НБА 2010-2011

[Frankie Lampard]

Аз сьм раздвоен между Ла Лейкьрс и Маверикс

П.С Браво на автора за труда.

[Blue_Girl]

Аз съм за Маями Хийт.
Дано да станат шампиони.

П.п
Поздравления за готината тема.

[boston celtics]

CELTICS ALL DAY

[qwerty321]

[center]

Баскетболна Асоциация на Америка
1947г. Чикаго Стагс – ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС 1-4
1948г. БАЛТИМОР БУЛЕТС – Филаделфия Уориърс 4-2
1949г. МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС – Уошингтън Кепитълс 4-2

Национална Баскетболна Асоциация

1950г. МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС – Сиракуза Нешънълс 4-2
1951г. РОЧЕСТЪР РОЯЛС – Ню Йорк Никс 4-3
1952г. МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС – Ню Йорк Никс 4-3
1953г. МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС – Ню Йорк Никс 4-1
1954г. МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС – Сиракуза Нешънълс 4-3
1955г. Форт Уейн Пистънс – СИРАКУЗА НЕШЪНЪЛС 3-4
1956г. Форт Уейн Пистънс – ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС 1-4
1957г. Сейнт Луис Хоукс – БОСТЪН СЕЛТИКС 3-4
1958г. СЕЙНТ ЛУИС ХОУКС – Бостън Селтикс4-2
1959г. Минеаполис Лейкърс – БОСТЪН СЕЛТИКС 0-4
1960г. Сейнт Луис Хоукс – БОСТЪН СЕЛТИКС 3-4
1961г. Сейнт Луис Хоукс – БОСТЪН СЕЛТИКС 1-4
1962г. Лос Анджелис Лейкърс – БОСТЪН СЕЛТИКС 3-4
1963г. Лос Анджелис Лейкърс – БОСТЪН СЕЛТИКС 2-4
1964г. Сан Франциско Уориърс – БОСТЪН СЕЛТИКС 1-4
1965г. Лос Анджелис Лейкърс – БОСТЪН СЕЛТИКС 1-4
1966г. Лос Анджелис Лейкърс – БОСТЪН СЕЛТИКС 3-4
1967г. Сан Франциско Уориърс – ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС 2-4
1968г. Лос Анджелис Лейкърс – БОСТЪН СЕЛТИКС 2-4
1969г. Лос Анджелис Лейкърс – БОСТЪН СЕЛТИКС 3-4
1970г. Лос Анджелис Лейкърс – НЮ ЙОРК НИКС 3-4
1971г. МИЛУОКИ БЪКС – Балтимор Булетс 4-0
1972г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС – Ню Йорк Никс 4-1
1973г. Лос Анджелис Лейкърс – Ню Йорк Никс 1-4
1974г. Милуоки Бъкс – БОСТЪН СЕЛТИКС 3-4
1975г. ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС – Уошингтън Булетс 4-0
1976г. Финикс Сънс – БОСТЪН СЕЛТИКС 2-4
1977г. Портланд ТРЕЙЛБЛЕЙЗЪРС – Филаделфия Севънтисиксърс 4-2
1978г. Сиатъл Суперсоникс – УОШИНГТЪН БУЛЕТС 3-4
1979г. СИАТЪЛ СУПЕРСОНИКС – Уошингтън Булетс 4-1
1980г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС – Филаделфия Севънтисиксърс 4-2
1981г. Хюстън Рокетс – БОСТЪН СЕЛТИКС 2-4
1982г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС – Филаделфия Севънтисиксърс 4-2
1983г. Лос Анджелис Лейкърс – ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС 0-4
1984г. Лос Анджелис Лейкърс – БОСТЪН СЕЛТИКС 3-4
1985г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС – Бостън Селтикс 4-2
1986г. Хюстън Рокетс – БОСТЪН СЕЛТИКС 2-4
1987г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС – Бостън Селтикс 4-2
1988г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС – Детройт Пистънс 4-3
1989г. Лос Анджелис Лейкърс – ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС 0-4
1990г. Портланд Трейлблейзърс – ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС 1-4
1991г. Лос Анджелис Лейкърс – ЧИКАГО БУЛС 1-4
1992г. Портланд Трейлблейзърс – ЧИКАГО БУЛС 2-4
1993г. Финикс Сънс – ЧИКАГО БУЛС 2-4
1994г. ХЮСТЪН РОКЕТС – Ню Йорк Никс 4-3
1995г. ХЮСТЪН РОКЕТС – Орландо Меджик 4-0
1996г. Сиатъл Соникс – ЧИКАГО БУЛС 2-4
1997г. Юта Джаз – ЧИКАГО БУЛС 2-4
1998г. Юта Джаз – ЧИКАГО БУЛС 2-4
1999г. САН АНТОНИО СПЪРС – Ню Йорк Никс 4-1
2000г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС – Индиана Пейсърс 4-2
2001г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС – Филаделфия Севънтисиксърс 4-1
2002г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС – Ню Джърси Нетс 4-0
2003г. САН АНТОНИО СПЪРС – Ню Джърси Нетс 4-2
2004г. Лос Анджелис Лейкърс- ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС 1-4
2005г. САН АНТОНИО СПЪРС – Детройт Пистънс 4-3
2006г. Далас Маверикс – МАЯМИ ХИЙТ 2-4
2007г. САН АНТОНИО СПЪРС – Кливлънд Кавалиърс 4-0
2008г. Лос Анджелис Лейкърс – БОСТЪН СЕЛТИКС 2-4
2009 г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС - Орландо Меджик 4-1
2010 г. ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС - Бостън Селтикс 4-3

