Тези 6 неща децата ни никога няма да изпитат...

[Pro.Daeg]

Завършващите през 2014 г. не носят ръчни часовници, не пишат с ръкописни букви и нямат представа защо Nirvana са велики.Tака е според годишния списък Mindset на колежа "Белоа", който има за цел да подпомогне учителите в разбирането на съвременните културни препратки.Ето част от другите някогашни усещания, които ще са напълно непознати на сегашните деца.
Лента за фотоапарат
Със старите фотоапарати - тези с лента, ако си спомняте - трябваше да се концентрираш върху всеки кадър, всяка снимка, защото си платил за около 24 кадъра и няма начин да ги направиш наново.Сегашните цифрови камери имат безкрайна "табула раза", където броят на кадрите, които можеш да направиш, изглежда неограничен, и грешките се изтриват с едно щракване. И те продължават да стават все по-практични, удобни и чудесни, особено като новия iPhone 4G (с вградена светкавица) и като новата камера Nikon Coolpix S1100pj, която включва проектор, който позволява показването на снимки в реални размери и видео върху стена.Отминаха дните на звука от пренавиването на филма в касетата му, пренасянето му до фотолаборатория и търпеливото изчакване, за да научиш колко аматьорски изглеждат твоите снимки.В този случай настоящето определено печели пред миналото.
Стационарните телефони
Преди мобилните телефони, SMS-ите и незабавните съобщения през Интернет имаше фиксирани телефони - някои дори бяха с шайба, до които нервно стояхме и чакахме обаждането на гаджето, докато другото вече ни чакаше на някой ъгъл - за да не стане гаф...Мобилните телефони промениха всичко това. Изследване от февруари на Pew Research Center установи, че 41% от поколението на новото хилядолетие нямат фиксирани телефони, в сравнение с 13% от поколението на бейби-бума, които са само с мобилен апарат.83% от хората на новото хилядолетие са спали или с телефона си в джоба, или оставен близо до леглото.Твърде зависими? Друг страничен ефект от епохата на мобилните телефони е, че уличните телефонни автомати почти изчезнаха, телефонните секретари са вече в миналото, а "чакането до телефона" просто не съществува.
Хартиените книги
Спомняте ли си продавачите на енциклопедии от врата на врата? Ние си ги спомняме (смътно).Трансформацията на книгите и начина, по който ние ги четем, беше бърза и забележителна благодарение на Интернет, а идеята да си купиш 30-томна eнциклопедия, която да ти се доставя ежемесечно, звучи абсурдно в епохата на безплатната Wikipedia.Да не споменаваме отпадането от употреба на достопочтените правописни речници, които започнаха да събират прах с появата на автоматичната правописна проверка.И не само справочните текстове лежат забравени на полиците или подпират клатушкащите се мебели по цял свят. Все повече и повече хора четат електронни книги, като за първи път продажбите на електронни издания надминаха тези на хартиените копия през това лято.iPad определено е решен да предизвика 600-годишното властване на хартиените книги.
Да се изгубиш
Дните, когато питахме за посоката, приключиха. Смартфоните правят живота много по-лесен. Сега безбройни приложения могат да използват GPS технология, за да посочат местоположението ти и лесно и точно да те насочат към желаното място.Въпреки че това прави изключително лесно достигането от точка A до точка B, това означава, че времената, в които може да попаднеш на нещо ново и чудесно, защото си се загубил, вероятно са си отишли безвъзвратно.
Уокмените
Когато светът беше аналогов, слушахме касети и носехме с гордост портативни плеъри на аудиокасети. В близкото минало уокмените бяха предмет от първа необходимост, позволявайки ни да разнасяме любимите ни касети с компилации навсякъде.Но технологията претърпя поражение. Първо се появи дискменът, после - iPod. Родиха се нови понятия - "MP3", "iTunes плейлисти" - и преди да успеем да натиснете бутона за пауза, думи като "превъртане назад" изгубиха смисъл.
Музикалните клипове по MTV
Спомняте ли си, когато MTV пускаше музикални клипове? Спомняте ли си времето, когато M в MTV означаваше "Music" (дума, която фирмата официално премахна от името си през февруари тази година)?Спомняте ли си ерата, когато никой не беше чувал за Снуки? Телевизионният канал, някога известен с напредничавите си шоута с видеоклипове като 120 Minutes и Alternative Nation (дори ранните години на Total Request Live) - сега като цяло може да бъде обобщен в три думи: фитнес, загар, пране.

[soilwork]

Много хубава статия...малко носталгични спомени

[Синьо сърце]

Мда,и на фунийки няма да играят,на стражари-апаши,няма да се крият с цигарите-понятието"ПУШКОМ" ще е неизвестно и така...

[BLUE CHAMPIONS]

Дядо ми все ми казваше,че тяхното детство е било доста по-щастливо от нашето. Сега аз на 33 все си мисля,че преди 20г.сме били доста по-щастливи от 13-14г-ни деца сега. Уж еволираме а сме все по-нещастни

[lisynger]

Спомням си когато баща ми ми подари уокмен Нямаше такава радост

[VoyagerX]

Дядо ми все ми казваше,че тяхното детство е било доста по-щастливо от нашето. Сега аз на 33 все си мисля,че преди 20г.сме били доста по-щастливи от 13-14г-ни деца сега. Уж еволираме а сме все по-нещастни

Така е, за съжаление - "Парадоксът на нашето време":

"Парадоксът на нашето време е, че имаме по-високи сгради, но по-ниска търпимост, по-широки магистрали, но по-тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Научихме се как да преживяваме, но не и как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и повърхностните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.

Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.

Не забравяйте кажете блага дума на този, който ви гледа с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Не забравяйте горещо да прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Не забравяйте да казвате „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.

Не забравяйте да държите ръцете си и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите, които спират дъха ни!"

[lubenk]

Ами видеокасетите помните ли ги. По едно време да имаш видео си беше голям лукс.
Имаш ли видео и поне една касета с Брус Лий и си най- големия в махалата.
Имаше един брутален тип, който дублираше абсолютно ВСИЧКИТЕ филми и всички актьори (независимо мъже, жени или деца) със един равен глас, като че ли чете програмата за театъра. Няма да забравя гласът му докато съм жив.

[JohnnieWalker]

Гледах 100 пъти Американска нинджа на касета Записвах си от радиото на касетки и слушах на уолкмена...

[Reckless]

Което си е верно, верно си е ! Нашите деца сигурно никога няма да усетят тръпката да тичаш бос по тревата и да риташ топката.
Аз пък си спомням, като малък, че се возихме с баща ми в градските автобуси, които имаха ремаркета и аз мрънках, че все в ремаркето исках да се возя

[Captain Stottlemeyer]

Интересна статия, предизвиква размисли, спомени и т.н. .. Все пак, никаква електронна "книга" не би могла да замени (поне за мен) удоволствието от четенето на някоя любима книга (дали това ще е "Приключенията на добрия войник Швейк" или "Параграф 22", или "Записки по българските въстания", или някое крими на Реймънд Чандлър или Джеймс Х. Чейз), за хиляден път в леглото преди заспиване, след уморителен, но ползотворен ден! В(е)рвайте ми!