Германски футбол (сезон 2010/11)

[AnalBreaker]

Мамини убавци!

[Бижутера]

В Арминия се пооправиха от финансова гледна точка и веднага показаха пред феновете домакинските си екипи за сезон 2010-2011:

[AnalBreaker]

В Арминия се пооправиха от финансова гледна точка и веднага показаха пред феновете домакинските си екипи за сезон 2010-2011:

не се вижда

[Бижутера]

кое не се вижда? при мен всичко си излиза!

[DeyanFCK]

Вчера беше нанесен нов удар по традиционните германски клубове. След отнемането на лицензите на Рот-Вайс Есен и Бон, във вторник вечерта е отказано разрешение и на курпфалцкия Валдхоф Манхайм. Решението на ГФС е породено от ненавременното внасяне на парична гаранция в размер на 400 000 евро. Така манхаймци ще се състезават в петоразредната оберлига от следващия сезон. След служебното изваждане на трите клуба спортните изпадащи Борусия Мьонхенгладбах (ам.), Вормация Вормс и Айнтрахт Триер най-вероятно ще запазят местата си в западната регионална лига.

Валдхоф записва ново падение в историята си, а "златният период" на отбора е през 80-те години, когато той играе в Първа Бундеслига в продължение на 7 години. Известни футболисти, играли на Карл-Бенц-Щадион са: Джонатан Акпобори, Хано Балич, Маурицио Гаудино, Зеп Хербергер, Юрген Колер, Уве Ран, Кристиан Вьорнс, Фриц Валтер (не световния шампион) и Паул Щайнер.


Карл-Бенц-Щадион в Манхайм, използван и от Хофенхайм през есенния дял на сезон 2008/09 (прословутата есенна титла на Германия)

Реакциите сред феновете на Кайзерслаутерн - най-яростния съперник на Валдхоф - варират между бурна радост и лека тъга. Радостта е породена от унизителното служебно изпадане, след като миналия сезон вторият отбор на "Червените дяволи" победи манхаймския тим и в двата си мача, а тъгата - от срива на поредния отбор с традиции, при положение, че на 20-ина километра от Манхайм Дитмар Хоп пръска стотици милиони евро за своя "пластмасов отбор" (цитат от форума на Лаутерн).

Пак във форума на Кайзерслаутерн вчера вечерта беше пусната интересна трансферна спекулация. Твърди се, че мениджърската агенция, държаща правата на българския нападател на Заглембие Любин Илиян Мицански, е предложила своя клиент на ръководството на Лаутерн. Споменава се цена от около 600 000 евро. Според полски източници преговорите по трансфера са започнали.

[Бижутера]

Тва за пластмасовия отбор ме издразни!

Какво като Валдхоф е отбор с традиции? Нали всеки е започнал от някъде, като нямат пари да играят където могат, а да не гледат в чуждата паница

[DeyanFCK]

Тва за пластмасовия отбор ме издразни!

Какво като Валдхоф е отбор с традиции? Нали всеки е започнал от някъде, като нямат пари да играят където могат, а да не гледат в чуждата паница

Е да, прав си. Хофенхайм обаче не е критикуван от вчера или днес. Просто такива милиардни инвестиции в едно селце, което е зачислено като един от 13-те квартала на Зинсхайм (общо население 35 482 души!!!) се виждат леко странни за региона Райн-Майн. Ето как всъщност изглежда Хофенхайм от въздуха:



Интересно какви фенове би имал тоя отбор при положение, че повечето жители на Хофенхайм са заети с полска работа през по-голямата част на годината. Честно казано в Русенско има доста по-големи села и е нормално отбори като Кайзерслаутерн, Майнц 05, Валдхоф Манхайм, Зандхаузен, Веен Вийсбаден, Кикерс Офенбах, че дори и Айнтрахт Франкфурт да се чувстват пренебрегнати от спонсорите, когато едва свързват двата края.

Но си много прав, че всеки е започнал от някъде. Лошото в случая за феновете на традиционните отбори е, че нагоре се е устремил един друг отбор - РБ Лайпцих. Той следва модела на Хофенхайм и зад съкращението РБ (официално: Разен Балшпорт - Спортове с топка на трева) всъщност се крие Ред Бул. Така в близко бъдеще не са изключени появите на други странни формации.

[Бижутера]

Ами, Деяне, селцето е малко и неизвестно, отбора няма кой знае каква публика, но очевидно печели фенове по цял свят! Ето аз съм точния пример - от 3 години постоянно следя немския футбол и Хофенхайм, купувам си фланелки и други артикули. Сигурен съм, че има още много хора в Европа, които симпатизират на този отбор!

Не съм им станал фен заради милионите или заради новия стадион, има си харизма, която не се описва с думи, тя се чувства. Защото когато започнах да ги следя Рейн-Некар Арена беше само проект в бъдещето, а Карлос Едуардо и Чинеду Обаси бяха уплашени чужденци, които се чудеха дали си струва да играят в подобен отбор

[DeyanFCK]

Германските национални селекционери през годините

Йоаким Льов е един от десетте национални треньори на Германия, всички от които имат нещо общо помежду си - повече или по-малко обичани, рано или късно те напускат своя пост. Понякога доброволно, понякога не съвсем доброволно.


