Лев Иванович Яшин (22 октомври 1929 - 20 март 1990), роден и починал в Москва
Лев Яшин, вратарят, който никога не се е стремял да бъде това, което е днес; чийто живот и чийто дела обаче сякаш нарочно се развиват така, че да поставят основите на една истинска легенда. Вратарят, който докато е жив е придружаван от един загадъчен ореол; който излъчва светлина, идваща зад "Желязната завеса" и обединяваща всички футболисти от Източна Европа. Яшин, вратарят, който съвсем не се побира в шаблона "футболист".
Какво точно е направил Лев Яшин на 9 юли 1960 г., онази събота преди първия финал за европейско първенство, остава неразказано. Години след смъртта му все пак неговата съпруга Валентина разказва: "В деня преди мачовете Лев отиваше за риба и когато той хванеше нещо, заминаваше спокоен за стадиона."
А когато Лев Яшин стъпва на тревата на Парк де Пренс на 10 юли 1960 г., той изглежда точно такъв: спокоен, почти меланхоличен. СССР изиграва квалификационните срещи по превъзходен начин и пред повече от 100 000 зрители "Сборная" побеждава Унгария на московския стадион "Ленин" с 3:1. На полуфинала Чехословакия е отнесена с 3:0.
"Черния паяк" в действие
Всяко едно нападение на света
В Париж, срещу Югославия, треньорът Гаврийл Качалин пуска същата единадесеторка, която е играла и с ЧССР, но този път тя не налага такава доминация. Особено Драгослав Секуларац, любимецът на публиката и моторът на югославяните, на няколко пъти изправя косите на съветската защита. Става твърд, но не и груб, мач, в който Лев Яшин премисля ходовете на противника все едно играе партия шах: Той очаква всеки удар, пресметнал е всяка атака на противника, той се гмурка в наказателното си поле и с очевидна лекота елиминира всичките усилия на югославските нападатели, които ежеминутно щурмуват вратата му.
На трибуните омагьосани седят репортерите с моливи и бележници, а резервите на Югославия слисани и със зяпнали усти наблюдават събитията на няколко метра от края на игрището. Те вече са познавали Лев Яшин от олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. и от световното първенство в Швеция през 1958 г., обаче точно първото европейско първенство, което през тази 1960 г. носи названието "Европейска купа на нациите" и е наречено от западногерманския бундесселекционер Зеп Хербергер "чиста загуба на време", ще направи от руснака най-великият вратар на своето време. Още по време на двубоя репортер на френския вестник "Л'Екип" ще напише за своята колонка в журнала: "Този страж вероятно ви разколебал всяко едно нападение на света."
Яшин не стои вдървено на своя пост, всяко негово движение прелива в друго, още по-елегантно такова. Когато Яшин свива юмруците си и избива топките, когато излиза напред и ги лови над югославските глави, когато рита кожената сфера силно напред или я избива плавно в ъглов удар - всичко това изглежда толкова непринудено и естествено. И всъщност, когато човек втренчено наблюдава Яшин, той може да остане с впечатлението, че вратарят не се гмурка, а плава. Като в безтегловност. Като някакъв космонавт.
Наричат го почтително "Черния паяк", "Черния октопод" или "Черната пантера". Неговата фланелка, неговите гащета, неговите чорапи и обувки - всичко е в черно. Това е неговият черен астронавстки костюм. Каскетът му е неговият скафандър и той го носи като талисман. Когато шапката на вратаря изчезва в тълпата от футболни фенове около стадиона в Марсилия след мача с Чехословакия, представителите на съветската футболна федерация са принудени да потърсят помощта на френската полиция и с многобройни обяви по радиото и вестниците да помолят за връщането на талисмана. Яшин има късмет - два дни по-късно каскетът е донесен от случаен човек в хотела на съветските играчи. Яшин сияе. Като малко дете. Както когато е мечтаел някой ден да стане като руския шахматен гросмайстор Михаил Моисеевич Ботвиник.
Яшин винаги се е стремял към върха, там, където най-великите спортисти на неговото време държат трофеите си под ослепителния блясък на прожекторите и на фотографските светкавици. Където шампионите обясняват на журналистите как се постигат рекордите и победите. Като млад вратарят е тренирал висок скок, бокс, водна топка, кънки бягане, фехтовка и тенис, а на вратата на съветския национелен отбор по хокей на лед Яшин става вицесветовен шампион. Яшин безспорно е един спортен феномен.
Яшин със "Златната топка" и с черния вратарски екип на Динамо Москва през 1963 г.
