Вили Вуцов: Искам ЦСКА в елита, за да ги пребием като магарета
Пет, 2008-07-04 11:13
Откакто поех Левски, не мога да спя от напрежение, но ако се успокоя, хиените ще ме прегазят, призна Вили.
„Все още не мога да спя от напрежение“, това обяви в интервю пред „Меридиан Мач“ старши-треньорът на Левски Вили Вуцов. Той в момента провежда в Правец първата си подготовка начело на „сините“. Както обикновено специалистът говори разпалено, като във всяка една секунда е напълно убеден в това, което казва. „Такъв съм си, казвам това, което мисля“, така Вуцов определи себе си, докато говореше за Левски, проблемите в ЦСКА и тези в родния футбол. Ето какво каза Вили:
- Г-н Вуцов, как върви подготовката?
- По правилния начин. На този етап съм доволен от свършената работа дотук. Доволен съм от желанието, старанието и изпълнението на тежките тренировки от абсолютно всички играчи. Нямам забележки към някого, който да се отличава в отрицателна посока. В положителен аспект доста от футболистите се отличават - няма да ги изреждам, за да не излиза така, че са ми любимци от първия ден. Много съм благодарен на хората, които са около мене. На кондиционния треньор Ясен, който в програмите си следи абсолютно всеки и във всеки един момент знае кой на какво положение е, та да може да реагираме, ако има някой проблем. Помощници около мен си вършат перфектно работата и медицинският персонал е повече от изряден, на много добро ниво. Единственото, което мога да кажа, че не ми харесва, но то не зависи от никого, това е голямата жега в Правец.
- Не съжалявате ли малко, че сте точно в Правец, а не някъде по-нависоко?
- Аз вече и да съжалявам, и да не съжалявам - все тая. От всичко, което намерих, когато поех Левски, нищо не съм променял. Лагерите в Правец и Австрия вече бяха планувани. Левски не е Бобовдол или Раднево, за да се правят нещата ден за ден. Не съжалявам, не казвам, че съм недоволен, но мисля, че можеше да бъде малко по-добре. Примерно с едно отиване в някое от подбалканските градчета като Трявна или Тетевен. Така щяхме да избегнем жегите.
- Какво става със селекцията, до този момент всичко запланувано направено ли е?
- Селекцията върви и продължава да върви. Отворена е. Става дума за Гаджев и Рашид Тиберканин, които до края на седмицата трябва да бъдат уредени. Знаете за проблемите около Георги Христов. До началото на подготовката в Австрия всичко около селекцията трябва да е уредено.
- В общи линии селекцията е почти ясна. Ще успят ли новите играчи да направят отбора по-силен?
- Ние казахме, че търсим само футболисти, които да вдигнат нивото, класата на отбора. Определено мисля, че всичките играчи, които привлякохме или ще привлечем - Гонзо, Георги Христов, Гаджев, Бистрон и Тиберканин, са футболисти на доста добро ниво, които ще дадат добра алтернатива и ще повдигнат значително качеството на отбора. Ако искаме да направим нещо сериозно, ни трябва силен дефанзивен халф. Европейското първенство даде добър пример, че без подобен играч няма как да направиш нещо сериозно. Ето тимът на Русия беше много силен, но нямаше качествен играч на този пост. Това ги провали. Видя се, че футболисти като Сена, Фринс, Гатузо, Амброзини и най-вече холандецът Енгелар бяха в основата на добрите игри на отборите си. Искам да вземем много силен дефанзивен халф. Не искам да експериментираме с някой на нашето ниво.
- Гонзо игра през последната година като дефанзивен халф има и нужния опит. Може ли да го използвате на тази позиция, ако не се намери по-добър вариант?
-Не.
- Той ли не иска или вие?
