Какво означава да си ултрас?

[ultrastyle]

Ултрасите нямат имена за външния свят, само приятелите ги познават. Нямат лица, често качулката им покрива лицата, един шал на лицето и това е. Ултрасите нямат нормално облекло, не следва модите, пренебрегва ги. Когато се качва на влака, върви по тротоара дори когато не е облечен със симвплите на своя отбор, ЩЕ ГО РАЗПОЗНАЕШ. Ултраса атакува ако бъде атакуван, помага в нужда. Ултраса не спира да бъде такъв дори когато си махне шала или като се прибере след дълго гостуване, продължава да се бори 7 дни от 7. Ветеранът Ултрас дава пример на по-младите, и младите го уважават. Младите са горди, че могат да стоят около по-стар от тях, да се поучи от критиките и да се гордее от комплиментите. Когато обикновените хора гледат един УЛТРАС не го разбират, и той не иска да бъде разбран от хората, не дава обяснения за това какъв трябва да бъдеш. Всеки ултрас е различен, има ги тези които се обличат с материали на своя отбор или група, и тези които никога не са имали такива. Тези които се движат с групата и тези които са сами и са си лидери по рождение. Ултрасите са различни, но ги обединява любовта към своя отбор, това да могат да издържат под дъжда или студа за 90 или повече минути, обединява ги това, че се топлят пеейки с цяло гърло, обединява ги сигурността, която им дава приятелят, които му спи на рамото във дългия път, обединява ги разходката с гордо вдигната глава в поредния чужд град, обединява ги радоста от тръгването и умората от връщането, обединява ги поделеният сандвич и разделената цигара, обединява ги погледа, които си разменят след поредната ръкопашна схватка с противник, обединява ги манталитетът. Нещата, които ни обединяват, са тези, които ни разграничават от външния свят, отдалечават ни от разтревожените ни родители. УЛТРАС е изключение на правилото, e неочакваната изненада, когато мислиш, че си се разминал. УЛТРАС е дори и ръката която ти помага да се качиш в последния момент защото влака тръгва. УТРАС не е насилието, то е защитата от един живот изпълнен с насилие, от своеволията на полицията, от платените телевизии, от изгъзиците на новите генерации, от телевизионните предавания боклук, и преди всичко от репресията. УЛТРАС е и много още чувства неописуеми с думи, неразбираеми от обикновените хора, които предпочитатат да живеят зад едно стъкло, отколкото да го счупят, за да навлезнат в реалността, студена и дъждовна...
http://www.ultras-bg.com/115/Kakvo-ozna ... s%3F-.html

[Cesc Fabregas]

Ултрасите нямат имена за външния свят, само приятелите ги познават. Нямат лица, често качулката им покрива лицата, един шал на лицето и това е. Ултрасите нямат нормално облекло, не следва модите, пренебрегва ги. Когато се качва на влака, върви по тротоара дори когато не е облечен със симвплите на своя отбор, ЩЕ ГО РАЗПОЗНАЕШ. Ултраса атакува ако бъде атакуван, помага в нужда. Ултраса не спира да бъде такъв дори когато си махне шала или като се прибере след дълго гостуване, продължава да се бори 7 дни от 7. Ветеранът Ултрас дава пример на по-младите, и младите го уважават. Младите са горди, че могат да стоят около по-стар от тях, да се поучи от критиките и да се гордее от комплиментите. Когато обикновените хора гледат един УЛТРАС не го разбират, и той не иска да бъде разбран от хората, не дава обяснения за това какъв трябва да бъдеш. Всеки ултрас е различен, има ги тези които се обличат с материали на своя отбор или група, и тези които никога не са имали такива. Тези които се движат с групата и тези които са сами и са си лидери по рождение. Ултрасите са различни, но ги обединява любовта към своя отбор, това да могат да издържат под дъжда или студа за 90 или повече минути, обединява ги това, че се топлят пеейки с цяло гърло, обединява ги сигурността, която им дава приятелят, които му спи на рамото във дългия път, обединява ги разходката с гордо вдигната глава в поредния чужд град, обединява ги радоста от тръгването и умората от връщането, обединява ги поделеният сандвич и разделената цигара, обединява ги погледа, които си разменят след поредната ръкопашна схватка с противник, обединява ги манталитетът. Нещата, които ни обединяват, са тези, които ни разграничават от външния свят, отдалечават ни от разтревожените ни родители. УЛТРАС е изключение на правилото, e неочакваната изненада, когато мислиш, че си се разминал. УЛТРАС е дори и ръката която ти помага да се качиш в последния момент защото влака тръгва. УТРАС не е насилието, то е защитата от един живот изпълнен с насилие, от своеволията на полицията, от платените телевизии, от изгъзиците на новите генерации, от телевизионните предавания боклук, и преди всичко от репресията. УЛТРАС е и много още чувства неописуеми с думи, неразбираеми от обикновените хора, които предпочитатат да живеят зад едно стъкло, отколкото да го счупят, за да навлезнат в реалността, студена и дъждовна...
http://www.ultras-bg.com/115/Kakvo-ozna ... s%3F-.html

С подчертаните неща категорично не съм съгласен. Мен искаха да ме бият ей атака, за нищо...щото съм бил "враг", "говедо"...

