Димитър Бербатов сложи край на кариерата си в националния отбор на България. "Малките и големите" фактори и може би най-вече жестоката критика са оказали голямо влияние върху мисленето на бившия капитан на националите. Въпроса, който логично трябва да си зададем е, какво губим? Лидер? Лидерът, истинския капитан, той никога не оставя отбора си. Старо, неписано правило е, дори, когато един отбор се разпада капитанът последен да напуска. Това е лидерът, дори когато нещата са обречени на провал, лидерът си е лидер.
Лидерството и капитанските качества са едно от малкото недостатъци на Бербатов, нещо, което не губим.
Мнозина сега ще обвинят българските медии, българските критици на Димитър Бербатов, "тези завистливци"..., но реално имат ли повод за да го направят? В сравнение с английската медия, в България Бербатов бе гален с перце. Трябва да е ясно, че няма "завистливци", просто има хора, които нямат характер. Къде по пътя на големите е нямало критика? Нима тифозите на Милан не освиркаха и не оплюха в мач бенефис последния Малдини, този велик, велик играч, имайки впредвид, че Милан повече от 50 години се гордее с участието на членове на фамилия Малдини в своите редици... Да се обвиняват българскитефеновеили медиите е глупаво, защото само безхарактерник може да се остави тези странични фактори да бъдат причина за отказване от националния тим.
Ерата на Димитър Бербатов в националния отбор приключи. За критиците, това ще бъде повод да се замислят, дали са били прави в своите критики и дали младите момчета със своя хъс ще успеят да заместят Бербатов, а за онези, които подкрепят Бербатов, това ще бъде повод за размисъл, защо човекът, който подкрепяха така безумно, с такава лекота се отказа от националния екип.
Каквото и да стане, то ще е интересно за наблюдение. По-надолу футбола ни не може да пада, защотото общопризнато е, че отдавна достигнахме дъното. Сега Бербатов го няма. Цяла една ера, цял един облик на националния тим го няма и ние просто сме в очакване на новото... Каквото и да ни чака е нещо ново и напускането на Бербатов разби омръзналата ни монотонност, защото едно е сигурно, ако Бербатов бе останал и ако бе продължил да носи капитанската лента на националния тим, едва ли щяхме да видим нещо невидяно. За добро или зло, всички сме в очакване на новото, каквото и да е то, защото, ако човек не види, той няма как да разбере. На добър час, Бербатов!
източник:
http://BgFen.net
