилията, не се преуморявай!
- Бускетс, монче хапвай повече бе, обвиняват ме че не ядеш!
- Вия, о ти, Вия, давай давай, вкарвай се така! Да натрием носа на Мадрид!
- Педро, кой си ти бе? О, ти си страхотен играч! Един от най-добрите нападатели! Тоз дет вкара гол на Мадрид!
- Давай Меси, ха така още десетина можеш да вкараш!
Така викаше Бай Пеп на своите играчи, хвалеше ги, викаше им понякога, но винаги им казваше да не си вирят носовете дори и ако са били Мадрид с 5 на 0 или Алмерия с 8 на 0.
Това е едно семейстово. Това е един тим. Това са едни приятели. Усмивки, забава и много хъс.
Mes que un club!!!!!!!!!!!
[/center]
