Честито СОФИЯНЦИ!

[slavia_forever]

Православната църква отбелязва днес празника Св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. На този ден се тачи се паметта на трите сестри Вяра, Надежда и Любов, и на майка им София, които загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. по времето на римския император Адриан.
Благочестивата християнка на име София живее в края на първи и началото на втори век в Рим. Тя напълно оправдава името си, което означава "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя води благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, кротост и покорност на Божията воля. Благочестивата София има три дъщери, които носят имената на основните християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. София и дъщерите й не скриват своята вяра в Христа и я изповядват открито.

Наместникът на Антиох донася за това на император Адриан (117-138), който заповядва да ги доведат веднага при него. Когато майката с трите си дъщери се явяват всички присъстващи са изумени от стокойствието им. Едно след друго момичетата (Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години) са подложени на жестоки мъчения.

Те остават непреклонни и с радост посрещат своя мъченически край. Майката е принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Императорът й разрешава да вземе телата им и да ги погребе с почести на висок хълм извън града. Три дни тя се моли на гроба на дъщерите си и накрая предава душата си на Господа, убедена че отива при тях. От 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват в Елзас, Франция. На днешния ден празник имат градовете София, Костинброд, Лом и община Мадан.

Градовете са като хората - раждат се, развиват се, живеят и се променят. Всеки от нас мисли, че познава София. Та как иначе, нали ежедневно крачим забързани по жълтите павета, любуваме се на Народния театър или палим свещичка в катедралата Свети Александър Невски. София обаче има своите тайни, скрити дълбоко в нейното минало. За едва 132 години градът преживява три мащабни трансформации. От кален ориенталски градец след Освобождението София бързо и уверено се превръща в модерна столица на младата българска държава. Едва няколко десетилетия по-късно, в края на Втората световна война, голяма част от красивите улици и площади са безмилостно унищожени от англо-американските бомбардировки, за да бъдат заменени малко по-късно от монументалните строежи на новата власт. Днес градът отново се променя, този път пред самите нас. Хармоничните стари фасади се заменят със стъклени "билдинги", а някогашните градинки отстъпват място на нови търговски центрове. Питали ли сте се как са изглеждали улиците, по които се разхождате всеки ден, какви са техните тайни? Не знаем дали съществува машина на времето, но всяка от показаните и тук фотографии, е като откраднат миг от отминали времена. Все по-малко остават хората, виждали със собствените си очи града преди войната. За нас, другите, остават само разказите и старите снимки. Тази страница е посветена на онази София, съхранена единствено в света на черно-белите образи.
Град София е разположен в центъра на Балканите, там, където се пресичат пътищата от Западна Европа за Цариград, от Черноморието за Адриатика, от Дунава до Беломорието. В продължение на няколко хилядолетия градът се е развивал в средата на Софийската котловина при 550-625 м надморска височина, а по северните склонове на Витоша /кварталите Бояна, Драгалевци и Симеоново/ до 800-900 м. По своето великолепно местоположение София е на едно от първите места между европейските столици. От тях само Мадрид има по-голяма надморска височина. Многовековният град отстои на 156 км от Пловдив и почти толкова от Ниш, на 30 км от Перник, на 174 км от Плевен, на 320 км от Русе, на 469 км от Варна, на 385 км от Бургас, на 199 км от Видин и на 183 км от Кулата. Заема важно стратегическо място, заобиколена от север със Стара планина, от изток и югоизток от Средна гора /Вакарелските височини и Лозенската планина/, от юг от Витоша, а от запад от Люлин.
Градът е разположен върху четири надзаливни тераси на р. Искър и притоците й Перловска и Владайска. Най-високата, 40-50 м, е запазена отчасти от Слатинския редут, Лозенец, Малка и Голяма Конювица. Втората е с относителна височина от 18 до 24 м. Върху нея е значителна част от територията на града от р. Кална до Слатинския редут. Нейното ниво личи най-добре между Слатинския редут и гара Подуене. Тя изгражда площад "Александър Невски", височината около Централния затвор, Красно село и др. Третото терасно ниво е от 12 до 16 м над съвременното речно легло. То личи ясно по деснобрежието на Перловска река - от двора на днешния минералогически музей /бивша ШЗО/ до гара Подуене. На това ниво е средната част на града от Медицинската академия до Народното събрание, също територията на Западния парк до - източните части на кв. "Захарна фабрика" и от Централния затвор до Централната жп гара и "Модерното предградие". Четвъртото терасно ниво заема най-ниските части около Перловската и Владайската реки с 3-5 м височина. То личи най-добре при кв. "Иван Вазов" и Военната академия. Върху това ниво е възникнал старият град. Освен това София лежи върху две по-малки тераси от 0,5 до 1,5 м и от 3,5 до 5 м - част от кв. "Хаджи Димитър", Герена и др. Бояна и Драгалевци са разположени върху делувиалните конуси в подножието на Витоша.