Ото Нерц (1926-1938)

Германският национален отбор по футбол съществува от 102 години, но не винаги той е бил ръководен от наставник. Преди Ото Нерц да бъде назначен на този пост през 1926 г., бундестимът е бил съставян на пропорционален принцип от регионалните футболни съюзи в страната и е бил ръководен тактически от капитана на отбора.

По времето на своето ръководство Ото Нерц носи званието "райхстренер". Той е бил твърд поддръжник на нацизма и извежда националния отбор до третото място през 1934 г., когато световното първенство в Италия е организирано от "Дучето" Мусолини. След това обаче Нерц допуска непростимата грешка да излезе с резервните футболисти на четвъртфинала с Норвегия от Летните олимпийски игри в Берлин'36. За зла участ това е първият национален футболен двубой, който Адолф Хитлер наблюдаван на живо на стадиона. Германия губи с 0:2, а и двата гола са дело на футболист със звучното име Исаксен. Понякога съдбата си прави странни шеги. След тази среща Нерц е вече пътник, само че никой няма смелостта да му каже в лицето, че той е освободен. За първия мач след олимпиадата длъжностните лица просто игнорират Нерц и "спускат" на поста някой си "Господин Хербергер от Дуисбург". Театърът с двамата селекционери приключва през май 1938 г., когато Нерц обиден си тръгва.

Зеп Хербергер се превръща в национален герой през 1954 г. в Берн и ръководи националния отбор до своята 67-годишна възраст. За Германския футболен съюз изобщо не е лесно да накара инатестия старец да се откаже. А с напредването на възрастта си Хербергер прави все по-чудати неща: за СП 1962 в Чили той иска да включи в отбора 41-годишния Фриц Валтер, който на всичкото отгоре е спрял с активния футбол 3 години преди това. След словестни схватки с ГФС по медиите, продължили дълги месеци, Хербергер сдава поста през 1964 г. на Хелмут Шьон, въпреки че дотогава той счита наследника си за твърде мек, за да може да ръководи националната формация.


Зеп Хербергер (1938-1964)

Но Шьон бързо показва своята самостоятелност и печели големи успехи, най-значимият от които е световната титла през 1974 г. ГФС му осигурява безрезервен кредит на доверие, въпреки че по време на мондиала наяве излизат някои "кирливи ризи" като спора за шампионските премии и казармения режим в националния отбор. Главен принцип на Шьон е той да държи и ножа, и хляба в своите ръце. Още преди СП 1978 в Аржентина треньорът анонсира отказването си след турнира.


Хелмут Шьон (1964-1978)

Неговият наследник Юп Дервал става първият бундесселекционер, чийто контракт предсрочно е прекратен от ГФС. Също така Дервал е първият, който пада жертва на интриги, предизвикани отвън. След отпадането в предварителните групи на ЕП 1984 във Франция Франц Бекенбауер, с мощната подкрепа на вестник "Билд", си присвоява треньорското звание. Повече никой не се интересува от Дервал. Бекенбауер заема поста толкова време, колкото му доставя удоволствие - до триумфа на СП 1990 в Италия. Мястото му на националната скамейка е твърде неудобно за Берти Фогтс, който пък не е взет насериозно от "Билд". Изнервеният Фогтс се оттегля през 1998 г., две години след спечелването на европейската титла в Англия.


Юп Дервал (1978-1984)


Франц Бекенбауер (1984-1990)


Берти Фогтс (1990-1998)

Идва времето на Ерих Рибек кара ГФС горчиво да съжалява, че някога изобщо е обсъждал възможността да го назначи на работа. След две години "кошмарът Рибек" отминава и безпомощният съюз случайно уцелва най-удачното решение на треньорския въпрос с привличането на Руди Фьолер. Срамното в случая е, че след нещастното ЕП 2004 в Португалия Фьолер неочаквано губи интерес в своята работа и доброволно се отказва. За всеобщо веселие на медиите ГФС свиква "треньорски експертен съвет", който да излъчи кандидат за овакантения пост.


Ерих Рибек (1998-2000)


Руди Фьолер (2000-2004)

Така Юрген Клинсман влиза в голямата игра, въпреки че преди това той никога не е бил кандидат за треньорската длъжност на националния отбор понеже желае да "инсталира" в тима целия си треньорски щаб. ГФС като нищо щеше да смени Клинсман броени дни преди СП 2006 под натиска на "Билд", ако не беше победата над САЩ в конролен мач. Следващият национален селекционер Йоаким Льов никога не чувства подобно медийно напрежение. Поне до следващата седмица...


Юрген Клинсман (2004-2006)


Йоаким Льов (2006-днес)

[niki87]

Деяне,много добре ...Безпорният номер 1 е Хелмут Шьон-Световен и Европейски шампион,но горе-долу вички са печелили голям турнир или поне са достигали до финал.За Рибек,нямам коментар