Мнениеот gilento93 » 19 сеп 2010 18:44
НЕ знам за вас но на мен лично след края на мача ми се плачеше.Сигурно щях да пусна някоя и друга сълза но баща ми беше в стаята с мен и не намерих за удачно да хленча пред него,като малко дете на което току що са му спукали балона с който то си е играло.
Мачът между двата най-големи отбора в Англия а именно Манчестър Юнайтед и Ливърпул е мачът,за който мечтаех през цялото лято докато чаках да почне новият сезон в Премиършип.Изгарях да видя моите любимци от Ливърпул срещу омразните ми Ман Юнайтед.И ето,че дойде денят в който тези два колоса не само в Англия и Европа,ами дори и в Света се изправиха един срещу друг.Мачът започна и аз се настаних удобно пред телевизора в очакване на магията на този мач да ме връхлети.Първото полувреме беше доста семпло и скучно с изключение на гола на един човек,който ми е особенно неприятен.Почивката дойде и се надявах през втората част така наречените "Мърсисайдци" да покажат това на което са способни,макар да не бяха сторили нищо,с което да заплашат вратата на съперниците си.Второто полувреме почна по ужасяващ начин за тимът на Ливърпул.Гол на един човек,който заряза родния си национален отбор по футбол за да рита в Англия беше вкарал един от най-красивите голове които някога съм виждал.Но дори това не може да ме накара да харесвам тази персона,на която дори името не искам да споменавам за това ще го наричам просто господин Н от никой.Та дори след вторият гол на г-н Н не се отчаях,защото знаех какво представлява духа на Ливърпул.И не чаках дълго.Само след 5 минути игра беше свирена дузпа за "мърсисайдци",които реализираха чрез своя капитан Джерард.Тогава се успокоих,че можем да обърнем развоя на нещата в наша полза.Когато след още 6 минути игра резултатът вече бе 2:2 си казах,че просто няма начин да изпуснем победата.И тогава пак се появи той.Г-н Н вкара третият си гол за деня и така вгорчи следобеда на милиони хора по света,които стискаха палци за своите любимци на терена на Олд Трафорд.Чудех се защо мамка му стара когато изравниха играта Ливърпул не тръгнаха да търсят обрата ами напротив вкопаха се дълбоко в защита като защитниците на Сталинград през Втората световна война.И тогава пред очите ми се изправи отговора на въпроса ми.Новият треньор или мениджър на тима(както искайте го наричайте)Рой Ходжисън.Защо този човек избра да пази резулата като иамше още доста време до края на мача и Ливърпул можеше да измъкне максимума от визитата си на негостоприемния стадион на домакините от Юнайтед.И тогава се зачудих,защо пуснахме Рафаел Бенитес да си отиде.В големите мачове с тимовете от така наречената "Голяма четворка" Бенитес никога не се криеше.Не мислеше за отстъпление а се мъчеше по всякакъв начин да изкопчи максимума от всяка една среща.Сега съжелявам искренно,че може и да съм го плюл,защото Бенитес беше треньор за големите мачове а не като мишката Ходжисън,който разчита на предимно дефанзивната тактика.Ако има нещо в моите изказвания с което да съм засегнал г-н Бенитес сега му се извинявам искрено и от сърце.Повечето от вас,които ще прочетат това мое мнение(ако изобщо има такива които да отворят тази тема) сигурно вече ще са ме анатемосали но аз изказвам своето мнение и искам старият мениджър на Ливърпул обратно.Благодаря за отделеното внимание.
[/center]
