1. Жените ако не ги мързеше да перат на ръка нямаше да има автоматични перални.
2. Мъжете ако не ги мързеше да палят огън като огладнеят нямаше да има електрически и микровълнови печки.
3. Жените ако не ги мързеше да чистят и да мият нямаше да има прахосмукачки и миялни(и оня Хорст от WS Teleshop няма ше да го има, ама Божа работа..)
Това изброяване може да продължи до безкрай, но ще се върна към моя проблем с липсата на цигари. Поради моята разсеяност не си купих цигари преди мача. След това на полувремето ме домързя, защото вече пиех бира и никъде не ми се излизаше. След края на мача обаче разбрах как се прецаках... Вече под напъна на никотиновия глад реших, че все пак ще отида да си купя цигари. Отидох до близкия магазин(около 100м от нас) и той вече беше затворил, защото работи до 22:00ч. и се наложи да ходя до денонощния(около 600м) защото съм голям тарикат.
Когато се прибрах реших да потърся из нета някакво научно обяснение за мойта простотия, Намерих това:
Позовавайки се на някои многообещаващи предварителни изследвания на животни, кинезиологът Джей Тимъти Лайтфут и екипът му от Университета на Северна Каролина твърдят, че гените наистина може да предразполагат някои от нас към мързел. Изследвайки специално отгледани мишки, подбрани според нивото им на активност, Лайтфут разграничил 20 различни участъка от генома им, които работели заедно, за да направляват активността им, особено когато животните започвали да тичат. Екипът на Лайтфут е първият, който идентифицира тези участъци от гените и първият, който разбира, че те работят в синхрон. Изследователите твърдят, че откритите участъци в генома на мишките най-вероятно имат аналог и при хората, а екипът се готви да направи подобно изследване при мъже и жени. „Вече направихме пълна генетична карта на участъците, които са свързани с регулацията на физическата активност,” казва Лайтфут, публикувал изследването си в най-новия брой на Journal of Heredity.
В началото Лайтфут просто искал да научи колегите си да играят баскетбол, а самият той бил страстен спортист. Оказало се обаче, че въпреки че всички били наясно с невероятните предимства на заниманията със спорт, много от тях предпочели да не спортуват. И ученият поискал да разбере защо е така. Моментът на просветлението дошъл по време на лекция в Университета “Джон Хопкинс” за генетиката и заболяванията на белите дробове, а Лайтфут решил да изследва гените като основен двигател на човешкото тяло. За целите на изследването ученият и екипът му отгледали два вида мишки – активни и неактивни. След това те кръстосали две поколения на активни и неактивни мишки, като накрая получили група от 310 мишки със смесени гени. На възраст от девет седмици всяка от тях била поставена в отделна клетка и получила колело за упражнения. В продължение на три седмици изследователите засичали колко често, колко дълго и колко бързо бягат животните, а след това определили генотипа на всяка мишка.
Мишките, които обичали да се движат, бягали по 5 до 8 мили на ден (което се равнява на 40-50 мили при човека). Мързеливите мишки изминавали само по 0,3 мили. И докато при енергичните мишки колелото се въртяло цяла нощ, някои от мързеливите измисляли остроумни начини да избягват движението. Една натрупала стърготини около колелото и го превърнала в легло, друга го използвала като тоалетна, а трета се изкатервала върху него само за да разгледа по-добре сензорите, които трябвало да отчитат движенията й.
Въпреки че нивата на активност на животните не може да бъдат приписани изцяло на гените, изследователите изчислили, че наследствеността е първостепенна за близо 50 на сто от разликите в активността. Те открили също, че гените, които ни карат да се движим, били доминантни при 75 на сто от мишките, които обичали упражненията. (Учените все още не знаят колко често би се срещал генотипът, който предразполага към движения; според Лайтфут в 30 от тестваните мишки той открил различни нива на активност – от свръхактивни до ниско активни). „Досега, когато говорихме за енергичността, обсъждахме дали хората искат да са активни,” казва той. „Сега е ясно, че има вътрешен двигател, който определя желанието ни за движение.”
Как точно работи този двигател в тялото обаче все още е мистерия. Съществуват две теории: гените може да влияят или на начина на работа на мускулите (като може би ги карат да използват енергията по-ефективно и да предотвратяват изтощението) или влияят на специалните биохимични вериги в мозъка като например нивата на невротрансмитерите допамин или серотонин. Учените тествали мускулната тъкан на мишките в изследването, а предварителните резултати показват, че няма разлика във функционирането им.