Заб. С главни букви са посочени шампионите през различните години.[/center]

[qwerty321]

[center]Това е Детройт Пистънс[/center]
[center]



Основан: 1941
Зала:

Оубърн Хилс Палас - 22 076
Град: Оубърн Хилс, Мичиган
Шампион: 3 (1989, 1990, 2004)
Трансфери :
От сезон 2009/2010
Играчи с договор с отбора: Бен Гордън, Ричард Хамилтън, Родни Стъки, Остин Дей, Йонас Йеребко, Тейшон Принс, ДаЖуан Самърс, Крис Уилкокс, Бен Уолъс (преподписал)
Свободни агенти: Уил Байнъм (ограничен), Чъки Аткинс (неограничен)
Привлечени играчи
Драфт 2010: Грег Монро, Терико Уайт
Свободни агенти: Трейси МакГрейди
Напуснали играчи
Свободни агенти: Куоми Браун[/center]

[center]Треньори: (24)
Charles Eckman 1957/58
Red Rocha 1957/58-1959/60
Dick McGuire 1959/60-1962/63
Charles Wolf 1963/64-1964/65
Dave DeBusschere 1964/65-1966/67
Donnis Butcher 1966/67-1967/68
Paul Seymour 1968/69
Bill Van Breda Koff 1969/70-1971/72
Terry Dischinger 1971/72
Earl Lloyd 1971/72-1972/73
Ray Scott 1972/73-1975/76
Herb Brown 1975/76-1977/78
Bob Kauffman 1977/78
Dick Vitale 1978/79-1979/80
Richie Adubato 1979/80
Scotty Robertson 1980/81-1982/83
Chuck Daly 1983/84-1991/92
Ron Rothstein 1992/93
Don Chaney 1993/94-1994/95
Doug Collins 1995/96-1997/98
Alvin Gentry 1997/98-1999/00
George Irvine 1999/00-2000/01
Rick Carlisle 2001/02-2002/03
Larry Brown 2003/04-Present

Aрени: (4)
Olympia Stadium 1957/58-1960/61
Cobo Arena 1961/62-1977/78
Pontiac Silverdome 1978/79-1987/88
The Palace of Auburn Hills 1988/89-Present