- И двамата. Не мисля, че това е силата на Гонзо. Аз говоря, че там трябва класен играч. Гонзо е такъв играч, но не и за центъра на терена. Всичките приказки - Битрон може да играе там, и Рабех може да играе там, но едно е може, а друго е това да е коронният му пост. Ние с моженето ще се оправим, но това е някакъв временен вариант. Тези, които имаме в момента там - Сърмов, Гаджев и Балтанов, са нелоши футболисти, но нито един от тримата не е типично такъв. Иска ми се въпросният футболист да е хем можещ и здрав и хем да не е дърводелец. Той трябва да организира по най-добрия начин и да дават насока на атаката. Трябва да вижда, да чувства и да може, тоест само да виждаш не става. Примерно нашият Ричард - знаехме, че той има слабост - тича, хапе, но трудно имаше развитие. Вкара един гол за пет години в Левски. А тези, другите, истинските, като Сена или Енгелар достигат често до голови ситуации.
- Вече имате ли набелязани дефанзивни халфове?
- За съжаление не мога да кажа, че имаме нещо реално. Има едно-две имена, които са ми предложени, но не искам да взимам посредствен футболист. Съжалявам, че закъсняхме, не мога да кажа, че съм подведен или че някой ме е излъгал, но от началото досега малко хора ми бяха подадени в тези позиции от хората, с които работим. Разчитахме, че Лионел Ба евентуално би бил нашият човек, но се видя, че не става.
- Колкото и тривиално да звучи, разкрихте ли вече разликите между отборите, които сте водили до този момент и Левски?
- Определено има голяма разлика във всяко едно нещо - в организацията, на хората, които работят в Левски, в отношението на хората и най-вече в качеството на футболистите. Няма спор в това нещо - тук са много добри играчи, с които се работи много по-лесно.
- А има ли разлика в работата на треньора?
- Няма разлика. Работата е една и съща. Рецептата е: работа, работа, работа и като количество, и като качество. Даже мисля, че в Левски с по-малко работа могат да се постигнат по-големи резултати.
- Предполагам заради наличието на по- добри футболисти...
- И не само. Тук всичко е по-добро. Персоналът е по-добър, хората са по- добри, организацията е на по-високо ниво. Достигането до някакво количество работа става далеч по-лесно. В по-малките отбори който и да дойде, хора, които са свикнали само на ниво Левски, ЦСКА и Литекс, ако слязат на ниво Беласица, Берое, Раднево и Марек, ще им е далеч по-трудно и може нищо да не успеят да постигнат. Убеден съм в това. Въпреки че са добри треньори, там всичко е много по-различно и трудно. Там всичко се пречупва през друга призма. Може да имаш вижданията и възможностите, но не можеш да го реализираш поради милиони причини, които спъват нещата. В такива отбори трябва да си „як“, психически и физически да си подготвен. Ако си малко лабилен, ще бъдеш смачкан и няма как да успееш.
- Явно и в Левски треньорът трябва да е „як“, след като не бяхте посрещнати особено добре на „Герена“...
- За жалост на мене ми е писано, че трябва да се боря навсякъде, където и да отида. В Черно море, като отидох, понеже бях играл в Спартак и ме приеха на нож. После обаче си постигнах своето. Друг пример е Плевен. На първия официален мач имаше продадени 54 билета. Това може би и до ден днешен е антирекорд за Спартак. След два месеца обаче имаше по 15 000 души на стадиона. Аз съм спокоен и убеден в това, което правя, затова и водещият ми девиз е „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.“
- А какво си помислихте, когато направихте първите си стъпки от съблекалнята на „Герена“ и феновете започнаха да ви освиркват?
- Бях подготвен за нещо подобно, но все пак бях притеснен. И до ден днешен мога да кажа, че притеснението ми не е изчезнало. Сега съм на 80 процента спокоен. Това отношение на част от феновете ме психира. Ще ми трябва още време, за да се отпусна напълно. Външната атака, която се знаеше откъде идваше, беше повече от необходимото.
- Смятате, че всичко е било нагласено от ваши недоброжелатели?
