Мнениеот Ballancee » 15 ное 2010 22:15
Натъкнах се на едно интересно виждане на Борислав Борисов и реших да го покажа на аудиторията мисля ,че има доста верни неща във статията.
Темата за Челси не мога да я пропусна. Първо уволнението на Рей Уилкинс, а сега и това поражение от Съндърланд. Има и няколко факти, които привлякоха вниманието ми. Нямаше нито един състав през сезон 2009-2010, който да е направил повече от 6 удара към вратата на „сините" на „Стамфорд Бридж". През настоящия сезон вече има два - Уулвърхямптън и Съндърланд. Конкретно вчера „черните котки" отправиха 19 удара към вратата на Чех, но 9 бяха неточни. Това са два от последните 3 мача като домакин на състава. Поражението вчера е най-сериозното у дома за състава от загубата с 0:3 от Манчестър Ю през април 2002 и е най-голямо от тим извън Голямата четворка от март 1995, когато Лийдс спечели на „Стамфорд Бридж" с 3:0. Иначе казано - това е най-сериозното поражение на Челси в ерата Абрамович. И всичко това при брилянтна игра на Петр Чех, който има 85% успеваемост при отразяването на ударите (извън темата - Фабиански е втори с 83%).Играта на „сините" бе безкрайно различна от обичайното в центъра на терена и най-вече в защита. Ако пак погледнете запис на срещата, ще видите разстоянието между футболист на домакините и такъв на гостите, когато топката е в „черните котки". Обичайно то бе повече от два метра, което автоматично означава, че Съндърланд може да разиграва спокойно. Анчелоти със сигурност очакваше съперникът да играе с един нападател. Съндърланд по принцип действа така, но пък явно Брус бе решил да рискува. След мача в едно от многото интервюта, мениджърът заяви, че е взел това решение трудно. „Всички играят тук с един нападател и Челси е свикнал с това. Ние решихме да рискуваме и да играем с двама, за да ги изнеадаме". Това заяви Брус. И бе прав.Ако трябва директно да отговоря на този въпрос, то за мен отговорът се крие в следните фактори - липса на агресия в средата на терена за Челси, мудност в реакциите, когато тимът се защитава и липса на креативност в атака. Често се налагаше Дрогба да се връща до средата на терена и да участва в разиграването, а хиляди пъти сме казвали, че той е най-силен, когато получи топката пред и вътре в наказателното поле на съперника. Челси не беше себе си. Не искам да отнемам от класата на Съндърланд, но всъщност аз поне смятам, че домакините играха ужасно.Вече няколко пъти започвам една теза за Челси. Сега очевидно ще трябва да я довърша. За мен сините са лидерски тим. Там има изключително важни личности, на чието присъствие на терена се дължат резултатите. И не случайно, когато са здрави Тери, Лампард, Дрогба, Есиен, Ашли Коул и Петр Чех са задължително в игра. Това е повече от половината състав. Дори когато различните мениджъри са се опитвали и всъщност са правили рокади, те са били свързани с другите 5 позиции. Тези 6 играча за мен оформят представянето и облика на сините. Спорно е дали Малуда трябва да спада към тях или не. Аз още не бих го причислил към тази група, въпреки че е фантастичен футболист. И когато ги няма поне половината от тях, Челси просто не е същия състав.Сега най-вече се дискутират проблемите в центъра. Но там липсваха Лампард и Есиен. Те оформят онази част от играта, в която топката от защитата преминава през халфовете и се подава било на фланга било пред противниковото наказателно поле. Без тях тези пасове не се получават нито толкова бързо, нито толкова точно. И играта се забавя. Достатъчно е Рамирес или Жирков да направят едно или две докосвания до топката повече и изненадата си е отишла. В неделя пък се видяха и изобилие от проблеми в центъра на защитата. Там липсваше Тери. Заедно с него сигурно и аз и вие може да играете за тима. Иванович например винаги ми е изглеждал прекрасен играч. Но срещу Съндърланд бе посредствен футболист. Точно защото нямаше Тери до себе си.