1941-1948- Pistons на Золнър - отбора играе в Форт Уейн и играе в NBL.
1948-1957-от NBL през BAA до NBA-НБА е продукт от обединението на двете лиги. В новата лига Пистънс играят в Централната дивизия заедно с Минеаполис Лейкърс на Микън
1957-1961-Загубите-въпреки смените на треньори Буталата са брашненият чувал в лигата
1961-1966-Нова зала и нова звезда-построена е залата Cobo Arena и е драфтнат Дейв ДеБушер
1966-1970-Драфтнат е Деив Бинг-един от най-великите играчи за всички времена
1970-1978-Под номер едно в драфта е избран легендарният център Боб Ланиир.
Благодарение на тези играчи Пистънс се превръщат в един от най-силните отбори в лигата но не успяват да вземат титла защото на няколко пъти са елиминирани от Бостън на Дейв Кауенс.
1978-1980 - Ново падение - благодарение на треньора Дик Витал ,Детройт падат до 30-52 баланс
1980-1983 - Джакпотът - под номер 2 в драфта е избран Изея Томас
1983-1986 - Идват треньорът Чък Дейли, гардът Джо Дюмарс и центъра Бил Лембийр.
1986-1988 - идва "Microwave" Джонсън благодарение на него гардовете на Детройт стават един от най-силните в НБА. През този период е даден и прякора - "Лошите момчета" заради безкомпромисният им стил на игра
1988-1989 - Нова зала и нова титла - печелейки титлата и премествайки се в 20 000 хилядната зала-Palace of Auburn Hills Пистънс стават един от отборите който се радват на голяма популярност.
1989-Ново лошо момче - драфтнат като 29 в Детройт пристига безкомпромисният борец Денис Родман.
1990-1991-нова титла-Исея Томас извежда 'Лошите момчета' до нова титла
1991-99-Търсене на нов лидер-След разпадането на шампионският отбор Детройт пак се превръщат в средняшки отбор. Въпреки че в отбора е Гранд Хил те не могат да преодолеят първият кръг на Плейофите.
2000-2001-Взет е Джери Стекгхаус, но и той извежда Буталата до 32-50 .
2001-2002-Стават шампиони на централната дивизия. През това време Бен Уолъс става DPOY
2002-2003-още една титла на конференцията
2003-2004-Шампиони - на финала е победен легендарният отбор на Лейкърс съставен от Шакийл О'Ниил, Карл Малоун, Кобе Браянт и Гари Пейтън.
2004-2005-Финал загубен в серия от 7 мача. Спърс стават шампиони.
2005-2006 - Загуба на финала на Източната конференция от Маями .
2006-2007 - 5-то поредно участие на финала на Източната конференция след победи срещу Орландо и Чикаго . На финала губят от Кливлънд с 2-4.
2007-2008 - 6-то поредно участие на финала на Източната конференция след победи срещу Филаделфия и Орландо. На финала губят от Бостън с 2-4.
2008-2009 - отпадане в първия кръг на плейофите от Кливлънд (0-4).
2009-2010 - най-лошия сезон след 1994 (20-62) ,след 27-55 и 12 място на Изток.

Най-добрите :

Дейв Бинг-гард, ръст 190см, тегло 85кг,
постижения-Приет в Залата на славата (1990); НБА първи отбор(1968, '71); НБА втори отбор (1974); Новобранец на годината (1967); Един от 50-те най-добри баскетболисти в историята на НБА (1996).

Боб Ланиир-център, ръст 210см, тегло 120кг,
постижения-Приет в Залата на славата (1992); 6 пъти в първия отбор на годината ;MVP (1974); В тима на новобранците('71); J. Walter Kennedy Citizenship Award (1978).


Джо Дюмарс-гард, ръст 190, тегло 86кг,
постижения- # 1 кръг Драфт, 18-ти общо , от Детройт през 1985 ; първи отбор на НБА защитнищи 2 пъти ;

Изея Томас-гард, ръст 185см, тегло 82кг. постижения-Приет в Залата на славата (2000); NBA шампион (1989, '90); NBA MVP на финалите(1990); НБА първи отбор (1984, '85, '86); НБА втори отбор(1983, '87); отбор на новобранците (1982); 12 участия в мача на звездите (1982-93); NBA MVP мач на звездите (1984, '86); J. Walter Kennedy Citizenship Award (1987); Един от 50-те най-велики баскетболисти в историята на НБА(1996).


Боб Ламбиир-център, ръст 210, тегло 110кг. постижения - 3 кръг Драфт 1979 от Кливлънд ;
# Retired 11 games into the 1993-94 season at 36 years old
# Had his #40 retired by the Pistons on February 6, 1995


Вини Джонсън-гард, ръст 187, тегло 90кг. постижения - # Drafted 1st round, 7th overall, by Seattle in 1979 out of Baylor
# Traded from Seattle to Detroit for Greg Kelser, November 21, 1981
# Played in every game in each of the 3 seasons Detroit reached the Finals
# His #15 has been retired by the Pistons
# Holds Pistons record for most consecutive points, 19, vs Utah (1989)


Чонси Билъпс - гард, ръст 191, тегло 91кг, постижения

Шампион 2004
17-ти по асистенции в НБА (5.8)
8-ми от стрелбата от тройката (0.426) .


