Разсъждения на Иво Сиромахов за фейсбук

[pomiqrat]

Преди няколко месеца, докато пиех бира с бивш съученик, той взе да ме убеждава колко хубаво нещо бил фейсбука. Обясни ми, че това било „социална мрежа“, че фейсбукът бил медията на модерните, динамични хора и че всеки, който не е регистриран там, е суперзадръстен и изостанал.
Аз отдавна имам подозрения, че съм суперзадръстен и изостанал, но не ми се иска да го призная публично, затова още на следващия ден се регистрирах в така наречената социална мрежа с надеждата да понаваксам поне малко задръстената си изостаналост.
Но още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора.
Първо ме призоваха да си потърся приятели. Къде да ги търся? Аз ако за 37 години не съм ги намерил, баш тука ли ще ги срещна? Отказах да ги търся, но пък някакви напълно непознати хора започнаха да ми предлагат приятелство. Реших, че като добре възпитан човек би трябвало да приемам всички. Само че някоиоферти минаха границите на толерантността ми.
Веднъж някакъв човек ми предложи да стана приятел с Татяна Дончева, моля ти се. Настръхнах. Как да стана приятел с Татяна Дончева? Ако човек не внимава, покрай нея неусетно може да се сприятели и с Ванко 1. Разбира се, натиснах бутона „игнорирай“, но лошото чувство остана.
По-неприятното е, че някои от новите ми приятели започнаха да ме засипват със сърчица, усмихнати човечета, нарисувани халби бира, а след 15 декември и с виртуални елхички и ме увещаваха да си ги колекционирам.
Попитах един колега за какво служат тия виртуални елхички, а той ми каза: „Не знам, но аз вече съм събрал 734. Чудя се къде да ги завра?“
Не му отговорих. По Коледа не е хубаво да се приказват такива неща.
Постепенно започнаха да ме атакуват и привърженици на различни каузи: „Да защитим децата от домашното насилие!“, „Да спасим ливадния дърдавец!“, „Искаме справедливост за Вълкан Хептенцоцов!“, „Да спрем доганизацията!“…
Тези кухи призиви ме вбесяваха. Как смятате да спрете доганизацията бе, фейсбукарчета бледи? Като си разменяте тука елхички и сърчица ли?
С наближаването на изборите гражданското съзнание на юзърите достигнасвоя апогей. Някакъв тип всеки ден ме атакуваше с настойчивото предложение да стана почитател на Яне Янев.
Любезно му написах да спре да ми досажда, защото по-скоро бих станал почитател на хурката на баба му, нежели на Яне Янев. Обаче офертите на партийния активист не спряха. Наложи се да го изхвърля от списъка с приятелите си, въпреки че не съм привърженик на силовите мерки.
Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента.
Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака… А някои селски пръчки с поетични наклонности се скъсваха да пишат в статуса си претенциозни глупости от сорта: „Виждаш ли сянката ми, плаваща по вълните на времето?… Докосни звездите, но не забравяй, че си човек…“ Пълна помия!
Освен това фейсбукът постоянно ме подканяше да „сръчкам“ приятелите си. Това изобщо не се връзваше с представите ми за приятелството. Нали са ми приятели, защо да ги ръчкам?
Постепенно научих, че социалната мрежа си има и свой собствен език, в който гласните не са на почит. Често ми се случваше, когато вляза във фейсбук, да ме приветстват с милото „здр“. „Двждн“ – отвръщах аз.
Някои хора пък настояваха да отговарям на всевъзможни малоумнитестове. „Кое животно си?“, „Кой зеленчук си?“, „Коя чалга певица си?“, „Миришат ли ти краката?“ и т.н.
Една жена ми изпрати поне 15 пъти теста “Какъв секс предпочиташ?” Накрая се вбесих и й отговорих: „Всякакъв, стига да не е с теб.“ Давам си сметка, че отговорът ми не беше твърде джентълменски, но нахалството на тая пача наистина ме извади от обувките.
Забележително е, че освен от хора получавах предложения за приятелство и от стопански субекти – фирми, хотели, магазини. Това вече беше лудост. Как да стана приятел с някакъв склад за чорапи?
С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян. В профила ми пишеше, че вече имам над две хиляди приятели, но реално бях сам като куче.
Усещах, че съм се превърнал в пълен фейсбук нещастник. Проклинах деня, в който си направих регистрация там. Но бях поел по този път и трябваше да изпия горчивата чаша на виртуалното общуване докрай…
Вчера отворих профила си и бях потресен.
Някаква девойка ми беше изпратила покана да отговоря на теста. „Навяваш ли на момчетата перверзни мисли, когато си с пола?“ Гледах монитора вцепенен. Разбрах, че съм стигнал дъното. В този момент направих три важни заключения: първо – че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли, и трето – да ви пикая на социалната мрежа.
Натиснах бутона „Изход“ и излязох да пия бира.“