Важен първичен фактор за възникване на София са минералните извори в центъра на града, както и тези в Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчерево. От значение е била и р. Искър и нейните леви притоци Перловска, Владайска, Слатинска и др. От десните притоци по-важни са реките Лесновска, Чурешка, Буховска и Кремиковска. София се развива все повече към Витоша /жк "Младост"/ и към Люлин /жк "Люлин"/.
Над София и котловината доминира Витоша. Австрийският пътешественик и геолог Ф. Хохщетер сравнява София и Витоша в тяхното единство с Неапол и Везувий. Рядко са столиците в света, които могат да се гордеят с толкова хубава и при това толкова близка и леко достъпна планина.
Друг важен фактор за възникването и развитието на града е красивата и плодородна котловина. Тя има умерено-континентален климат - мек и приятен. Зимите са снежни, без студени ветрове. Недостатък са температурните инверсии, но те са рядкост. Средната температура на най-студения месец е минус 2°С - януари, а лятото е умерено топло -през най-топлия месец юли температурата в града е 21,1°С. Пролетта е мека и прохладна, а есента е с богати багри, с много тихи и слънчеви дни.
При такива благоприятни условия на мястото на днешна София е имало селищен живот още в предисторическо време от новокаменната епоха отпреди 6 хил. години. Още в V в пр. н. е. тук са живели траки от племето серди. По-късно идват римляните, които в началото на II век основават град при император Траян, който му дал името Сердика и прибавил фамилното си име Улпия Сердика. Най-голям разцвет при римляните градът получил при император Константин Велики /306-337 г/. Той често пребивавал в града и казвал "Моят Рим е Сердика". Искал да я направи столица, но се установил в Константинопол. В 447 г. хуните изгорили града. Нов подем настъпил при император Юстиниян /527-565 г/. Тогава Сердика била оградена с внушителни крепостни стени, останки от които са запазени и до днес в центъра на града.
От края на VI век на Балканския полуостров се заселват славяните и Сердика постепенно загубила римския си облик. Тогава тя била в пределите на Византия. През 809 г. хан Крум завзел Сердика и тя влязла в пределите на българското царство. Към края на IX в града е вече известен със славянското си име Средец, което се запазило до 1018 г., когато попада във византийски ръце с името Триадица. Арабският географ Идризи през XII в. споменава този многолюден град с името Атралиса, лежащ "в широка и плодородна равнина". Интересни сведения за града има в житието на Св. Иван Рилски, назован в него "Средецкия светия". След 1194 г. Средец възстановява своето име и е включен в пределите на второто българско царство. Градът е във възход. От 1258 г. е Боянската църква, която с образите в нея е предшественик на ренесанса. В края на XIV в. по името на голямата църква "Света София", на името на богинята на мъдростта, градът получил днешното си име. През 1392 г. градът бил превзет от турците и придобил ориенталски вид с конаци, джамии, хамами / бани/, кервансараи.
От XV до XVIII в. за София има малко сведения в пътеписите на пътешествениците и докладите на дипломати и кръстоносци, заминаващи или връщащи се от Цариград и светите места. Бертранден де ла Брокиер /1443 г./ отбелязва, че София е "Най-добрият град" на България. Добровничанинът Феликс Пеманчич /1502 г./ я нарича столица на България и голям търговски град. През 1530 г. Венедик Курипешич пише за Софийското поле и с. Слатина.
Много или малко са 132 години? За този сравнително кратък период, столицата се е променяла из основи няколко пъти. Това идва да покаже, че каква ще бъде тя, зависи изцяло и единствено от всички нас!

[Cesc Fabregas]

Честито! Сега поне тея със селския манталитет да не се изявяват, ако може!

[qwerty321]

Браво ,че някой се сети малко преди да приключи празника . Да са им живи и здрави имената на именниците

[1926]

Честито на всички КОРЕНЯК софианци от един кореняк пловдивчанин.

[Червени_шампиони]

Честит празник на всички съграждани!

[Гара Дембеле]

Честит ми празник и честит на моите съграждани.

[Pro-European]

Честито! Сега поне селяндурите(тея със селския манталитет) да не се изявяват, ако може!

това изключва възможността да коментирам
ами да ви е честито на ВАС, софиянците !

в православен смисъл, празникът носи висока стойност и се радвам, че Коцето е сложил и този аспект на празника -
това показва силата на нашата вяра! Естествено в днешно време от никой не се изискват подобни саможертви.

Честит празник!

[Ki Cho]

Честито на имениците. ... на софиянци, честито на тези, които са. На дребните души от голямото село ... абе честито и на вас, пък дано разберете, че ако ще сте столичани, ще трябва да носите отговорност за цялата нация.
Не всичко, започва от София, но за всичко е нужна софия /мъдрост/.

[slavia_forever]

Архивирам темата.