Мнениеот nik_bg1 » 21 ное 2010 20:27
Преди време, всяко излизане на Ботев Пловдив на терена на Колежа започваше с тази песен и щом зазвучеше по високоговорителите, публиката започваше да приглася. Беше един вид неофициален химн.
Преди известно време, говорихме с един приятел, че "Blue canary" е изключително неподходящ за химн, дори неофициален, защото всъщност означава "Тъжно канарче". Другият превод на английското "blue" е още по-лош - синьо канарче – УЖАС! Все пак в текста (или по-скоро текстовете на песента) става дума за тъга и мъка, а канарчето е използвано като нейн символ.
Нормално песента се възприема като италианска, но не. Песента е … американска. Авторът на музиката се казва Винс Фиорино и е изпълнена за пръв път от The Vince Fiorino Trio. Първият запис е издаден през февруари 1953. Музиката звучи, доста италиански, а и като се има предвид фамилията на автора, дълго време се е предполагало, че оригиналът е точно италиански. Но не би. Оригиналният текст е на английски и също е на въпросният Винс Фиорино.
Песента е американска, оригиналът е на английски, но италианските варианти и особено един от тях са по-известни, особено от тази страна на "Желязната завеса". Всъщност песента винаги е била много по-известна тук, отколкото на запад. В Щатите, тоест в родината си, е забравена едва ли не минути след издаването й.
До сега песента има над десет аранжимента, но няколко са определено интересни.
The Vince Fiorino Trio (английски) – оригиналното изпълнение /1953/
Мариса Фиордалисо и Карло Бути(италиански) – най-вероятно е саундтрак, но не съм 100% сигурен. За Мариса Фиордалисо информация трудно се намира, но Карло Бути е определян навремето като италианския Синатра.
Carlo Buti
Елдер Барбер -(испански) - "Canario triste" /1954/
Юкимура Изуми (английски и японски текст)
Ренате Холмс - (немски) /1953/
Модерният руски хеви метъл вариант на Boney NeM /2005/
и ...
Мария Косева и Никола Томов - !?! италиански диалект. 50-те години на ХХ-ти век.
Точно това изпълнение на "италиански диалект" е най-интересното и със сигурност НАЙ-ПОПУЛЯРНОТО, не само в България, но и по света.
Защо обаче “Тъжно канарче”, а не "Тъжен папагал" например. Какво ще рече това и защо канарчето е символ на тъгата? В английския изразът става популярен преди няколко века сред миньорите. Използва се поради факта, че по това време канарчетата имат доста незавидна съдба. Използвани са като индикатори за наличие на метан в галериите на мините. Канарчета били много чувствителни към миньорския газ и реагирали на секундата със … смърт. Тъжно нали. Но поне може да обясни жълтия цвят по екипите на Миньор.
Но да видим какво става с песента в днешно време ? "Тъжно канарче" преживява своя … ренесанс !!! Тя е основа и главен номер на популярното в Русия и Германия комично пантомимично представление на трупата на Вячеслав Полунин. Представлението е най-популарно в СССР през 80-те, но ето какво казва за него рецензия от 10 юни 2008 г. на Берлинер Моргенпост. Вестникът нарича записа на нашето дуо от петдесетте: “… kuriose, wunderbare Platte ….” /любопитна, чудесна плоча/, защото Слава Полунин използва текста и аранжимента на най-известното изпълнение, а именно това на Мария Косева и Никола Томов от петдесетте. Модерният руски хеви метъл вариант на Boney NeM е също доказателство за възраждането му.
Интересно също е, че текстовете на различните езици разказват различна история, но всичките истории са тъжни.
п.п.
копнато от : "BULTRAS.COM"