Затова сега най-доброто предположение е, че желанието за движение поне частично се влияе от химичните вещества в мозъка – смислена хипотеза, като се има предвид, че домапинът или серотонинът играят значителна роля в много човешки стремежи и действия – включително гладът, пристрастяването, настроението и смущения в двигателната активност като болестта Паркинсон.
Разбира се, химията не е съдба. Лайтфут се надява да използва изследването си, за да определи кой пациент има нужда от по-голям подтик, за да започне да се движи – той смята, че по-строгото наблюдение от треньор или стимулите след тренировки ще насърчат генетичните „мързеливци” да тръгнат към фитнеса и към стадионите. И може би някой ден ще се появи и лекарство, което ще компенсира това, което гените не ни дават. Лекарство, което ще ни накара да обичаме движението? Е, това е хапче, което си заслужава да изпием.
Да, но докато измислят хапче да ме излекуват може би ще откажа цигарите.
По-лошо обаче е, че може би в спорта има хора със същия ген. Много пъти съм се чудил, защо като гледам някакъв мач(пр: Висша лига) и веднага след него превключа на БГ първенството, все едно телевизора ми насича. Както се изразява С. Диков на "каданс". Наскоро гледах по "Ретро спорт" мачовете от САЩ'94 и видях как вече старите ни футболисти тичаха като щури по терена. Всички ги обвиняваме, че са заминали на екскурзия, че другите тренирали а нашите герои са запивали по басейните. Да, обаче бягаха и се раздаваха по терена. Не знам какво се е променило за тези 16 години ама мисля че имаме много сериозен проблем като нация.
Като шофирам гледам как има хора които ги мързи да ходят с 100м. повече и съм виждал кви ли не паркирания. Най-фрапантното беше нов джип паркирал върху стара кола. Тогава останах изумен без да усещам реално какъв ограмен проблем ни наляга.
Като гледам националния ни отбор по футбол усещам че там този проблем е в много по-напреднал стадии. Там на никой не му се играе, за бягане и дума да не става. Бербатов като една типична ученичка, се сърди че журналистите го нападат, ама и него го мързи да им докаже, че не са прави. Примери много.
Когато дойде Андоне в ЦСКА направи физически тест на нашия "болен" отбор. Резълтатите бяха умопомръчителни. Един го издържал и един почти. Ги мързи да гледат. Голяма новина стана факта че един 36 годишен футболист(Жардел) ставал да тренира в 6:00ч и тренирал по няколко пъти на ден. Ей сега вече си го самодоказах, че сме в някакво болестно състояние. Не може 36 годишен футболист да тренира, а нашите велики(вечни) надежди да ги мързи. Какви футболисти ще излязат от тях? Бербатов безспорно има талант, ама не веднъж медиите на острова го разчекнаха как не се раздавал и го МЪРЗИ. Гонзо на времето като игра в Рен(почти цял мач за целия му престой) го гледах по ТВ как се оправдава с факта че имало смяна на треньора и новия не го иска. Да ама го мързи да се докаже. А това вече е най-лошото - И ЕВРОПА НИ РАЗБРАХА!!! За това вече се интересуваме от трансфера на Р. Мболи а не на някой българин. А нашите "герои" ходят да играят по Азия и т.н. Добре че няма футболно първенство и на Антарктида, защото след 55-6 години можеше и там да заиграят.
Както съм се запътил към неподозирани места в моя (може би гладък, но в никакъв случай малък) мозък и под въздействието на няколкото бири, се отказах от големите очаквания за класиране на ЕП, То ако имаше начин може би и за квалификациите нямаше да се класираме. Жалко наистина. Доно да не съм прав и утре пак да се събудя с желание за нещо. Само да не ме мързи!!
А най-тъпото е че докато напиша всички тия простотии, цигарите ми почти свършиха. Историята ще започне отначало, както всяка квалификация на националите ни по футбол!
. Ма то не е за хвалба.
Радвам се че ти е харесало! Но това професорската степен почти всеки може да го направи в България. Може би тогава ще има нещо положително - високо ниво на образование! И тогава Европа ще ни диша праха... 