[bigthener]

Тая статия е преди 100 години....

[Samoyl]

Аз до сега не я бях чел, но ми хареса адски много, понеже не навиждам фейсбук...и го ползвам само за игрички

[durex]

Тая тема е за да обедиш хората,че няма смисъл от фейсбук или...?!?!?! Че като на Иво Сиромахов не му харесва да не влиза ве!

[Sofiaatowern]

Цялата истина събрана в едно за тази помия.. Нямам и няма да си направя регистрация там никога, какво ли остава за снимки.. Не мога да ги разбера тези "отворените" какво им доставя по цял ден и нощ да разглеждат личния живот на хората, да играят някакви виртуални ферми и танкове, да попълват някакви безумни тестове и всякакви такива кифладжииски изпълнения. Да не говорим, че повечето там тъпи овци само дето ЕГН-то не са си написали, представям си колко е лесно да намериш един човек по този начин.. Онлайн енциклопедия обаче със снимки, с всевъзможна информация за потребителите и най вече закърнели хора от толкова седене пред тая шитня. Някъде бяха писали, че се експлоатира от ЦРУ и разни тайни служби - няма и да се учудя, ще се учудя, ако екипът на сайта не им е дал достъп до базата с данни. Ама нека си го ползват, никой не ги спрял. А тази "епопея" за първи път я виждам, не знам къде я е имало.

[devildriver]

Иво Сиромахов има подобна статия и за TWITER,прави се на интересен.

[red__army]

.....тва "Фейсбук" е адска простотия измислена от шепа образовани американци....или неамериканци,за да следи теб,контактите ти,приятелите ти и едва ли не да контролира личния ти и обществен живот,да те превърне в марионетка промивайки мозъка ти с разни виртуални глупости......игри,......клубове и групи които уж се създават като някаква форма на протест,а всъщност единствена цел е да наблюдават и канализират настроенията на масите в "правилна" посока.....не става дума дали"Фейсбук" ти харесва или не, а това че те зомбира напълно без дори да го осъзнаваш.....в това отношение хората от саваната на Африка,които нямат PC и Интернет са много по не податливи на такава глобална манипулация,макар и необразовани, отколкото човек от цивилизован градски тип.

[Alex]

Тва, че хората без личен живот чакат фб да го промени, не значи, че фб не струва

а бе, Иво верно ли вече не е в шоуто на слави?

[difeza]

Тая тема е за да обедиш хората,че няма смисъл от фейсбук или...?!?!?! Че като на Иво Сиромахов не му харесва да не влиза ве!

Хората не се Обеждават,а се Убеждават.

[Кашчей]

Иво Сиромахов има подобна статия и за TWITER,прави се на интересен.

Не знам дали се прави на интересен, но това са абсолютни помии в нета.Преди повече от година се подлъгах и се регнах в Нетлог, при което тая гад е разпратила покани до абсолютно всички, които ми бяха в пощата.Това е тъпо, тъпо, тъпо!Сега само получавам някакви безумни известия, които отиват в коша моментално.
Значи, във Фейса аз искам да съм приятел с някого, но пък той е приятел с някой, когото не понасям, но стана ли приятел с първият, неминуемо ще стана и с вторият-не, благодаря!