Бен Уолъс - център, ръст 206см, тегло 109кг.
постижения -
2001, 2002, 2003, 2004, 2005 отбор на защитниците
2004-05 NBA най-добър защитник
2 участия в мача на звездите
2004 шампион с Детройт


Ричард "Р.И.П" Хамилтън- гард, ръст 201см, тегло 86кг.
постижения -
Шампион през 2004г


Рашийд Уолъс-тежко крило, ръст 211см, тегло 105кг
постижения -
шампион през 2004г
[/center]

[qwerty321]

[center]Това е Денис Родман



Пълно име:
Денис Кейт Родман
Роден:
13 Май 1961 г. в Трентън, Ню Джърси
Прякори:
The Worm (Глиста; Червея) и Dennis the Menace (Денис Белята)
Колеж:
Югоизточна Оклахома
Избран от:
Детройт Пистънс през 1986 г. (номер 27 в драфта)
Трансфери:
Продаден на Сан Антонио Спърс на 1 октомври 1993 г.
Продаден на Чикаго Булс на 2 октомври 1995 г.
Сключва договор с Л.А. Лейкърс 23 февруари 1999 г.
Напуска Л.А. Лейкърс на 15 април 1999 г.
Сключва договор с Далас Маверикс на 3 февруари 2000 г.
Напуска Далас Маверикс на 8 март 2000 г.
Височина:
203 см (ръстът му е спорен, в НБА е регистриран 203см., но той твърди че е 198см)
Тегло:
99,8 кг.
Брой пъти планирано пенсиониране:
2 пъти
Брой пъти планирано самоубийство:
1 път, за което Родман каза: “Хей, и вие щяхте да посегнете на живота си, ако играта ви е под командането на Чък Дейли!”
*Чък Дейли е тогавашния треньор на Детройт Пистънс
Играчи, срещу които най-много би искал да играе:
Както ги нарича самия Родман –
Christian "I think I'm a white Dennis Rodman" Leatner или пък
Allen "I think I'm the next MJ" Iverson



Постижения и награди:
- Лидер е в историята на НБА, с това че има 5 шампионски титли с 2 рзлични отбора – с Детройт Пистънс (1989, 1990) и с Чикаго Булс (1996, 1997, 1998).
- Лидер е в историята на НБА и с това че оглавява до една всяка статистика за борби под коша (средно 15.0 борби на мач) в продължителност на 7 последователни сезона (от 1991-92 до 1997-98)
- Рекорд за НБА финалите през 1996 по брой борби в нападение в един мач, два пъти по 11.
- Рекорди за кариерата му :
*сезон 1997-98 за мача срещу Атланта Хоукс – 29 борби, 6 точки и
5 асистенции
*сезон 1996-97 за мача срещу Милуоки Бъкс – 16 точки (8-11 наказателни удара) и 26 борби
- Броят на играта му само на плейофи в НБА е 169 полуфинални мача.
- Хваща 10 000-дната си на брой борба през НБА кариерата му в мача срещу Вашингтон Булетс на 14 януари 1997
- Записва първия за кариерата си трипъл-дабъл с 10 точки, 21 борби и 10 асистенции в мача срещу Филаделфия на 16 януари 1996.
- Годишна награда за най-добър защитник в НБА – 2 пъти (1989-90 и 1990-91).
- Годишна награда за най-добра защита на отбора финалист на НБА – 7 пъти (NBA All-Defensive First Team – 1988-89 до 1992-93, 1994-95, 1995-96), както и още 3 пъти (NBA All-Defensive Second Team през 1993-94 и All-NBA Third Team in 1991-92 и 1994-95).
- Участва във NBA All-Star Game 1990 и 1992, овладявайки 17 борби под коша за 35 минути.
- Лидер на “field-goal percentage” (.595) през 1988-89.