- Не мисля, че сега е моментът да говоря. Аз ги знам откъде са. Като дойдат резултатите, тогава ще говоря. Сега си запазвам правото да стискам всичко в себе си. А и цялата ситуация беше много преувеличена в медиите. Говореше за хиляди, стотици фенове, а аз ги видях - имаше не повече от четирима-петима фенове, които викаха. Вероятно е имало повече негативно настроени, които си мълчаха. Убеден съм, че плакатите, които се показаха на „Армията“ на мача с ЦСКА и срещу мене, и срещу собственика, първо, бяха нереални, и второ, имаше външна намеса. Аз не съм обиден на никого, не се сърдя. Да, мъчно ми е, но го приемам и си стискам зъбите. Надявам се, че тези, които най-много викаха, след това да са най-доволни от работата ми в Левски.
- Дербито с ЦСКА завърши 1:1, но какво щеше да стане, ако Левски бе победил с 3:0 или пък загубил с толкова?
- Мога само да гадая. На мен ми беше ясно, че поемам ужасен риск, и съм сигурен, че всички страни щяха да паднат върху мене независимо от ситуацията. Но не съжалявам и не се правя на герой. Сигурен съм, че от 100 души на моето място сигурно 95 от тях нямаше да се съгласят да поемат отбора в този момент. Щяха да се скрият горе в ложата и да кажат, че помощникът ще води. Аз казах още първия ден, че мен не ме е страх. Ако ме е страх от мач, ако ме е страх от ЦСКА, значи трябва да се откажа от професията си. Аз съм възпитан и винаги съм бил с идеята, че съм левскар. А това е най-важното нещо, за да победиш ЦСКА. Връщайки се назад, ще ти кажа, че отборът ни във варианта, в който излезе срещу ЦСКА, беше доста осакатен. Имахме доста основни играчи с контузии, второ, бяхме в психологическа криза и трето, което не е маловажно, без да обвинявам никого, и физически отборът не беше добре. Играехме на „Българска армия“ срещу отбор, който до този момент доминираше. Общо взето, имаше предпоставки, че те едва ли не ще ни смажат. Това не се получи. И не искам да се връщам назад и да коментирам, но твърдя, че ако не беше тази дузпа, ние щяхме да спечелим.
- Не смятате ли, че преекспонирате с: „Аз съм голям левскар“?
- Защо да преекспонирам?! Аз казвам какво чувствам. Ако бях в друга ситуация, ако не бях в Левски, а бях отишъл в Литекс при такава ситуация, сигурно нямаше да седна на пейката. Примерно, когато отидох в Черно море, разговорите ми с Илия Павлов бяха първоначално да подпиша за 1 година. И като ме грабнаха на първата тренировка, след нея отидох при него и му казах: „Тук не ме обичат хората, дай по живо, по здраво да си ходя“. Той ми каза: „Не, ти си моят човек, аз съм зад теб“. Но тогава мислех по друг начин. Сега колкото повече ме обиждат, толкова повече ме амбицират. Просто ми е дошъл моментът да бъда в Левски.
- В тази връзка само един левскар ли може да бъде треньор на Левски?
-Не. Така се случи с мен, че съм левскар. Човек трябва да бъде професионалист. Ако утре ме изгонят от Левски, не трябва да остана без работа, защото съм левскар и да мисля само за Левски. При мен просто се случи да ги има и двете неща. Може би рядко става така. Аз не съм вечен и знам, че ще съм две-три или, дай Боже, повече години, но рано или късно, дори 5 години шампион да стана, сам ще преценя и ще видя, че на шестата година трябва да си тръгна. Мисля, че в някакъв момент човек се изчерпва и трябва да отстъпи път на някой друг. Такива като Фъргюсън, които са били 26 години на едно място, са и полезни, и не са. Сега Манчестър Юнайтед берат плодове от това, че той е там, но имаше един момент от 5-6 години, когато стискаха зъби и почти бяха пред изпадане. Не мисля, че някой в Левски би ме търпял, подготвен съм. В Левски не си ли първи - катастрофа. Това го знам, защото съм го изпитал покрай баща ми. Той беше шампион, на следващата година беше втори и го изгониха по най-бруталния и грозен начин. Но такава е професията на треньора и такава е работата в Левски.
