Дневникът на Коловати

[bucini]

7.09. 22:30ч.
Тази вечер няма да пия. "Русия" чул, че тези, дето ни биха, щели да празнуват в някаква кръчма - "Ела - вика - да ги видим отблизо". К'во ще им гледам. Ще ходя да видя жена си, че цял мач я търсих с поглед по трибуните и не я видях. Кой знае какво прави. А и пиенето вече не ми понася добре. Цял ден бях като парцал след снощи, а за капак вечерта трябваше да играем мач срещу някакви, дето така и не разбрах от коя държава са. Биха ни, ама това отдавна не е новина. Навремето един треньор, дето ме доведе от Севлиево в София ми викаше - Илияне, с такива футболисти като вас - максимум да са класираме за някое световно или европейско, а там че ще се осерем е ясно. Е той поне ни класира веднъж. Не че ми се играе на европейско. Мене ако питате, изобщо не ми се играе. Даже установих, че не ми е добре като се затичам. Не знам защо ме викат още в национала. Мъри все ми вика - Идвай, че няма кой. Като гледам "русия", може и да е прав. Разбрах че и Мъри сме сменили. Вече спрях да ги броя. И на новия не му давам повече от година. А техния треньор ми е познат отнякъде. Този май му стана навик да ни бие в София и все с различни отбори. Дреме ми. С годините все по-малко ми пука от загубите. Не че преди ми е пукало особено. Не съм алчен човек - и без премии се живее, ако си си договорил заплата като моята де. Как го правя ли? Ами най-важното е, че даже и да не си никакъв играч, винаги се намират хора (макар и на другия край на света), които да убедиш че си страхотен футболист. Стига съм писал за днес. Мързи ме. А и някакъв циври до мен в съблекалнята. Не знам какво го притеснява. Разбрахме се Попето да обясни на тъпите журналисти, че те са виновни да не играем. Само ни създават стрес и напрежение в отбора. Попето ги умее тия работи. Даже толкова се разпали, че сме го упълномощили да говори от наше име, че от бързане не се и изкъпа. К'во ще се къпя - вика - не съм потен. Ще го изчакам малко и ще се измъквам и аз, че жена ми кой знае какво прави ... Ей, тоя Валери на спря да циври.

[Kolec]

Някой да е намирал дневника на Никито?

Той още не се е научил да чете и пише...

[bobby198]

Виж те кво намерих:Дневникът на Шеридън

Четвъртък, 12 август
Вчера играхме срещу Аржентина. Бях титуляр. Страхотно. Открихме новия стадион в Дъблин, имаше към 60 000. Паднахме с 0:1, но пак бяхме по-добре от англичаните, които губят с по 1:4 от големите сили. Доволен съм - утре пътувам за България и хващам билета си за големия футбол. Отивам в популярен отбор със сериозни амбиции.

Петък, 13 август
Дано не е лош знак, подписвам на петък, 13-и. Но свети Патрик ще бди над мен. Взел съм си хармониката и сложих детелинка в портфейла. Дано ме настанят някъде до морето. Дядо каза, че имало море. Бил на почивка в България преди 20 години. Подписах договора в сградата на шефовете. Стори ми се малко отдалечена и твърде добре охранявана. Сигурно е било заради феновете, които са искали да ме пипнат.

Събота, 14 август
Няма море. Поне не в София. Има планина. Малко съм разочарован, но и това е нещо. У нас в Ирландия и планини няма, само гори и вятър. Голяма работа, днес е първият мач! Няма да играя, но съм сигурен, че ще бием. Дано съперникът не е много силен. Знам, че сме загубили по случайност първите два мача от първенството. Така ми каза единственият говорещ английски в клуба - едно момче от Гана. Той също не е играл в тези мачове. За единия бил контузен в глезена, за другия май в коляното... Изобщо тук контузените са доста.

Малко странно, направихме 2:2. Стадионът бе особен, трибуните бяха високи колкото барчето на “Селтик Парк”. Сигурно затова не успяхме да се адаптираме. Публиката ни е страхотна. Беше ентусиазирана, постоянно хвърляше бомбички и вдигна куп поздравителни плакати в чест на ръководството. Така ми каза човекът от клуба, който ми превежда. Явно са много доволни от привличането ми.