Не е играл баскетбол в колеж. Денис Родман, от второкласен аутсайдер, който никога не е играл организиран баскетбол в колеж, израства и се развива до безпорно най-добрия в борбите под коша нападател в историята на НБА (Националната Баскетболна Асоциация) и един от най-различимите и изобретателни спортисти в света. Той е истински артист. На терена той сякаш се държи по-скоро като рок звезда, отколкото като спортист. Озадачаващ и индивидуалистичен, Родман хваща окото на публиката със своят вечно променящ се цвят на косата, със своите татуировки и намиращ се вечно в разрез с общоприетия начин на живот. Постиженията на Родман на игрището са неоспорими. Два пъти е NBA Defensive Player на годината, бил е два поредни сезона на финал с Детройт Пистънс, както има и три шампионски титли с Чикаго Булс, лидер и единствен играч в историята на НБА, който е на първо място във всяка една статистика за борби под коша (средно 15.0 борби на мач) в продължителност на 7 последователни сезона (от 1991-92 до 1997-98), по което измества досегашния рекорд на Уилт Чембърлейн отпреди 20 години (който наистина като цяло води класацията за борби под коша за всички времена, но притежава тази титла за 6 поредни години, от общо 11).



Родман е един от малцината баскетболни играчи, които тотално биха могли да преобърнат развоя на мача, без изобщо да отправи стрелба към коша. Той влиза в НБА прекалено възрастен, когато повечето играчи негови връстници имат вече по 10 сезона и количество натрупани постижения. На 20 години Родман все още работи нощни смени на Далаското летище “Fort Worth Airport” и когато ръста му пораства значително с доста инча, в сравнение с училище, решава да се отдаде на баскетбола. Записва се в колеж в Тексас, откъдето се премества и отива в колежа на Югоизточна Оклахома. За три сезона там (от 1983-84 до 1985-86), той достига средно за мач 25,7 точки и 15,7 борби, като води 2 години в статистиките на NAIA. По това време Родман все още не е голяма надежда и е последен във втория тур на НБА Драфта през 1986г., докато е избран под номер 27 от Детройт Пистънс. След посредствен за него сезон и след като въобще не е забелязан, Родман постепенно започва да показва силно присъствие, като през сезона 1987-88 отбелязва средно 11,6 точки и 8,7 борби за Пистънс, но за съжаление отбора губи финала на НБА от Лос Анджелис Лейкърс. Детройт обаче става шампион и печели титлите на финалите през следващите два сезона, като Родман е главната и водеща причина за успеха на отбора, за което разбира се прибира доста и големи награди. При втората си победа през сезон 1990-91, Детройт имат 39 победи от 43 играни мача. И за двата сезона той взима наградата за най-добра защита “The NBA Defensive Player of the Year”.



Дотук Родман се доказва като един отличен защитник – борец за всяка топка, когато през 1991-92 той чупи всякакви рекоди и се превръща в легенда. Играейки над 40 минути на мач, Родман достига средно 18,7 борби под коша, което е най-големият рекорд чак 20 години по-късно от времето на Уилт Чембърлейн, който е рекордьор с 19,2 борби. Родман е заменен за Шон Елиът през сезона 1993-94 и продължава постиженията и наградите си и със Сан Антонио Спърс, още два поредни сезона е лидер на борбите под коша. Въпреки славата си на лошо момче и всичките му наказания и проблеми с дисциплината, Родман превръща един добър отбор като Спърс в първокласен съперник и Сан Антонио записват най-добрите си домомента отборни рекорди, стигайки до финал на тяхната конференция през 1994-95.



За щастие Булс рискуват, придобивайки скандалния Родман през сезона на 1995-96 и рискът им се отплаща щедро. И с тях, той отново е лидер в борбите през следващите три години, но многократно по-осезаемо и по-ярко от всякога, получава се страхотна химия с отбора на Булс и те записват брой победи от 72, 69 и 62 (за финалите на трите поредни сезона). През 1998-99 играе в 23 мача за Лос Анджелис Лейкърс и 12 мача през 1999-2000 за Далас Маверикс, но напуска и двата отбора въпреки че успява да удвои статистиките им за борби под коша. В крайна сметка Денис Родман е един от най-добрите играчи в историята на НБА. Родман наистина е легенда, велик баскетболен играч, който всъщност за времето прекарано в НБА, превзе НБА, бе по-известен от самата НБА, той бе по-известен от самата игра, той бе отвъд играта, при това точно толкова “лош, колкото би искал да бъде”. От срамежливо и наивно момче, израстнало в малко кънтри селце, еволюира до невероятна мега звезда.




