Напускането на Рууни може да означава край на ерата Фъргюсън

Има някакво усещане за края на една империя, идващо от възможността Уейн Рууни да напусне Манчестър Юнайтед. Ако той го направи, е трудно да си представим, че ще мине дълго време преди същото да направи и Алекс Фъргюсън. Повечето романтични истории във футбола рядко имат щастлив край и едва ли има вариант, при който Фъргюсън да остане незасегнат от това. Той изгради велики отбори в Юнайтед на четири пъти, но може би това е последният му.
Шотландецът виждаше бъдещето около двама млади играчи от световна класа - Рууни и Кристиано Роналдо, но не бе писано. Като 69-годишен дядо си задаваме въпроса дали той има мотивацията да го направи отново. Дали има средствата и потенциала в наличност? Това е нещо по-различно от типичната трансферна сага в средата на сезона. Напускането на Рууни може да сложи край на една ера в английския футбол и горчив край на паметната кариера на Фъргюсън.
Може да спорим по въпроса колко велики отбора той изгради, но няма съмнение, че в основата на настоящия бе планирано да бъдат Рууни и Роналдо. Около тях имаше силен отбор с таланти от миналия век - Райън Гигс и Пол Скоулс, и модерни футболисти като Дарън Флетчър и Неманя Видич.
Ключови към успехите бяха двама футболисти, които са способни да доминират във футбола с години напред. Фъргюсън продаде Дейвид Бекъм и намери още по-ефективен заместник, използва потенциала на Рууд ван Нистелрой, докато не бе готов с човек с не по-малки голови качества. Бъдещето бе подсигурено.
Фъргюсън вече не говореше за оттегляне. Той щеше да остане и да се наслаждава на това, което има. Титлата и триумфа в Шампионската лига през 2008 г. сякаш показваха, че предстоят още много успехи. А сега какво? След отиването на Роналдо в Реал (Мадрид) Юнайтед отстъпи титлата на Челси, а Рууни се готви да си тръгне.
С какво оставя Фъргюсън? Той има добър отбор и значителна власт, но само в Манчестър има клубове с по-дълбоки джобове, да не говорим в Европа. На него може да му отнеме години да върне отбора там, където беше преди две години преди трансферът на Роналдо да стане неизбежен.
Големите имена вече не са в категорията на Юнайтед. За заместник на Кристиано бе взет Антонио Валенсия от Уигън. Звездите на световното първенство, млади и стари, бяха пред трансфер това лято, но не и при "червените дяволи". Давид Вийя отиде в Барселона, Месут Йозил бе взет от Реал. Ако Рууни напусне, това ще потвърди, че Юнайтед вече не е сред най-желаните места.
На "Олд Трафорд" бяха наранени от загубата на Роналдо, но да се наложи да продадат Рууни ще бъде по-лошо. Фъргюсън поне може да се крие зад детската любов на Кристиано към Реал и зад колосалната трансферна сума от 80 милиона паунда, за да опрадвае напускането му през 2009 г. Той обаче трудно ще замаже очите на хората при решението на Уейн, който изглежда сериозно е разрушил взаимоотношенията си с мениджъра и с клуба. Проблемите в личния му живот със сигурност са допринесли, както и неточният опит на Фъргюсън да го накаже и да го предпази с изваждането му от първия отбор на моменти.
Възможно е да има симпатии към мениджъра в тази ситуация. Неговият инстинкт да подкрепи Рууни и Роналдо бяха вдъхновяващи, но той не успя да разбере, че само професионални успехи няма да бъдат достатъчни, за да бъдат доволни. Фъргюсън даде на двамата фантастична платформа, за да се развиват и да блестят, помогна на Кристиано да се превърне в най-добрия футболист в света и помогна на Уейн в някои от най-трудните моменти в кариерата му, сред които изгонването му на четвъртфинала на световното първенство през 2006 г., но всичко това ще отиде на вятъра, ако и двамата го изоставят при първата открила им се възможност.
Ако неблагодарността на Рууни не изпари част от желанието за работа на мениджъра, той трябва да е имунизиран към цинизма. Това е благодарността, която получава. Отвън Фъргюсън все повече започва да изглежда на старомоден. До някаква степен той имаше късмет с поколение от играчи, изградени в школата, които стигнаха до знаменития требъл. Юнайтед имаше невероятно футболно училище, но стабилността на домашните условия също помогнаха.
Невил Невил, бащата на Гари и Фил и бивш директор в Бъри, преговаря за момчетата си в разговори с ръководството на Юнайтед, които са продължили около 15 минути. Бащата на Скоулс е бивш полу-професионален футболист, а Райън Гигс наскоро призна в автобиографията си, че хората по улиците все още си спомнят за таланта на баща му като ръгбист. Това са основите, които позволиха налагането на разбиранията на Фъргюсън.
В съвсем друга ситуация е Рууни, който от ранна възраст е под влиянието на агента си Пол Стретфорд. Той беше част от трансфер на стойност 25,6 милиона паунда на 18 години. Стретфорд винаги е пазил много Уейн, но това създава проблеми с влиянието, което Фъргюсън иска да налага.
Сър Алекс веднъж спомена, че никога не е получавал оферта за Скоулс, защото клубовете са знаели, че той е отдаден на Юнайтед. Това едва ли важи за тийнейджъра, който се обясняваше в любов към Евертън, а след това подписа с "червените дяволи". Очевидно Рууни е податлив на влияния.
На "Олд Трафорд" говорят, че разочарованието на Уейн е икономически и базирано на искане за 200 000 паунда на седмица, но не е изненадващо, че не се споменава за това в лагера на нападателя. Там фокусът е върху взаимоотношенията с Фъргюсън, описани като непоправими. Двете неща обаче не са свързани. Рууни може да е разочарован от предложението на клуба за нов договор, но би било странно вината за това да бъде отправяна към мениджъра.
Най-вероятно основата на проблема е някъде по средата: гняв към клуба за заплатата и гняв към Фъргюсън за това, че се меси в личния му живот. Методите на мениджъра остават едни и същи, но най-големите имена вече са марки и имат различна власт. Старите методи може вече да не работят. Рууни не се оплакваше, когато играеше по лявото крило, а Роналдо бе в центъра на вниманието. Той никога не е бил егоист. Така че нещо се е променило. Вероятно виждаме и края на ролята на мениджъра като настойник.
Каквито и да са последиците от напускането на Рууни в дългосрочен план, загубата му ще бъде брутална в краткосрочен. Ювентус продаде Зинедин Зидан на Реал през 2001 г. и все още не се е възстановил напълно, а Уейн ще е вторият играч от световна класа, който Юнайтед предава, в рамките на две години.
"Дейли Мейл"