И аз искам да се даде време на Моуриньо. Смятам,че в Реал най-големият недостатък е липсата на време. Да не говорим,че никой човек не може да работи на място,където без значение от постигнатите резултати,може да си тръгне накрая на сезона,само защото сеньор Перес така е решил. Как може да се работи спокойно в такава среда

Относно юношите в тима, казвал съм го доста пъти, според мен има доста талантливи момчета там и трябва да им се даде шанс(доста тривиално звучи,но това е абсолютната истина). И за това ще дам две прости доказателства. Първото е,че някои от бившите юноши на тима,днес са основни играчи в настоящите си клубове-Мата, Негредо и т.н. Второто доказателство,което искам да дам е,че същите тези юноши,редовно стават шампиони в техните си възрастови групи. Миналата година, от пет възрастови групи, Реал Мадрид беше шампион в четири. Значи там се работи качествено,излиза добър продукт,който обаче отива накрая в Хетафе, Алмерия,Малага и с малко повечко късмет-Валенсия и Севиля.Относно Барселона и тяхната футболна философия, Гуардиола каза двете ключови имена: Карлос Рексач и Кройф. Именно при тях започна,засаждането на дървото, от което каталунците в последните години берат толкова плодове.Първите резултати за мен се появиха през 2005,когато след 6г. пауза Барселона стана шампион в Испания и тогава започна да се говори официално за отбор съставен главно от юноши. Виждам,че говорите за "холандския период" в Барселона,ами хвърлете един поглед и на Дрийм Тийма на Кройф. Там от основното ядро играчи-Куман,Стоичков, Ромариo,Лаудруп, и т.н. ,никой не беше каталунец и юноша, но именно покрай тях израстваха и се учеха младите каталунски таланти. Един от тях беше Гуардиола. И последното нещо,което искам да спомена е,че по отношение на трансферната политика, в Реал трябва да научат един много важен урок от каталунците. Не може за няколко слаби мача, на определен футболист да го отписваш и веднага да се започва с продажбата му . Нужно е време,спокойствие и достатъчно възможности за изява. И веднага ще дам, най-простия пример,за който се сещам- Андрес Иниеста. Имам един приятел, голям фен на Барселона и често му припомням една случка. Значи,не знам дали някой си спомня,но в първите си мачове за каталунците, Иниеста играеше доста плахо и неориентирано. И тогава този мой приятел,се шегуваше(или по-скоро си беше супер сериозен),как може такова дърво да играе в клуб като Барселона и каталунците да го махали веднага,защото едва ли не пречел на останалите. Днес, същото това "дърво" е основен фаворит за Златната топка, вкара най-важния гол в историята на испанския футбол и е ключов играч за състава на Барселона. И един от най-любимите футболисти на същия този мой приятел