Въпреки необуздания му характер и ексцентричността му, обаче той си остава свръх чувствителен и емоционален човек, дори и някак си лабилен със своя опит за самоубийство, който е породен от разцепването на Пистънс. Детройт Пистънс по това време са лошите момчета на НБА, но и на терена и в живота са като братя – винаги заедно, дори за всеки семеен празник като Коледа или Денят на Благодарността. Родман не може да преживее раздялата си с тях, тъй като той чуства съотборниците си от Детройт като нещо повече от свое истинско семейство, такова каквото той никога не е имал, баща му ги изоставил и имал над 25 други деца, а майка му макар че много ги обича, е била прекалено сурова и твърда, тя никога не е прегръщала или целувала малкия Денис или двете му сестри, просто никога не си е била вкъщи, докато се е оптвала да ги изхрани, работейки едновременно на три-четири до пет работни места. Родман постепенно намира пътя си, посредством невероятно силната си воля. Волята му го прави един от най-добрите сред най-добрите и въпреки слабостите или сладостите на живота на звездите, пак волята му го кара да тренира без да спира и да достигне невроятна физическа форма.









[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=v0267-zeXCA[/youtube]
[/center]

[qwerty321]

[center]


Един от най-силните баскетболисти на Лос Анджелис Лейкърс – Рон Артест реши да продаде шампионския си пръстен на търг, събирайки пари за детски психолози в училищата. В интервю той шеговито заяви, че след като вече няма да има пръстен, ще трябва отборът му да спечели титлата и през предстоящия сезон, за да може Артест да се сдобие с нов.

Баскетболистът изказа особена благодарност на своя психолог, който му е помогнал много с емоционалното му отпускане по време на плейофите. Той сподели, че когато е бил на 13 също е получил подобна помощ, но средствата по програмата са свършили много бързо.
Точно затова той иска да събере пари и да стартира нова подобна инициатива за децата в обикновените училища.

„Когато аз растях никой не обръщаше внимание на психическото здраве. Хората не се интересуваха от това и беше срамно да кажеш, че получаваш лекарска помощ за психическото си състояние” каза Артест.

Той добави, че може просто да окачи пръстена в стаята си или да го носи навсякъде, но смята, че той може да бъде полезен за нещо, в което звездата на ЛА Лейкърс наистина вярва. „Мисля, че е изключително важно децата да имат с кого да поговорят. Частните посещения при такъв човек струват наистина много и не всички могат да си го позволят. Ако обаче във всяко училище има психолог, подрастващите ще могат да го посещават безпрепятствено, което е от голямо значение.”

Артест заяви, че до момента е получил оферти от известни личности и инвеститори за 50-100 хил. долара. Той обаче иска да направи търг за хората по целия свят и е убеден, че ще успее да събере между 1 и 3 милиона долара за каузата си.

[/center]

[qwerty321]

[center]
Кой е Рон Артест ?

Роден е на 13 Ноември 1979 година в Куинсбридж,Ню Йорк .
Висок е 201 см и тежи 118 кг.
Започва кариерата си в колежанския тим на Сейнт Джон.
През 1999 г. и избран под номер 16 в първия кръг на НБА Драфта от Чикаго Булс.
В Чикаго играе до 2002 г. като има 175 мача и средно 12.5 точки на мач.
През 2002 преминава в Индиана ,където записва най-добрия си сезон с 18.3 точки , 5.7 борби и 3.7 асистенции на мач. Обявен е за Най-добър защитник на годината през 2004 и играе в Мача на звездите през същата година.
През 2006 вече е в Сакраменто и остава там до 2008г.


Артест в Кингс.

Артест (вляво) в Хюстън Рокетс.

В Хюстън прекарва само 1 сезон (2008-2009) и по-късно подписва 5-годишен договор с ЛА Лейкърс ,с които спечелва титлата на НБА през 2010.

Любопитно
След като преминава в ЛА Лейкърс ,Рон избира номер 37 в памет на Майкъл Джексън и неговия албум Thriller ,които е на върха на класациите в продължение на 37 седмици. Този сезон Артест ще играе с номер 15 - колежанския му номер в Сейнт Джон и първия номер ,който е носил в Чикаго .


Артест в Чикаго.

Артест е изиграл 749 мача в НБА( 681 през редовния сезон ,67 в плейофите и 1 Мач на звездите ).Има средно по 5.0 борби , 3,2 асистенции и 15,5 точки на мач.[/center]

[qwerty321]

[center]

Един от лидерите на Сан Антонио Спърс Тони Паркър бе специален гост на спортно предаване по френската национална телевизия, където обяви, че ще играе за "петлите" на предстоящото Европейско първенство през 2011-а година в Литва. Той допълни, че е говорил с Рони Тюриаф и Йоаким Ноа и те също са готови да играят за родината си.