- Споменахте Алекс Фъргюсън. Възможно ли е в България треньор да остане 26 години начело на един отбор?
- Не вярвам, че това може да се случи. Тук мисленето е друго. Тук няма кой да те чака.
- Какви са шансовете на Левски за място в Шампионска лига?
- Ще ти кажа само едно нещо. Когато ЦСКА станаха шампиони със 17 точки, Стойчо Младенов каза, че шансовете на неговия тим да влезе в групите са смехотворни. ЦСКА завърши без загуба първенството. Ние в тази ситуация, в която бяхме, с нов отбор, да кажа, че имаме по-големи шансове от ЦСКА, е нереално предвид силните съперници. Все пак не трябва да се отказваме и трябва да опитаме със зъби и нокти да се преборим, да видим докъде са ни силите. Другото нещо е, че тази година трябва да си върнем титлата, да си върнем самочувствието.
- Титлата ли е приоритет?
- За мен е приоритет. Както знаеш, догодина, който е шампион на България, ако не влезе директно, ще играе в трети кръг поставен и няма да играе срещу отбор от първенствата на 13-те най-силни държави. А ако пък не влезе там директно, ще влезе в УЕФА, където вече ще има 4 отбора в група на два мача. При всяко положение шампионът на България ще бъде изключително облагодетелстван през следващия сезон.
- Спомняте ли си първото нещо, което казахте пред футболистите, когато поехте Левски?
- Честно да си кажа, не. Бях много притеснен. Толкова ошашавен не съм бил никога и близките ми хора го забелязаха това. Но въпреки тежката обстановка се преборих.
- А спахте ли вечерта преди това?
- Не. Аз и досега не мога да спя. Все още имам напрежение в себе си, което е нормално. Ако се успокоя, сигурно ще ме прегазят хиените. А около мене хиени дал Господ.
- А в клуба има ли хиени, които искат да ви прегазят?
- Не. Напротив, в клуба всички са единни и за първи път съм спокоен за бъдещето на Левски. Надявам се, че цялата публика също е с нас. С ветераните също направихме голяма сбирка и за разлика от ЦСКА, където ветераните водят война помежду си, за да си разпределят позициите, то при нас всички са единни и ни пожелават успех. Сигурно има и змии, но все мисля, че овчарите са повече и ще ги смачкат.
- Благодарен ли сте малко или много на Александър Томов за действията му?
- Аз не искам да коментирам ЦСКА. Много ми беше мъчно, че обвиняваха Левски за проблемите си. Нещата толкова са замирисали там и са толкова опорочени, че какво има да се говори. Трябва да престанат с това, че Левски ги е натопил, защото виждаме как проблемите там продължават.
- Искате ли ЦСКА да остане в елита?
- Ако запазят сегашния си състав след продажбите, искам ЦСКА в елита, за да ги пребием като магарета. Виж, ако както казват, ги вземе някой милиардер, който докара на „Армията“ Роналдиньо, Кака или Фернандо Торес, предпочитам да си отидат във „В“ група. Там също има силни отбори.
- Ще помага ли Иван Вуцов на Вили Вуцов?
- Баща ми няма как да ми помага. Фактът, че съм му син, повече ми пречи, защото много хора не обичат Иван Вуцов. Това се видя ясно, когато водех Калиакра и всички бяха срещу нас. Сигурен съм, че Калиакра загуби финала, защото имаше външна намеса от страна на шефа на съдиите Борислав Александров.
не знаех да има такъв лаф "като магарета" ама айде ОвчатаГлава се такива ги ражда
явно комплексите на ТАТИНОТО от ЦСКА са доста големи че сън не го хваща