Тези лидери, за които говоря, имат няколко отличителни характеристики в играта си. Те действат великолепно за отбора, но в същото време имат способността и да правят останалите на терена още по-силни. И когато въпросните лидери липсват, или поне половината от тях, тогава тимът страда по две причини. Едната е, че липсват тези ярки индивидуалности, а другата е, че останалите на терена не са толкова уверени и ефективни в действията си. И сривът на Челси е огромен. Когато го няма само Лампард например, почти не се чувства разликата. Когато са двама от посочените 6, отборът може да изнесе тежестта на мача. Но когато станат вече трима, положението е доста трудно.Нямам отговор защо бе уволнен Рей Уилкинс. Всички теории се разпадат. Вчера по време на мача, коментаторът, Петър Виденов, повдигна една нова, която може и да има логика. Ако следващият асистент на Челси е от клуба и е човек, който се е занимавал с юношите на отбора дълго време, тази теория ще се потвърди. А именно, че Абрамович иска да бъдат налагани собствени играчи, а не да бъдат давани пари за големи масивни трансфери. С други думи, следващите лидери на състава, трябва да излязат от клуба. Проблемът е, че пак не виждам с какво Рей Уилкинс е пречел на подобно развитие. Е, може и да е било така, но ние няма как да разберем.Аз обаче разсъждавам на тема резервите в Челси. Защото е ясно, че заради интензивното темпо, многото мачове, дори и възрастта на тези лидери, все по-често ще се виждат мачове, в които поне половината от тях няма да са на терена. И тези срещи ще стават все повече с увеличаването на възрастта на тези играчи. Всеки от тях (може би с изключение на Есиен и Чех, макар ите да не са чак толкова далеч от тази граница) е близо до 30-те или ги е минал. През лятото бяха махнати от състава хората, които даваха широчина на отбора. И изведнъж при дошлата епидемия от травми в отбора, на пейкат асе оказаха само млади момчета. Нищо против Калу, но дори и той още не успява да излезе от определението млад играч.Ако приемем, че подмладяването е цялостна тенденция в Челси, то тогава е нормално да очакваме подобни сривове. Когато титулярните 11 на „сините" са налице, всичко ще е наред. Но когато има проблеми с половината от тези споменати 6 човека, то отборът става много уязвим. В сравнение с всеки друг тим от водещите на Острова, Челси е най-поддатлив на проблеми при контузия на двама или трима играчи. Останалите могат да компенсират, защото имат сравнително добри опции за заместници. Е, не са равностойни, но ефектът при Челси изглежда най-голям. Това не бе така до миналия сезон, защото след Лампард и Есиен, в редицата идваха Балак, Джо Коул, Деко. Жирков и Бенаюн би следвало да са добри варианти, но на практика са далеч от споменатите имена. Може би в бъдеще ще се развият. В защита пък имаха вариант с Карвальо. Все още в нападение нещата са спокойни, но какво става след като Дрогба започне да слиза надолу в равнището си на игра. Сега е на 32, но едва ли ще става по-добър. Въпросът е колко още ще е на това ниво.Казвайки всичко това си мисля, че в Челси предстоят много интересни времена. Ясно е едно. На „Стамфорд Бридж" съвсем ясно се опитват да сменят поколенията, като използват енерцията, която могат да им дадат въпросните 6 лидера. И благодарение на тях да изградят следващото поколение на клуба. Така Юнайтед направи поне три успешни състава през годините. Но гарант за всичко това бе Фъргюсън и неговия опит във Висшата Лига. Сега Карло Анчелоти е изправен пред солидно предизвикателство. В следващите две години, той трябва да продължи да измъква максимума на лидерите си и освен това да успее да развие множество млади футболисти, които да заемат празнотите. Утежняващият фактор е финансовото положение около клуба и конкретно в европейския футбол. Защото в челси ще има и намаляване на разходната част. Е, Анчелоти стана шампион в първата си година, което е огромен успех. Но сега е изправен пред нещо много, много по-трудно.Всичко описано по-горе може да се нарече стратегията „Лидерски тим". Чрез нея Абрамович ще иска да си осигури също толкова стабилен и силен отбор за следващите години. И Анчелоти трябва да я реализира. Ще е интересно как ще се справи. Аз не мога да прогнозирам дали ще успее или не.