150 спасени дузпи
На 20-годишна възраст Яшин започва професионална футболна кариера в Динамо Москва. Преди това той вече е играл за работническия клуб Хомиш, но след няколко свои грешки е забит на пейката за цели 3 години. Това не го отчайва. "Трябва много труд", споделя той по-късно, "иначе накрая нищо не се получава." И така той се е трудил неуморно за този шампионски ден, почти до пълно изтощение, почти маниакално. В Динамо Москва той си спечелва титулярното място през 1952 г. Пет пъти печели титлата на СССР със своите съотборници, а три пъти - купата на страната. През 1963 г. е отличен със Златната топка - до ден-днешен Яшин е единственият вратар, получил това отличие. Посмъртно легендата на московското Динамо е обявен за "Световен вратар на века" и "Спортист на века".
Статистиката е красноречива: В 78 национални срещи Яшин допуска 70 попадения. От гледна точка на факта, че през 60-те години на защитата се е обръщало много по-малко внимание, отколкото в настоящето, това е едно изключително постижение. Носят се легенди, че за своите 22 състезателни години Яшин е хванал невероятните 150 дузпи!
В Парка на принцовете, през този дъждовен юнски ден на 1960 г., Яшин наистина отначало изглежда непобедим, докато настойчивите югославяни повеждат в резултата в 43. минута, когато шутираната от Галич топка се отбива в тялото на съветския капитан Игор Нето и влиза в мрежата. До този момент головото съотношение спокойно е можело да бъде 4:0 или 5:0 за балканците. Четири минути след подновяването на играта Метревели успява да изравни, а в продълженията на финала, шест минути преди края, Понеделник отбелязва победния гол.
Яшин с европейската купа от 1960 г., спечелена срещу Чехословакия на парижкия стадион Парк де Пренс.
През Вселената
Когато Яшин вдига купата под парижкото небе, едва 18 000 души присъстват на стадиона, обаче тези, които са го видели, напълно разбират онези журнилисти, които ще го нарекат "Страховития" през идните години. И те са наясно, че през 1964 г. вече 34-годишният Яшин, който на 1/8 финала от европейското първенство в Испания срещу Италия хваща дузпа на Алесандро Мацола и така осигурява продължаването напред на СССР, не е изиграл някакъв особено добър мач - за него това е по-скоро някаква банална рутина или както самият той казва: "За вратарите нищо не се е променило. Те все още трябва да предотвратяват голове. Ако искаш да отстраниш един италиански отбор, без значение дали той е клубен или национален, трябва да спасиш поне една дузпа." Максимата на руснака звучи почти толкова непогрешима, колкото и закона на Нютон за гравитацията. И онези зрители му вярват, те са убедени, че един вратар наистина сам е способен да изведе своя отбор към победата.
Лев Яшин не е просто вратар, а също и мислител, ентусиаст и фанатично отдаден на своите каузи човек. Това е една от причините неговите думи да звучат така, сякаш са строфи на едно безкрайно футболно стихотворение. След осминафинала с Италия Яшин казва: "Радостта да видя Юрий Гагарин да лети в космоса може да бъде надмината само от радостта от това, че съм спасил една добре изпълнена дузпа." Цитат, който го придружава до края на живота му. Също като една космонавтска херметическа капсула, приютила звездния пътешественик в себе си при завръщането му на родната планета.
.jpg)
Паметник на Яшин пред стадиона на Динамо Москва. Вратарят умира през 1990 г. в следствие на усложнения, причинени от ампутацията на двата му крака 6 години по-рано. Още по времето на състезателната си кариера Яшин е страстен пушач.
Спомни си и за други футболни титани:
Тихата звезда - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=37207
13 гола за вечността - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=37729
Куцащият папагал - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=37761
"Силвио Гол" - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=37809
Некоронованият крал на футбола - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=37999
Магьосникът от Монтевидео - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=38241
Пантерата с нежния смях - http://forum.gong.bg/viewtopic.php?f=35&t=38499
Човекът, който минава през филтъра - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=38511
Авторът на най-спорния гол в историята - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=38675
Ексцентрикът от световна класа - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=38691
Драмата от Берн - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=38749
Той имаше дух в краката - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=38761
Великият капитан - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=38863
"Като човешко динамо" - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=38983
Президента - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=39585
"Ел Мараканасо" - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=39831
Победителят - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=39897
"Не умирайте като мен" - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=40033
Що е то истинско величие? - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=41523
Играчът, който постигна всичко - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=41983
"Белия Пеле" - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=42201
Бомбардирът на нацията - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=42437
Бейбифейс - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=44683
Човекът, построил Камп Ноу - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=44761
Ооо! Ааа! Кантона! - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=45591
Гмуркачът, покорил световния връх - http://forum.gong.bg/gong/viewtopic.php?f=35&t=45709
