„Пишейки настоящото съм твърдо убеден, че бъдещото поколение спортисти и спортни деятели ще наберат сили и кураж, за да възстановят историческата истина.”
Борис Белков, „70 години Спортклуб Пловдив”, 1996г.
Светлите дни на идващото Рождество носят своя дар, своето Коледно чудо спрямо един от клубовете-институции на българския футбол: Локомотив Пловдив. В тези дни на равносметка и оживление предстои да бъде осветлен автентичният ранен летопис на клуба – засияващ в заслужения си блясък.
Скоро е сбъдването на това – чакано с десетилетия! – тържество. Преварвайки го обаче, току пред последните му крачки ще вдигнем пиедестал – съграден от гранита на безспорните факти, чрез които правдата да се възвести. Онези безспорни, пламтящи истини за ранната същност и летопис на Пловдивския любимец, ревностно съхранени през тъмата на отминали времена.
* * *
Безспорно е, че на 5 октомври 1949г. били обединени пловдивските клубове Спортклуб (тогава - „Славия”) и Железничарския спортен клуб, ЖСК (тогава - „Локомотив”).
Безспорно е, че, макар сменените имена, това били именно тези два клуба, Спортклуб и ЖСК. Така свидетелстват съвременниците, такава е идентификацията, правена от тогавашната преса.
Безспорно е абсолютното превъзходство, което Спортклуб имал над ЖСК. По официални данни, Спортклуб бил най-многобройната спортна организация в България, а ЖСК – най-малобройната в Пловдив. Спортклуб се състезавал в елитната дивизия, ЖСК – в трета.
ЖСК имал 3 домакински мача на държавно ниво. Играчите на Спортклуб в предходните 10г. изиграли 84 мача из цяла България - никой друг пловдивски клуб дори не се доближавал до този актив!
Безспорно е, че при обединението Спортклуб с лекота приобщил ЖСК – защото запазил своя отбор. Спортклуб запазил и цветовете (бяло-черно-червено), а небесносиньото на ЖСК изчезнало завинаги.
Безспорно е, че при обединенията на клубове, наложени от реорганизация`49г., критерий за запазена клубна идентичност е запазване на представителния отбор. Този критерий ползват тогавашните привърженици и тогавашната преса – а впоследствие е приет и от футболната историография. Този критерий за клубна идентичност тя прилага към обединенията на клубове през 1949г.
(Напр. Левски Сф, макар обединен с 3 клуба и преименуван на „Динамо”, запазва идентичността си, защото запазва своя отбор. Същото е при Славия Сф, станала „Строител” и т.н.)
Безспорно е, че футболната историография прилага този критерий за идентичност към всички клубове, с едно-единствено изключение: Спортклуб Пловдив. Може да се спори за причината на този двоен стандарт – но той е безспорен факт.
Безспорно е последвалото „преобръщане” на фактите: както десетилетия щяло да бъде налагано, на 5 октомври 1949г. най-малката спортна организация в Пловдив била асимилирала най-голямата в България! (Все едно да се каже, че село Надежда, при включването за квартал на София, я асимилирало...!)
Тази абсурдна пропаганда ставала в ущърб на идентификацията, която спортклубци продължили да изявяват и през началото на 50-те години: те ясно показвали, че техният клуб, Спортклуб, продължава да живее, приемайки името Локомотив Пд.
Безспорно е, че тогавашната идентификация на привържениците бива днес препотвърдена. Заснети са интервюта, които скоро ще бъдат публикувани. Интервюта с хора, институционално свързани с Локомотив Пд – хора, ръководили клуба от 50-те, та до 80-те години на ХХ век. Известни личности на спортен Пловдив. Техните спомени и идентификация са категорични: от 1951г. Спортклуб заживява с името Локомотив Пд.
Безспорно е, че пресата от началото на 50-те години прави същата идентификация. Макар косвено и плахо, с полуглас – но тогавашната преса отсъжда, че Локомотив Пд е много повече Спортклуб, отколкото ЖСК.
Безспорно е, че заради наложеното „преобръщане” на фактите обаче, то след 1951г. клубът с име Локомотив Пд щял да бъде официално представян не за самия Спортклуб, а само като негов „приемник”. (Все едно Динамо Сф да е само „приемник” на Левски Сф!).
Да, наложената биография на Локомотив Пд го обявила за ЖСК, който асимилирал Спортклуб – ставайки негов „продължител”…!
Този мрак обвил клубните корени – и с него били обречени израснат поколения локомотивци…
Безспорно е, че връзката Спортклуб („Славия”)-Локомотив Пд, макар по неизбежност „преобърната”, е винаги потвърждавана. От всички имена на българската футболна история и статистика, през цялото време досега, в десетки публикации. Това са: Д. Попдимитров, Д. Пищийски (основателите на българската футболна статистика), Кл. Симеонов, Д. Димитров (първия българин, поканен за член на Международната федерация по футболна история и статистика), С. Милчев, Н. Райков, Р. Минков, Р. Пайташев, Г. Манов.
Връзката Спортклуб-Локомотив Пд, макар „преобърната”, фигурира в издания на екипи от статистици, както и в енциклопедични справочници (вкл. „Енциклопедия България”).
Посочвана на десетки места и от всички авторитети на футболната ни история, връзката Спортклуб-Локомотив Пд има най-официалната легитимация от единствения източник с право да го стори – БФС. Тази връзка, ако и по преобърнат начин, но неизменно присъства във визитките на Локомотив Пд, които БФС публикува от края на 60-те години.
Безспорно е, че през годините до 1989г. слабо препоръчително било да се говори за Спортклуб. Безспорно е постепенното заличаване, ерозиране на спомена за него. Публично името „Спортклуб” трябвало да се споменава мимоходом и с половин уста. Като някаква срамна, ненужна тайна!
Безспорен е апотеозът на тази налагана забрава. През 1986г., в издадена по случай „50-годишнината” книжка, се говори единствено за ЖСК – без дори споменаване на Спортклуб. Няма даже намек за обединението на 5 октомври 1949г., камо ли за някаква (поне!) приемственост Спортклуб-Локомотив Пд.
Цензурата била безмилостна: не, не можело Спортклуб да има общо с Локомотив Пд! Нито приемственост, недай Боже да става дума за един и същ клуб – роден като Спортклуб, а от 1951г. с името Локомотив продължил да сбира обичта на Пловдив!
И най-сетне: безспорно е – за чест на черно-бялата общност, ала през годините не стихнали усилията да се отстои историческата правда. Измежду най-впечатляващите и дръзки проявления било гражданското брожение, което привържениците организирали – и то във време като 1960г.!... Крахът на бившия режим умножил начинанията: сред най-красноречивите е цикъл статии, публикувани от легендарните Иван Лазаров и Петър Събев, играли за клуба до 1954г. Озаглавяването на цикъла казва всичко: „Фалшифицираната история на Локомотив Пд”.
Накрая, безспорно е, че денят на правдата дойде. На 19 декември 2010г. Пловдивския любимец (както пресата именувала клуба ни от 30-те години до края на 60-те) - на този ден Локомотив Пд най-сетне ще дочака своя изконен летопис да отхвърли бремето на десетилетно налагана забрава.
Да, дойде денят, в който гордо ще засияят славните, доблестни и храбри дела на предците ни!
Ангел Ангелов, „Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив”.
Това в кръга на шегата. Всичко ви знаят като Локото от Пловдив 
