Визитка: Детмар Крамер
Роденият в Дортмунд на 4 април 1925 г. Крамер е висок само 161 см и е наричан от съвременниците си "Наполеон" и "Бягащия метър". Играл е за Виктория Дортмунд и Германия Вийсбаден, а длъжността играещ треньор е изпълнявал в Тойтония Липщат, Гезеке, Падерборн и Евинг-Линденхорст. От сезон 1948/49 той е на работа в Германския футболен съюз, където до 30 юни 1963 г. ръководи формацията на западната част от ФРГ в Дуисбург. След това опитва късмета си в спортния отдел на ZDF като журналист, но поради липсата на прекия контакт с футбола той заминава за Япония, където продължава с треньорството. Връща се в Германия през 1964 г. и заедно с Удо Латек става помощник на Хелмут Шьон в "бундестима". От 1 август 1974 г. Крамер е назначен за национален треньор на САЩ, но ангажиментът му в Америка изненадващо приключва след като Байерн Мюнхен го привлича за наставник на 16 януари 1975 г. С "баварците" треньорът печели КЕШ през 1975 и 1976 г., както и Междуконтиненталната купа през 1976 г. За първенство обаче Байерн не играе толкова добре и изпада в криза, която в крайна сметка води до размяната на треньорите между мюнхенците и Айнтрахт Франкфурт през 1977 г. - Детмар Крамер за Гюла Лорант. Освен франкфуртците Крамер тренира след това и националния отбор на Саудитска Арабия, саудитския клуб Ал-Итихад и Арис Солун. Следва нов период в Германия, този път начело на Байер Леверкузен. В крайна сметка Крамер приключва с треньорската професия в Япония, където е почетен като един от създателите на модерния японски футбол и попада в японската "Зала на футболната слава".
Господин Крамер, вярвате ли в Бога на футбола?
Питате ме дали има Бог във футбола? Това име няма място в играта. Би било богохулство. Мога само да цитирам Зеп Хербергер: "Топката е кръгла."
Залагате на случайността. Тя ли е най-големият противник за всеки, който играе футбол?
Тя е най-големият противник на всеки, който живее! Никой не е излязъл жив от живота. Футболът е само едно скромно огледало на съществуването ни, където се противопоставят денят и нощта, доброто и лошото в нашия живот в някаква обобщена форма.
Моля, разкажете ни за най-големия контраст между деня и нощта, който сте преживели като треньор.
Това се преживява във всеки двубой. Просто приемам случайностите такава, каквито се случат.
Не може ли все пак да се контролира случайността? Човек да кове успеха си?
Не, не може. Това би означавало, че човек би могъл да контролира живота. Може би думата "футбол" би могла да бъде контролирана - правописно. Знаете ли, много съм критичен, когато стане въпрос за употребата на думите. Не просто емоционално, а от собствен опит. Имам книгата на Рихард Гирулатис, който е първият германски футболен треньор, използвал сентенцията "Трябва да бъдете 11 приятели" към своя отбор. Но съм длъжен да не се съглася с него: няма 11 приятели! Дори двама братя до последния си час са различни личности. Как мога да ги принудя да бъдат приятели? В латинските езици думата "приятел" има същия корен като думата "обичам". Този факт прави всичко ясно: тези единадесет не могат да се обичат. И не са длъжни. Те са просто съотборници.
... обединени от една обща цел.
Да, обединени - но не насила. Да водиш означава да убеждаваш, не само с думи, но и с поведение, със сериозност и с личен пример. Тези думи за съжаление обаче са почти изчезнали от речника на спортните журналисти. С някои изключения като Бенземан и Руди Михел!
Днес тези неща попадат в раздела "психология".
(въздъхва) И това е вярно! Когато се върнах от войната, всички говореха за мотивация и психическо състояние. Не знаехме какво означават тези неща. Започвахме всяка тренировка с удари във вратите - без значение дали времето е топло или студено, дали има дъжд или слънце. И никога не сме имали изкълчване! Нито сме се сривали психически. За тези състояния съвсем не сме имали научни термини.
Кога започнаха да се използват научните термини?
С въвеждането на научни методи. Професор Вилде-Холман, доктор Мюлер-Волфарт. За съжаление ние, в Германия, още не сме стигнали до там да обединим всички тези учени в отделна комисия към футболния съюз, тъй като между футболните функционери, както и между самите учени, завистта властва твърде много.
Не възпира ли общественото възмущение ефективността на науката върху футбола?
Когато бях треньор в Леверкузен, исках да осъдя един вестник, защото той пишеше неверни неща относно моите тренировъчни методи, а тези писания пък имаха своите негативни последици. Правният отдел на завода "Байер" пое случая и журналистите изпаднаха в критична ситуация. Тогава главният редактор на въпросния вестник ми се обади и ме помоли да убедя адвокатите ни да оттеглят жалбата, а той обеща вбъдеще да пише само добронамерени материали за Байер Леверкузен. Казах, че няма да търпя лъжите, които са били разпространени за мен. Тогава той отвърна: "Но господин Крамер, само си помислете: Може все пак всичко да е било истина!" Представете си! Това казва всичко.
