Мнениеот eMs1 » 10 сеп 2010 11:13
Не виждам смисъл за паника......БИЛО е доста по-лошо:
Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София. Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип „Омори-Буш" в ЦМС.
България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Сеизмично-активните зони са Крупник, областите Благоевград, София, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.
Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над шеста степен. На 31 март 1901 г. в Шабла и Калиакра са регистрирани две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
На 4 април 1904 г. в долината на р. Струма има две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
На 8 октомври 1905 г. в района на Струма е регистрирано земетресение с магнитуд 6,4 по Рихтер, през 1908 г. във Велико Търново и Горна Оряховица трусът е с магнитуд от седма степен по Рихтер, на 15 февруари 1909 г. в Ямбол земетресението е с магнитуд 5,9 по Рихтер.
На 14 април 1909 г. в Горна Оряховица има земетресение с магнитуд от седма степен по Рихтер, на 14 юни 1913 г. отново там трусът е с магнитуд 7,0 по Рихтер, на 18 октомври 1917 г. в София има земетресение с магнитуд 5,3 по Рихтер.
На 14 април 1928 г. в Чирпан е регистриран трус с магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). 7000 семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
На 18 и 25 април 1928 г. в Поповица и Гълъбово има земетресение с магнитуд 7 и 5,6 по Рихтер. Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 000 души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват около 120
души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
През 1942 г. в Разград има земетресение с магнитуд от седма степен по Рихтер. Настъпват масови разрушения, загиват 102 души.
На 30 юни 1956 г. в Шабла земетресението е с магнитуд 5,5 по Рихтер.
На 4 март 1977 г. има земетресение с епицентър Вранча (Румъния). В 21.30 ч. е регистриран трус с магнитуд 7,2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов, където са срутени блокове, под чиито развалини умират над 100 души.
На 3 ноември 1977 г. във Велинград земетресението е с магнитуд 5,3 по Рихтер.
На 28 февруари и 7 декември 1986 г. трусовете в Стражица и Попово са с магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер. При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.
[/offtopic]