Неделя, 15 август
Снощи бе интересна вечер, малко съм стреснат. Събраха ни късно, сигурно защото през деня е адска жега. Шефовете говориха нещо, а дойдоха и някакви други спортисти - културисти или пък боксьори. Вероятно хора от другите направления на клуба. Все пак това е ЦСКА - голямо семейство. Явно искат да сплотят колектива.

Днес тренирах за първи път с отбора. Треньорът също дълго говори, но изглеждаше някак тих и плах. Може да е прегракнал на мача, беше голяма драма. Съотборниците ми шушукат нещо, че може да го сменят, което ме учуди. Трети кръг е все пак? Имаме една точка, но нещата ще се обърнат. Сигурно се шегуват, защото някои от тях го казваха с широки усмивки. Явно 15 август е българският ден на майтапа.

Понеделник, 16 август
Смениха треньора. Щом е за добро - така да е. Предстои важен мач в четвъртък, трябва да се класираме в Лига Европа. Играем с уелски отбор, който със “Селтик” биехме с 5-6 гола в предсезонни контроли. Ще ги отстраним с лекота. Не разбирам защо пред офиса на шефовете има толкова репортери, сигурно искат да питат за мен и за мача в четвъртък. Сега гледах по телевизията, че треньорът излезе оттам, говори дълго и си тръгна. Явно интересът към всеки мач на ЦСКА е огромен, толкова е вълнуващо!

Странно - отмениха тренировката на мястото, където бяхме вчера. Събират ни на стадиона. Леле, колко яко! За първи път ще видя стадиона! Не играем на него през този сезон, защото е почнал мащабен ремонт и скоро щял да прилича на “Алианц Арена”.

Хванах такси, никой от клуба не ме взе. Шофьорът ме закара в парка, супер беше! Стадионът е малко в странен вид, целият ръждясал и прашясал, има бурени. Една плочка се отлепи и падна до мен, добре че не ме удари. Явно строителството ще е мащабно. Браво на клуба, че държи на историята и традициите - преместили са музея с купите някъде далеч, извън града. Исках да го видя, но май е по-добре така. Лоши хора няма да могат да влязат и да откраднат някой трофей, нека е далеч от хорските очи. А и тренировъчната ни база е затворена за голям ремонт. Явно и там ще стане много хубаво.

Качиха ни на автобуса, но един от спортистите от оная вечер ми взе телефона. Тъкмо мислех да звънна на баба. Качиха се с нас в автобуса. Почнах леко да се притеснявам, а някои от съотборниците ми бяха пребледнели. Дали е от напрежение за мача? Говорят за някакъв обяд. Яли и шамари от превъзбудени фенове. Шегички. Явно съм в много весел клуб. Заведоха ни някъде далеч от София, в хотел с голф игрище. Ще тренираме тук до четвъртък. Баровска работа. Само дето няма да мога да кажа на баба, че я обичам. Ама така е в големите отбори - няма чувства, има професионализъм!

Вторник, 17 август
Ако не бием в четвъртък, сезонът свършва. Това ни обясниха. Ще имаме нов треньор от някаква съседна страна. Аз не искам сезонът да свършва. Трябва да бием! Иначе си тръгвам. Дали ще ме пуснат обаче от това лудо семейство? Ох, чудесно е, но... Свети Патрик да ми е на помощ!

[TPAKTOP]

Коловати не се притеснявай! Възгласите: "Коловати, Коловати! Дучето е** женати!" Може да не отговарят на истината

[vladovichev]

След 0:4 от Англия
Ивелин Попов: Бах мааму не знам как става все така – ние имаме 5-6 до 7 чисти положения и все изпускаме, а англичаните – гола вода бяха – от 1-2 положения ни направиха головете. Иначе стояхме много добре, Никито почти да хване 2 от четирите гола, ама ... късмет.

Ивелин Попов след Черна гора: Ами пак не знам що така стана. Уж ония били Черна гора, ние пък 11 дървари и по принцип не трябваше да имаме проблем – дървар от гора не го е страх, ама ... Иначе следващия мач ставаме и го играеме, ама нали вече и голове , туй онуй ще има. И така.

[red__army]

....хахахахаха.....тоз Коловати...ако го види Вученич на живо нема да го познае....щото цял мач му гледаше фланелката само отзад,сигурно не му е запомнил номера...щото беше бърз като костенурка на световно по лека атлетика и не можа да го стигне.