Когато Юрген Клинсман накара своите играчи да тренират с гумени ленти преди световното първенство през 2006 г., пресата злобно го атакува за това с аргумента, че това било прекалено нестандартно. При положение, че Ерих Дойзер е прилагал същия тренировъчен метод цели 40 години преди това.
Да, а знаете ли как е измислен този метод?
Моля, разкажете ни.
Преди финала за СП 1966 нашият вратар Ханс Тилковски тежко се контузи в рамото. Цяла нощ седях до него и му слагах торби с лед на болното място. Обаче трябваше да запазим и пъргавостта му. Така взехме една вътрешна гума от велосипед, свързахме я за бойлера и я омотахме около вратаря. Той беше готов за мача в събота. Така беше измислена превръзката на Дойзер.
Кои упражнения открихте, че са вредни?
Веднага се сещам за ходене в наведена поза. След съветите на най-добрите специалисти по коленете в миньорската болница в Бохум ние отменихме това упражнение. Миньорите е трябвало в продължение на дни да ходят така в тунелите и да събират въглища - накрая всички са имали увредени менискуси. А това всъщност е ненужно във футбола. На практика всяка седмица дванадесет миньори са лягали на операционната маса.
А кои упражнения са преодолели изпитанията на времето?
Повечето! Тренировките за игра с глава например. При тях се тренира цялото тяло, а не само мускулите на врата. Снагата се изпъва като лък. Което изглежда красиво, също е и правилно. Ако играя технически чисто, това означава, че съм предпазен от контузии. Това показва моят опит. По-късно тези неща се превръщат в наука. Американците Уолсън и Лоугън формират принципа SAID през 1964 г. - "specific adaptation to supposed demands". Играта ни поставя своите предизвикателства, а аз съм длъжен да ги изпълня.
Има ли еволюция във футбола?
Добрите играчи имат ген. А има други играчи, които изграждат своите гени. Но принципно по-скоро тактическата система на игра преминава през еволюция. Системата трябва да се нагоди към играчите и да прилепва по тях като удобна ръкавица. Висенте Ферола, треньорът на световния шампион от 1958 г. Бразилия, съвсем не е знаел за системата 4-2-4, въпреки че е считан за неин баща. На пресконференцията той изобщо не разбира какво искат да кажат журналистите. Когато помощникът на Ферола най-накрая му обяснява, той казва: "Ах! Това ли? Ние, бразилците, не броим толкова. Но ако трябва да го направя, по-скоро играхме в система 4-2,5-3,5." Точно толкова малка идея си има и наставникът на Арсенал Хърбърт Чапман от системата, наречена WM. Просто доктор Фрийдеберт Бекер веднъж казал: "Човече, това ми изглежда като буквата "W" в нападение и буквата "M" в защита!" Откривателите никога не са се занимавали да измислят имена.
За разлика от Ферола и Чапман много треньори днес ръководят големи треньорски щабове. Какво мислите за това?
Денят има само 24 часа, а един по-голям щаб означава по-голямо разтоварване от напрежението върху старши-треньора. Аз например правех по 500 шута на ден, когато нямах треньор на вратарите. В момента дясното ми коляно е напълно износено. Решаващо в случая е дали щабът се координира добре и дали хората в него се разбират взаимно. Не говоря само за абстрактни понятия като "отборен дух" - нужни са единство и сближаване, както е при молекулите във физиката.
Как може да се формира това единство?
С взаимно уважение и разбиране. На терена има 11 индивидуалисти и да ги накараш да се движат заедно, в защита, в нападение и най-вече в момента, когато топката сменя своя притежател - това е от решаващо значение! Всичко трябва да се случва светкавично. Простотата печели срещи. Сложността ги губи.
Футболистите стават все по-атлетични. Това прави ли ги по-ефективни?
Знаете ли откъде идва това ускорение? Факторът, поради който футболистите тичат и играят по-добре днес.
Моля, обяснете ни.
Защото имат многократно повече стимули, отколкото ние някога сме имали едно време. За нас това бяха: светлина, въздух, вода, радио! Това влияе на растежа. Хосе Ортега и Гасет е казал: "Стимулът е думата, която има най-силен вкус на живот." Човек има нужда от действащ стимул, за да се чувства жив.
Бяхте ли в състояние да обясните на Вашите играчи подобни тези на такава философска плоскост?
Това е лудост: интелигентността трябва да остане на заден план. Футболистите са достатъчно интелигентни, за да решават непознати задачи светкавично. В противен случай те не биха били футболисти. Веднъж попитали Герд Мюлер: "Какво си помислихте, когато вкарвахте гола?" Той се засмял: "Да си помисля? Когато топката влезе във вратата, помислих си, колко е хубаво!"
Значи футболът функционира въз основа на интуицията?
Естествено. Който я няма, вече е мъртъв за играта, без да го осъзнава.