[kubik]

Какво е да си истински ултрас?

За всеки, който се смята за повече от обикновен фен или иска да бъде повече от обикновен фен "Ултрас не е мода, Ултрас е начин на живот"...
Обичай твоята фланелка и твоите цветове повече от всичко
Уважавай и вярвай на твоята група и тези като теб
Не поставяй граници или прегради на твоята вяра, защитавайки я от злото и от всякакъв вид опозиция
Бъди винаги готов за лоялен сблъсък с други ултрас или хуулс а не с обикновените хора без да използваш нож или друго.
Бъди винаги честен. Винаги, във всичките си действия и инициативи
Различавай се от останалите
Следвай твоя отбор в добро или зло. Винаги и на всякъде, дори и да си в протест
Купувай билетите за мачовете и посещавай гостуванията с лични пари
Не прави за нищо на света компромис, като респект към своите чувства
Съпротивлявай се срещу твоите управници или срещу футболистите на отбора, когато нямат респект към твоята вяра и твоите чувства
Не опетнявай идеалите на ултрас движението с форми на ежедневна престъпност
Не зацапвай тази вяра с политически интереси
Не се прави на вандал, не разрушавай това което те заобикаля, не кради от магистралните магазини каквото и да е било
Прави протестните си плакати, хореографии и други материали без помощ от спонсори или от отбора, само с твои лични пари
Не комерсиализирай вътрешността на твоята група, продавайки материали на хора които не са част от нея
Не опетнявай с интриги и спекулации името на отбора за който даваш сърцето си

http://napoletani.org/ultra

[pehopeho]

УТРАС не е насилието, то е защитата от един живот изпълнен с насилие. УЛТРАС е и много още чувства неописуеми с думи, неразбираеми от обикновените хора.

Ето с това съм напълно съгласен.

[makaveli_rip]

В България да си ултрас е малко по различно от навън.Българския ултрас си е чисто и просто един лумпен хулиган дето даже и не знае имената на 11-те на терена

[727150]

http://www.youtube.com/watch?v=Yv__jeGC ... re=related

[Alternative]

Думата "Ултрас" доста се разсмърдя.Бъди просто фен.

[Captain Stottlemeyer]

В България да си ултрас е малко по различно от навън.Българския ултрас си е чисто и просто един лумпен хулиган дето даже и не знае имената на 11-те на терена

+1 Мрази повече съперника, отколкото обича своя отбор. Познанията му за играта са елементарни, но те не са му необходими - щом свири срещу "неговия" отбор, съдията естествено не е прав. В най-добрия случай, преди мача не е пиян или дрогиран. Ако не изпочупи автобуса (трамвая, тролея) на градския транспорт си е цял късмет. И т.н. и т.н....

[ace_ventura]

В България да си ултрас е малко по различно от навън.Българския ултрас си е чисто и просто един лумпен хулиган дето даже и не знае имената на 11-те на терена

+1 Мрази повече съперника, отколкото обича своя отбор. Познанията му за играта са елементарни, но те не са му необходими - щом свири срещу "неговия" отбор, съдията естествено не е прав. В най-добрия случай, преди мача не е пиян или дрогиран. Ако не изпочупи автобуса (трамвая, тролея) на градския транспорт си е цял късмет. И т.н. и т.н....

Споделям мненията ви, да си ултрас в България, значи да си "ФИЛМИРАН".

[Vailo]

имам един бивш съученик, който в техникума все още не знаеше кой му харесва повече - Левски или ЦСКА.. по физкултура играехме "Левски срещу ЦСКА" и той влизаше ту към едните, ту към другите за да попълва бройката. После понеже започна рано да оплешивява стана скинхед и понеже местните скинове са цесекари и той мина от тях и започна да ходи и да се бие по мачове за пръв път в живота си след 20-та си година(аз редовия фен си ходя от 5-6 годишен с дядо ми и бащата) Веднъж го срещам и почва да ми разправя за някво гостуване в Ловеч: "Толкоз се бяхме напили, че чак като се прибрахме разбрахме колко е свършил мача от новините по телевизията " ..ЕЙ ТОВА СА ПОВЕЧЕТО БГ УЛТРАС!