
Вратарят на ЦСКА Даниел Беконо е интересен събеседник,


Камерунецът ще започне подготовка с ЦСКА днес с повишено настроение, след като изкара незабравими празници със семейството в родината си. "Където и да се намирам, винаги мисля за моята фамилия. Имам страхотни родители, брат и сестра. Събираме се заедно 1-2 пъти в годината и затова чакаме с нетърпение тези моменти. Брат ми също като мен беше футболист, но претърпя тежка катастрофа и не можа да се възстанови напълно. Беше принуден да сложи край на кариерата си", разкрива Беконо. Мислите му често отскачат и до Франция, където живее 10-годишната му дъщеря Касандра. "Станах баща още на 20 години. Така и не оженихме с майката на дъщеря ми. Сега тя си има друг мъж и живее във Франция. Когато мога, отивам да видя дъщеря си. Говорим си често по телефона. Много е хубава, а е и много умна. Дъщеря ми Касандра тръгна на училище едва на 4 г. В Камерун родителите пращат децата си да учат, когато решат, че са готови. А Касандра можеше да чете. Сега знае отлично и френски, и английски. Искам нищо да не й липсва", не крие чувствата си 30-годишният Даниел.
Сега той има приятелка в България и признава, че все по-често мисли за брак. "Гаджето ми е от Стара Загора, но учи в София. Не живеем заедно, но често си ходим на гости с преспиване. Засега тя не е взела правилното решение да стане моя жена, но за това има обяснение - само на 23 години е. Вярвам обаче, че ще размисли. За мен бракът не е майтап, а ангажимент до края на живота. В Камерун разводите са голяма рядкост за разлика от България. Човек трябва много да мисли, преди да се обвърже. По-добре сам цял живот, отколкото с жена и проблеми", философски разсъждава Беконо. Привързаността му към Стара Загора не е само заради приятелката му. "Жалко, че нямам възможност по-често да ходя там. Имам много приятели, даже бих казал, че целият град ме обича. Изкарах пет много хубави години в Стара Загора", обяснява той. Любимата му жена често може да бъде видяна на домакинските мачове на ЦСКА, макар че не е фен на футбола. "Идва заради мен. Много ме подкрепя и затова съм й благодарен. Обичаме да излизаме, но с мярка. Единственият ми порок е, че много танцувам. Мога всичко, на дансинга съм номер 1. И хоро играя. Готов съм за български зет. На сватбата на един приятел събрах очите на гостите. Не ми е трудно, защото имам добра координация", разказва вратарят.
Нова година е любимият празник на Беконо. "На 31-и всички хора излизат на улиците Има много игри, песни и танци, но и много инциденти - катастрофи, пияни хора. Всички обаче отиват на църква и се молят за по-добър живот", разкрива камерунецът, който също е много вярващ. "Аз съм католик, но съм влизал и в други храмове. Бог е един, само имената са различни", категоричен е той.
Беконо винаги обаче ще помни посрещането на 2002-ра. "Бях на лагер в Бенгази с националния отбор на Камерун. Участвахме в някакъв турнир и домакините решиха, че мачът ни с Того ще е точно на 31 декември вечерта. Точно в 12 часа осветлението на стадиона беше угасено, раздадоха ни свещички, които запалихме и така посрещнахме Новата година. Зрителите направиха същото. След няколко минути пуснаха лампите и мачът продължи", спомня си Даниел.
Той е убеден, че отново ще играе за родината си. "Бях част от олимпийския ни отбор за Сидни през 2000-ата. После също ме викаха, но преди четири години имаше един инцидент. Бяхме на лагер в Германия преди квалификация с Кот д'Ивоар и се скарах с треньора. Сега вече имаме друг селекционер и съм сигурен, че ще се сети за мен. Дори очаквам да дойде да ме гледа през пролетта", оптимист е камерунецът.
Беконо пази и скъпи спомени от коледните празници. Макар че родителите му не били много заможни, никога не го оставяли без подарък. Затова и не остава равнодушен към децата, които няма кой да зарадва. Традицията Дядо Коледа да раздава подаръци я има и в родината му. Той още помни момента, в който разбира, че всъщност играчките не ги разнася белобрадият старец. "Лежах в леглото на тъмно и усетих как майка ми влиза и оставя една топка до леглото ми. Скочих, а тя ми вика - ако кажеш на някого, Дядо Коледа ще ти вземе подаръка. Аз се уплаших и още много години пазех тайната, макар че знаех истината", спомня си Даниел.
Той не се притеснява да говори и за голите снимки, които направи заедно с някои от колегите си в ЦСКА. Дори занесъл няколко календара с тях в родината си. "Пари не съм взел, но знам, че има договор, според който ЦСКА ще получи определена сума. Това е достатъчен мотив да помогна на клуба си. Има критики, но според мен се получи добре. Пък и не сме голи, по бельо сме", обяснява вратарят. Вратарят разкрива още, че никога не е ходил на фризьор "Винаги ходя без коса. Имам си машинка вкъщи и сам си бръсна главата. На това ме научи дядо ми, който беше военен", допълва Беконо.