"Магарето не е състезателен кон"
С течение на десетилетията двубоите по-добри ли стават?
Какво означава "по-добри"?
По-красиви.
Хората имат най-различни възприятия за красота. Когато Шалке 04 играе мачовете си през 30-те години, стадионът им винаги е бил препълнен: 45 000 зрители. Те са искали да видят техния стил. Който е бил красив, но неефективен. Просто са си играели с противника на "котка и мишка".
Играта станала ли е тогава по-ефективна?
Да, станала е по-ефективна. Ливърпул при Бил Шенкли играе опияняващо ефективно - отбелязват се голове след пет или по-малко подавания. Съвършенството се постига тогава, когато повече нищо не може да бъде пропуснато.
Ще преживеем ли някога съвършения двубой?
Такова нещо няма. Както няма и съвършени играчи. Дори Пеле не е бил съвършен. Имал е слабости при играта в защита. Но в нападение е бил почти идеален. Когато е спирал топката, той веднага я е отигравал. Това го могат много малко футболисти.
Това може ли да се научи?
Може да се развие, ако талантът е налице. Все пак не може да научите едно магаре да прескача препятствия като някой състезателен кон.
Би ли се реализирал Пеле в съвременния футбол?
В тогавашното му състояние сигурно не, но ако се подготвя по модерните тренировъчни методи - при всички положения. Сещам се за една история. Фриц Сцепан, великият футболист на Шалке 04, не е бил впечатляващ атлет. Даже не е можел да пробяга задължителните 13,4 секунди на 100 метра! И тук идва противоречието: Той е правел играта бърза! Играел е с едно докосване. "Уан тъч", както казват англичаните.
Уличен футболист.
Толкова обичаният уличен футбол си има и своите тъмни страни. Много сме играли по улиците и бяхме силни в единоборствата. Обаче пък имахме много големи слабости като лоша игра с левия крак и почти никаква игра с глава. Ето защо аз застъпвам идеята за една цялостна и многостранна тренировка. Но тя трябва да е индивидуална за всеки. Защо му е на вратар като Тони Шумахер, чиито колене вече за нищо не стават, да тича в гората? Той има нужда от рефлекс и пласиране!
Често се повдига обвинението, че германският футбол е проспал 80-те и 90-те години.
(гневен) Кой повдига тези обвинения? Само кажете!
Юрген Клинсман намекна това при встъпването му в длъжност като национален селекционер през 2004 г. - и реформира структурите. Бихте ли се съгласили с него?
Не, не бих. Истината е: Испанците имат по-добри школи от нас. Вярно е също и че Клинсман промени много неща. Но само като чуя израза "вик за пробуждане"! Кого ще събуждате? Рехагел ли? Или Хицфелд? Имали сме толкова много добри треньори! Това са грешни обобщения. Хората не разбират нещо, гледат какво става в чужбина и веднага казват: "В ГФС няма такова нещо!" В началото на 50-те години въведохме тотализатора с футболни прогнози в провинция Северен Рейн-Вестфалия, от чиито постъпления получавахме по 6 процента за строежите на центровете в Дуисбург, Кайзерау и Хенеф. Още от тогава всяка възрастова категория си имаше наставник. Създадени бяха младежки отбори за деца от 9- до 12-годишна възраст. От тях излезе генерация от национални футболисти като Нетцер, Оверат и Аки Шмид.
Тази работа с младите не се ли занемарява по-късно?
Днес отборите от бундеслигата имат по-добри тренировъчни центрове. ГФС работи с треньори на хонорар, които работят веднъж седмично по два часа. Така не може да се свърши много работа. От дълго време насам талантливите деца израстват в школите на клубовете, а не на футболния съюз.
При това въвеждането на на бундеслигата дълго време е било отказвано от ГФС.
Така е. Футболистите трябваше да останат аматьори. Поради това се появиха условия за злоупотреби. Касиерът на Шалке 04 се хвърли от един мост в канала. 1932-33 беше това. Тогава всички искаха да гледат Шалке. Боже мой, тогава можеха да играят красиво!
Красиво, но бавно.
Спри, огледай се, подай - така беше тогава. Играчите на Шалке го можеха това. Обаче те не тренираха по два пъти на ден, както е сега, а трябваше да работят нещо, за да се изхранват. По-късно, като станах треньор в Мюнхен, единствено моят тим тренираше двуразово. А само Румениге - триразово. Не можеше да играе с левия крак. Казах му: "Ще те ритам в задника дотогава, докато не станеш национален играч!" Първия си гол за Германия той вкара с левия крак, в Берлин срещу Италия.
Разговори с други интересни събеседници:
Сесар Луис Меноти: "Човек играе така, както живее" - http://forum.gong.bg/viewtopic.php?f=35&t=45183
Интервюто е страхотно,с нетърпение чакам следващото 
Само да допълня,че Марек с тренер Янко Динков бие Байерн на Крамер в домакинския мач на евротурнирите купа на Уефа през 1978ма. 