"Ако не съм контузен, ще играя на Евробаскет 2011. Вече съобщих решението си на ръководството на Сан Антонио и те няма да ме спират. Говорих и с Рони Тюриаф и Йоаким Ноа и те също заявиха готовността си да играят за Франция, за да помогнем на тима да се класира на Олимпийските игри през 2012-а", заяви Паркър.[/center]

[center]

Руди Фернандес е отказал да бъде продаден в Ню Орлиънс Хорнетс, разкрива NBA.com, като се позовава на източник близък на играча. Както е известно, испанският национал иска на всяка цена да напусне настоящия си отбор Портланд Трейл Блейзърс и новият генерален мениджър на тима Рич Чо прави всичко по силите си, за да осъществи трансфера, но офертата на "Стършелите" не е удовлетворила играча.



Шефовете на Трейл Блейзърс са получили много други предложения за гарда, като по-голямата част от тях включват размяна на Фернандес за право на избор в драфта през 2011-а година.[/center]

[center]Ръководството на Ню Орлиънс Хорнетс продължава с активното си участие на трансферния пазар преди началото на сезон 2010/11. Шефовете на "Стършелите" са поканили за участие в тренировъчния лагер на тима още двама баскетболисти - Джо Алекзандър и Попс Менса-Бонсу.


Вляво - Алекзандър;Вдясно - Менса-Бонсу

Алекзандър бе избран под №8 в драфта през 2008-а година, като сега е свободен агент, а Менса-Бонсу имаше договор с испанския шампион Каха Лаборал, но преди две седмици беше освободен, след като не остави добри впечатления по време на подготовката.[/center]

[center]


В състава на Далас Маверикс вече има 13 баскетболисти, но спортно-техническото ръководство на клуба иска да привлече поне още един висок играч. Медиите в града разкриха, че кандидат №1 за това е 206-сантиметровият Ике Диогу, който имаше договор с Ню Орлиънс Хорнетс през сезон 2009/10, но не взе участие в нито един мач, след като претърпя операция и възстановяването му продължи по-дълго от очакваното.



Диогу беше избран под №9 в драфта през 2005-а година, но така и не успя да се наложи в нито един отбор през последните пет сезона.[/center]

[center]


Ръководството на Денвър Нъгетс ще отложи продажбата на звездата на тима Кармело Антъни за февруари, съобщава The Denver Post. Според информацията, при отварянето на следващия трансферен прозорец в сделката за Мело да вземат участие три или повече клуба. Със сигурност шефовете на "Златните буци" ще се опитат да извлекат максимума от ситуацията, като се очаква в тима да дойдат един или двама нови играчи, както и право на избор в първия кръг на драфта през 2011-а и 2012-а години.[/center]

[qwerty321]

[center]

Центърът на Оклахома Сити Тъндър Ненад Кръстич е претърпял успешна операция на пръст на дясната ръка, съобщиха от клуба. Сърбинът ще пропусне по-голямата част от предсезонната подготовка на "Гръмотевиците", но се очаква да е на линия за първия двубой от сезон 2010/11 срещу Чикаго Булс на 27-и октомври.

Отсъствието на Кръстич ще даде възможност на Байрън Мълинс и Коул Оудридж да демонстрират възможностите си и да си гарантират място в тима на Оклахома Сити Тъндър.[/center]

[center]

Легендата на Чикаго Булс Скоти Пипън, който наскоро беше приет в "Залата на славата", посъветва ръководството на "Биковете" да не включва Йоаким Ноа в сделка за привличането на звездата на Денвър Нъгетс Кармело Антъни. Той дори отиде по-далеч, като обяви, че младият център е достоен наследник на друга легендарна фигура от шампионския отбор на Булс - Денис Родман.

"Ако аз бях генерален мениджър на Чикаго, в никакъв случай не бих разменил Йоаким Ноа за Кармело Антъни. Това момче е просто невероятно и е готово да играе на 100% във всеки един момент. Той е добър съотборник, на който можеш да разчиташ. Дори смятам, че ако продължава да се развива по този начин, скоро ще бъде новият Денис Родман в отбора на Чикаго Булс", заяви Пипън.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ZeLEG1bqLaw&feature=player_embedded#![/youtube][/center]